Маргинализиран частен сектор и мега държава, харчеща ужасно много пари - това ли е новият "консенсус"?
Никола Янков, създател и ръководещ съучастник на Expat Capital в коментар в профила си във фейсбук
Така проведени, " договарянията " за сформиране на коалиция бяха реформаторски тактически ход за авансово дифузиране на напрежението и непозволяване на евентуалните съперници да влезнат в остри конфликти, постоянно с личностен нюанс. Това бе позитивната им страна, само че те си останаха единствено това - тактически ход без действително наличие.
Обявяването на процеса за сполучливо завършил изненадва. Всъщност той в никакъв случай не е започвал всъщност. Обединяване към пожелателни лозунги в жанр " никаква корупция повече! ", " по-добро обучение! ", " по-добро опазване на здравето! ", " по-добра администрация! ", " повече непознати вложения! ", " бизнес с по-висока принадена стойност! ", " по-висок стопански напредък! ", " по-високи приходи за всички! ", " по-добра инфраструктура! " и още много сходни не може да се назова нито политически консенсус, нито стратегия за съдружно ръководство. Защото това са задачите на всяко съвременно общество. Всеки евентуален спор към съответните същински значими държавни политики и ограничения, измерими с съответни разноски на обществен запас, времеви рамки, виновни лица и способи на изпъление, бе отлаган от домакините на договарянията " за по-нататък ".
Малкото уточненост, която бе упомената категорично обаче, буди съществени терзания за стила и отношението на следвщото държавно управление към ролята на страната в стопанската система и в обществото. Доминиращата логичност в тези " договаряния " може да се опише най-ясно с две думи: повече страна. Навсякъде. Повече държавни компании, повече държавни разноски във всяка сфера, повече бюджетен недостиг, повече обществен дълг. И по-малко тласъци за частни вложения, никаква приватизация на държавни активи, никакви тласъци за развиване на финансовите пазари , никакви съответни ограничения за либерализиране (в смисъл на повече независимост и по-малко държавна намеса) на стопанската система в нито една сфера.
Реклама
Конкуренция на частния бранш от страна на страната с бюджетни средства. Това, за което минимум се говореше, бе за приходите, с които страната ще финансира големите апетити за внезапно нарастване на държавните разноски. Ясна е и поръчката за " отсрочване " - в посока анулиране - на стратегическата цел за влизане на България в Еврозоната. Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния недостиг до равнище " единствено " от 4.5% следващата година, с " контрактувана " поръчка за проверка още нагоре в средата на годината. Влошаването на съотношението дълг/БВП също ще отдалечи доста вероятностите България да бъде политически призната в Еврозоната. Това се комбинира със странното гледище за някаква сериозна " осведомителна акция " измежду популацията за участието в нея.
Заявки за увеличение на държавните и общински доходи посредством повишение на данъчната и осигурителна тежест също влязоха като част от " съдружните цели " . За огромен " триумф " бе регистрирано, че плоският налог ще остане в този му тип " идната година ". А по-следващата? За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат доста. Както и данъчните оценки на парцелите, евентуално и други съществени косвени налози и такси.
Приказките, че всичко щяло да се финансира от " прекъсване на кражбите " не заблуждават никого. " Коалиционните договаряния " приличаха малко на диалог в механа и правене на сметката без кръчмаря. А кръчмарят в тази ситуация е българският поданик. И още по-конкретно българските бизнесмени, на които се пада главната част от бремето да финансират великодушните обещания за бъдещи държавни разноски.
Българският бизнес и бългрският поданик като цяло не бе показан от никого на тези договаряния. Това не вещае нищо положително за стабилността на бъдещото " съдружно " ръководство. Отделен е въпросът, че повече държавни разходи - през държавни компании и през бюджетни стратегии - постоянно значат и повече корупция. Не по-малко. Който има вяра в противоположното, е просто добряк. А наивниците нормално заплащат сметката най-сетне.
Българският бизнес и българският поданик като цяло не бе показан от никого на "коалиционните договаряния ". Реклама
Твърди се, че има " консенус ", само че липсва уточненост за него. Ето няколко сфери, където е належащо да се внесе изясненост:
Образование
Не виждам никакви ограничения за развиване на частното обучение в България и за стимулиране на вложения в него. Най-добрите университети и учебни заведения в света в действителност са частни. Не имам вяра, че в скоро време българските държавни служители ще могат да произведат държавен учебен артикул на международно равнище. С бюджетни пари.
Здравеопазване
Не виждам никакви проекти за либерализация на здравноосигурителния модел и унищожаване на монопола на НЗОК. Докато го има, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) разходи и липса на справедливи измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизция на държавни и/или общински лечебни заведения. Напротив, има поръчка за вложение на много пари единствено в държавни болнични заведения и за превръщане на държваните лечебни заведения в бюджетни единици. По този метод действително страната споделя на частния бранш да се откаже - ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно опазване на здравето. А - сходно на просветителните институции - най-хубавите лечебни заведения по света са частни.
