Страстната седмица е стълба - от теб зависи дали се изкачваш
Николай Милчев е стихотворец, създател на десетки стихосбирки и досегашен учител в 105 СУ " Атанас Далчев ". " Стандарт " го попита какво е да колекционираш сънища от Нотр Дам, да видиш Ванга на икона там, и да се доближиш до гибелта, с цел да схванеш, че " ужасно няма ".
АКЦЕНТИ
* Разочарован съм от интелектуалците с прерязани гласни струни
* Умиването на нозете не е единствено примирение, а и смяна
* Икона в Нотр Дам приличаше на Ванга
* Интернет се трансформира в " Илиянци " за лирика,
* Целта на кукловодите е да смъкват проблемите до парче месо
* Къде сте прочели почтено изявление на някой от назначените за първенци на духа?
----------------
- В навечерието на католическия Великден Париж загуби един собствен доста значителен знак - " Нотр дам дьо Пари "...
- Аз съм бил няколко пъти в Париж и той е един от обичаните ми градове. Когато за първи път видят пламъците, първо не повярвах - помислих си, че виждам неприятно, зло кино. А по-късно си помислих за сънищата. Последният път, когато преглеждах Парижката света Богородица, останах толкоз изтощен, че спах в градината повече от час на една скамейка. И в случай че след пожара хората си събираха " сувенири ", в случай че моят другар, писателят Димо Райков, си беше събирал въглени, аз си събирах сънища. И си мислех какво може да остане от едни сънища, през които е минал огън? Могат да останат светли сънища. Порази ме и друго - непрекъснато се приказва, че катедралата е над 1000 години, само че тя преди време е била доста млада, революционна. Ние по едно и също време сме нейни праправнуци и нейни родители. Има една доста комплицирана взаимовръзка, обвързвана с въпроса, която бе подложен - дали катедралата да бъде възобновена такава, каквато е, или да бъде изменена. Аз не съм експерт, само че си мисля, че всяко нещо, което се трансформира, трансформира и нашата религия. Абсолютно съм уверен, че катедралата би трябвало да остане такава, каквато е била. И огромната поука е, че не би трябвало да си събираме въглени, а в случай че целунем пепелта, ще целунем и сънищата, и спомените си. И че тежкият урок идва тогава, когато едно нещо би трябвало да стане на пепел, с цел да си спомни човек какъв брой скъпо е било то. Един мой другар, прочут български публицист, който не ми е разрешил да го изтъквам, ми бе споделил, че Ванга е загатнала, че нейната майка е от Париж и че нейният дух е в " Нотр дам ". Когато последния път отидох там, едно от изображенията на светици там извънредно доста приличаше на Ванга.
- А по какъв начин гледате на реакциите на политиците ни от вида: " Ще им пратим реставратори "...
- Честно казано, такива реакции просто ме забавляват. Нашите политици реагират като дете, което желае да се покаже пред майка си. Разбира се, в случай че може да помогнем с реставратори и експерти, в това няма нищо неприятно. Но в случай, че нашите села и манастири тънат в съсипия, а ние да подкрепяме Париж, който няма потребност от нашата помощ, а " Александър Невски " от вътрешната страна да не е в нужното положение - не знам какво да кажа...Но ние постоянно сме по този начин. Нашата помощ за катедралата в Париж е като да вдигнеш ръка пред учителката, с цел да покажеш, че имаш отношение по въпроса, който е сложила.
- Според Вас доколко българинът има вяра, до каква единствено чука яйца и яде козунаци на Великден?
- Има нещо извънредно напомнящо стълба нагоре и надолу по времето на Страстната седмица. Ако всеки един от тези дни, които преди малко минаха, осъзнаваме какво се е случило при започване на библейските времена, може би тази стълба ще върви нагоре. Ние станахме битови хора. Най-важното нещо, което би трябвало да се осъзнае през тази седмица, с изключение на прекосяването на хляба в плът и на виното в кръв, е обвързвано с умиването на нозете на апостолите. Винаги до момента ние сме учили, че това е примирение и респект към хората. И това е по този начин. Но най-важният смисъл да се умият краката на апостолите е да се махне от тях прахта от извървения път, тъй като без Христос те ще тръгнат сами по напълно нов път. И в случай че можем в тези дни да си помислим, че тръгването по нов път е нещо доста значимо, аз мисля, че всичко ще бъде наред. Но драмата на нашия битов живот е, че на нас ни липсва визия. Ние все си мислим, че измиването на нозете е примирение, а не виждаме огромния път на смяната.
- А Вие виждате ли път на смяна, изключително в този момент, когато се тресем около жилища и избори, при което затъваме в дребнотемие?
- Нашите политици и нашият дневен ред е дневният ред на бита, по тази причина и политиката ни е битова. Затова и към момента се мотаем към жилищата и терасите. Мотаем се към това, което ни липсва да начертаем огромната картина и да я забележим. Но аз мисля, че това заиграване с жилища и тераси желае да скрие една друга, много по-драматична картина. Преди няколко дни някогашният инспектор на Българска народна банка Кольо Парамов през последните години от България са изнесени към 40 милиарда $. Ако това е истина, революция няма да ни оправи. Според мен свалянето на диалога на битово ниво е, с цел да се " заглавикват " хората, с цел да не погледнат към големите мащаби, в които е било осъществено това хищничество. Целта е хората да се заиграват за парче самун, с цел да не видят, че няма ниви, в които да се посее жито. И по тази причина някои от кукловодите смъкват въпроса до парче месо.
- Тук обаче аз ще Ви задам въпрос с думите на Бертолд Брехт - " Никой няма да пита какво е било времето, всеки ще пита за какво са мълчали поетите? " Мълчат ли поетите, и изобщо интелектуалците в този момент, или просто им отхвърлят естрада?
- Съществува един мит, че поетите са гласът на обществото и времето. Те фактически са гласът на обществото и времето, само че основно посредством творчеството си. И в случай че те не мълчат посредством творчеството си, значи те не мълчат въобще. Това обаче, което виждам, е и креативно, и гражданско безмълвие. Не желая да загатвам имена, само че Вие къде сте прочели почтено изявление на първите десетина, назначени за първенци на духа? Къде ще чуете тяхната болежка? В кои техни думи българите могат да огледат тъгата си, залъка си или по-скоро неналичието си на залък? Кои са тези, които можем да си сложим на ревера като значка или които можем да носим на ревера си като знаме? Няма ги. Гледат да ги превеждат, да ги включат в учебниците, да ги дават по малкия екран. Аз съм надълбоко отчаян от позицията на българските писатели и интелектуалци, които са си прерязали гласните струни. Нашите очи се трансфораха в уста - в случай че можем да ядем с очите си, е най-добре.
- В тази връзка по какъв начин гледате на литературата, която се появява в обществените мрежи - доста хора споделят непрестанно свои текстове.
- Социалните мрежи сътвориха опция за групиране на хора отвън огромната литература. Facebook се трансформира в супермаркет за литература. Там има промоции, а колкото повече промоции има, толкоз по-добре. Интернет трансформира чалга поети и поетеси в крале и кралици. Всъщност, отхвърлям се от думата " супермаркет ", Интернет е Илиянци за лирика. Аз също качвам свои стихотворения в интернет, само че виждам, че в обществената мрежа липсват естетиката и критериите.
- Като преподавател по какъв начин гледате на усета на своите възпитаници?
- Аз към този момент мога да бъда наименуван някогашен преподавател, тъй като надали ще се върна повече в учебно заведение. Но съм обезверен от естетическия усет не толкоз на учениците си, а на техните родители. Много бих желал да бъда наясно с усета на родителите, с цел да знам какво да чакам от своите възпитаници. В момента те са с усета на слушалките и рапърските песни, които задоволяват различен вид критерии и потребности. Но те не са отговорни за това, друго не са виждали.
- Споменахте, че сте претърпял тежък инфаркт. Това ли е повода да се наречете някогашен преподавател?
- Да, преди година и половина прекарах доста тежък инфаркт, животът ми висеше на косъм. Бе въпрос на половин час да си отговоря на един доста значим въпрос, само че популярност Богу, че не си отговорих. Най-удивителното е, че когато осъзнах мащаба на заплахата, не изпитах никакъв боязън. И, провесен над най-страшното, разбрах, че ужасно няма. Разбира се, никакви тунели не видях, само че усетих едно безпределно успокоение и не тъкмо примирие, а равноденствие на кръвта. Никаква пъргавина, никакъв боязън, а просто обединение с нещо, което не следва някъде горе или долу, а което е в нас самите и един сходен миг го извежда на напред във времето. Ставаш небосвод - нито нататък, нито обратно.
АКЦЕНТИ
* Разочарован съм от интелектуалците с прерязани гласни струни
* Умиването на нозете не е единствено примирение, а и смяна
* Икона в Нотр Дам приличаше на Ванга
* Интернет се трансформира в " Илиянци " за лирика,
* Целта на кукловодите е да смъкват проблемите до парче месо
* Къде сте прочели почтено изявление на някой от назначените за първенци на духа?
----------------
- В навечерието на католическия Великден Париж загуби един собствен доста значителен знак - " Нотр дам дьо Пари "...
- Аз съм бил няколко пъти в Париж и той е един от обичаните ми градове. Когато за първи път видят пламъците, първо не повярвах - помислих си, че виждам неприятно, зло кино. А по-късно си помислих за сънищата. Последният път, когато преглеждах Парижката света Богородица, останах толкоз изтощен, че спах в градината повече от час на една скамейка. И в случай че след пожара хората си събираха " сувенири ", в случай че моят другар, писателят Димо Райков, си беше събирал въглени, аз си събирах сънища. И си мислех какво може да остане от едни сънища, през които е минал огън? Могат да останат светли сънища. Порази ме и друго - непрекъснато се приказва, че катедралата е над 1000 години, само че тя преди време е била доста млада, революционна. Ние по едно и също време сме нейни праправнуци и нейни родители. Има една доста комплицирана взаимовръзка, обвързвана с въпроса, която бе подложен - дали катедралата да бъде възобновена такава, каквато е, или да бъде изменена. Аз не съм експерт, само че си мисля, че всяко нещо, което се трансформира, трансформира и нашата религия. Абсолютно съм уверен, че катедралата би трябвало да остане такава, каквато е била. И огромната поука е, че не би трябвало да си събираме въглени, а в случай че целунем пепелта, ще целунем и сънищата, и спомените си. И че тежкият урок идва тогава, когато едно нещо би трябвало да стане на пепел, с цел да си спомни човек какъв брой скъпо е било то. Един мой другар, прочут български публицист, който не ми е разрешил да го изтъквам, ми бе споделил, че Ванга е загатнала, че нейната майка е от Париж и че нейният дух е в " Нотр дам ". Когато последния път отидох там, едно от изображенията на светици там извънредно доста приличаше на Ванга.
- А по какъв начин гледате на реакциите на политиците ни от вида: " Ще им пратим реставратори "...
- Честно казано, такива реакции просто ме забавляват. Нашите политици реагират като дете, което желае да се покаже пред майка си. Разбира се, в случай че може да помогнем с реставратори и експерти, в това няма нищо неприятно. Но в случай, че нашите села и манастири тънат в съсипия, а ние да подкрепяме Париж, който няма потребност от нашата помощ, а " Александър Невски " от вътрешната страна да не е в нужното положение - не знам какво да кажа...Но ние постоянно сме по този начин. Нашата помощ за катедралата в Париж е като да вдигнеш ръка пред учителката, с цел да покажеш, че имаш отношение по въпроса, който е сложила.
- Според Вас доколко българинът има вяра, до каква единствено чука яйца и яде козунаци на Великден?
- Има нещо извънредно напомнящо стълба нагоре и надолу по времето на Страстната седмица. Ако всеки един от тези дни, които преди малко минаха, осъзнаваме какво се е случило при започване на библейските времена, може би тази стълба ще върви нагоре. Ние станахме битови хора. Най-важното нещо, което би трябвало да се осъзнае през тази седмица, с изключение на прекосяването на хляба в плът и на виното в кръв, е обвързвано с умиването на нозете на апостолите. Винаги до момента ние сме учили, че това е примирение и респект към хората. И това е по този начин. Но най-важният смисъл да се умият краката на апостолите е да се махне от тях прахта от извървения път, тъй като без Христос те ще тръгнат сами по напълно нов път. И в случай че можем в тези дни да си помислим, че тръгването по нов път е нещо доста значимо, аз мисля, че всичко ще бъде наред. Но драмата на нашия битов живот е, че на нас ни липсва визия. Ние все си мислим, че измиването на нозете е примирение, а не виждаме огромния път на смяната.
- А Вие виждате ли път на смяна, изключително в този момент, когато се тресем около жилища и избори, при което затъваме в дребнотемие?
- Нашите политици и нашият дневен ред е дневният ред на бита, по тази причина и политиката ни е битова. Затова и към момента се мотаем към жилищата и терасите. Мотаем се към това, което ни липсва да начертаем огромната картина и да я забележим. Но аз мисля, че това заиграване с жилища и тераси желае да скрие една друга, много по-драматична картина. Преди няколко дни някогашният инспектор на Българска народна банка Кольо Парамов през последните години от България са изнесени към 40 милиарда $. Ако това е истина, революция няма да ни оправи. Според мен свалянето на диалога на битово ниво е, с цел да се " заглавикват " хората, с цел да не погледнат към големите мащаби, в които е било осъществено това хищничество. Целта е хората да се заиграват за парче самун, с цел да не видят, че няма ниви, в които да се посее жито. И по тази причина някои от кукловодите смъкват въпроса до парче месо.
- Тук обаче аз ще Ви задам въпрос с думите на Бертолд Брехт - " Никой няма да пита какво е било времето, всеки ще пита за какво са мълчали поетите? " Мълчат ли поетите, и изобщо интелектуалците в този момент, или просто им отхвърлят естрада?
- Съществува един мит, че поетите са гласът на обществото и времето. Те фактически са гласът на обществото и времето, само че основно посредством творчеството си. И в случай че те не мълчат посредством творчеството си, значи те не мълчат въобще. Това обаче, което виждам, е и креативно, и гражданско безмълвие. Не желая да загатвам имена, само че Вие къде сте прочели почтено изявление на първите десетина, назначени за първенци на духа? Къде ще чуете тяхната болежка? В кои техни думи българите могат да огледат тъгата си, залъка си или по-скоро неналичието си на залък? Кои са тези, които можем да си сложим на ревера като значка или които можем да носим на ревера си като знаме? Няма ги. Гледат да ги превеждат, да ги включат в учебниците, да ги дават по малкия екран. Аз съм надълбоко отчаян от позицията на българските писатели и интелектуалци, които са си прерязали гласните струни. Нашите очи се трансфораха в уста - в случай че можем да ядем с очите си, е най-добре.
- В тази връзка по какъв начин гледате на литературата, която се появява в обществените мрежи - доста хора споделят непрестанно свои текстове.
- Социалните мрежи сътвориха опция за групиране на хора отвън огромната литература. Facebook се трансформира в супермаркет за литература. Там има промоции, а колкото повече промоции има, толкоз по-добре. Интернет трансформира чалга поети и поетеси в крале и кралици. Всъщност, отхвърлям се от думата " супермаркет ", Интернет е Илиянци за лирика. Аз също качвам свои стихотворения в интернет, само че виждам, че в обществената мрежа липсват естетиката и критериите.
- Като преподавател по какъв начин гледате на усета на своите възпитаници?
- Аз към този момент мога да бъда наименуван някогашен преподавател, тъй като надали ще се върна повече в учебно заведение. Но съм обезверен от естетическия усет не толкоз на учениците си, а на техните родители. Много бих желал да бъда наясно с усета на родителите, с цел да знам какво да чакам от своите възпитаници. В момента те са с усета на слушалките и рапърските песни, които задоволяват различен вид критерии и потребности. Но те не са отговорни за това, друго не са виждали.
- Споменахте, че сте претърпял тежък инфаркт. Това ли е повода да се наречете някогашен преподавател?
- Да, преди година и половина прекарах доста тежък инфаркт, животът ми висеше на косъм. Бе въпрос на половин час да си отговоря на един доста значим въпрос, само че популярност Богу, че не си отговорих. Най-удивителното е, че когато осъзнах мащаба на заплахата, не изпитах никакъв боязън. И, провесен над най-страшното, разбрах, че ужасно няма. Разбира се, никакви тунели не видях, само че усетих едно безпределно успокоение и не тъкмо примирие, а равноденствие на кръвта. Никаква пъргавина, никакъв боязън, а просто обединение с нещо, което не следва някъде горе или долу, а което е в нас самите и един сходен миг го извежда на напред във времето. Ставаш небосвод - нито нататък, нито обратно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