Околна среда
Не се разясняват големите вложения, които са нужни (всъщност неизбежни) за пречиствателни уреди, възобновяване на ВиК инфраструктурата и създаване на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците уреди. Не се планува никакво привличане на частни капитали в този бранш, каквато е откритата процедура в Европейски Съюз и другите развити страни. Изграждането на нови такива уреди на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би отстранило големия риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би подсигурило най-модерни технологии с най-хубава поддръжка на активите и най-качествена услуга към популацията и бизнеса . Но подобен модел няма в " консенсуса ". Говори се за поощряване на енергийната успеваемост, електрификация на превоза и така нататък, само че не са споделя по какъв начин ще стане това. В естествена пазарна стопанска система става с фискални механизми - взимаш повече налози от тези, които цапат или използват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят сила. Само че това срамежливо се пропуща, с цел да не се припознаят множеството данъкоплатци в групата на плащащите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Вечерни вести 3 Отбрана 1 Право 2 Отбрана 3 Медийна сергия 1 Отбрана 2 Свят 3 Вечерни вести Реклама Енергетика
Тук ми липсва думата " приватизация ". Вместо нея обаче има упоритост за " по-добро ръководство " на държавните сдружения. Това е много тъжно. Явно ще се разчита отново на държавна енергетика, която да се ръководи от неизвестно от кое място появили се некорумпирани супер мениджъри. Единствените по-конкретни " ограничения " са поръчките за повече държавни разходи, включително за нови големи енергийни мощности. Липсва и създаването на български залежи на газ в Северна България и Черно Море (от частни оператори на концесия), като фактор за диверсификация и енергийна самостоятелност.
Икономика
Не се планува никаква приватизация на държавни компании. И никакви ограничения за развиване на финансовия пазар като главен фактор за елементарен достъп до капитали и от там за конкурентноспособност на българския бизнес в локален и интернационален проект. Не се плануват съответни ограничения за привличане на непознати вложители (най-лесно още веднъж през финансовия пазар). Както и качване на държавни сдружения на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.
Заклинания за преобразяване на България в " интернационален финансов център " и за развиване на нововъведения звучат добре за необятната аудитория, само че много кухо за частните вложители, изключително за огромните непознати компании. България може да се трансформира в положително място за непознати вложители единствено в случай че се усъвършенства фрапантно работата на регулаторите и правосъдната система. Иначе и нулеви налози да сложим и без пари да работим - отново няма да има съществени непознати компании, които да базират бизнеса си от тук. За българските компании, в допълнение към положителната регулация и естествена правосъдна система (тоест ниския политически риск), е извънредно значим и лесният достъп до дялови и дългосорочни заемни капитали - това е сериозно за оцеляването и развиването на дребния и междинен бизнес, а за по-големият е наложително изискване за прескачане на границите и извличане на интернационален мащаб. Пак опираме до неработещия финансов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една същински интернационална компания. Това наподобява не тормози никого.
България може да се трансформира в положително място за непознати вложители единствено в случай че се усъвършенства фрапантно работата на регулаторите и правосъдната система. Земеделие
Липсват хрумвания за привличането на частни капитали в планове за създаване на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) посредством концесии. Въвежднето на нови техниологии в земеделието е на първо място въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция, или самата страна през Фонд " Земеделие " например) или за собственика-фермер. Развитието на селските региони (от позиция на публични услуги) е също значим детайл за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата и ще се подсигурява съществуването на работна ръка. Няма уточненост и в тази посока.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Така проведени, " договарянията " за сформиране на коалиция бяха реформаторски тактически ход за авансово дифузиране на напрежението и непозволяване на евентуалните съперници да влезнат в остри конфликти, постоянно с личностен нюанс. Това бе позитивната им страна, само че те си останаха единствено това - тактически ход без действително наличие.
Обявяването на процеса за сполучливо завършил изненадва. Всъщност той в никакъв случай не е започвал всъщност. Обединяване към пожелателни лозунги в жанр " никаква корупция повече! ", " по-добро обучение! ", " по-добро опазване на здравето! ", " по-добра администрация! ", " повече непознати вложения! ", " бизнес с по-висока принадена стойност! ", " по-висок стопански напредък! ", " по-високи приходи за всички! ", " по-добра инфраструктура! " и още много сходни не може да се назова нито политически консенсус, нито стратегия за съдружно ръководство. Защото това са задачите на всяко съвременно общество. Всеки евентуален спор към съответните същински значими държавни политики и ограничения, измерими с съответни разноски на обществен запас, времеви рамки, виновни лица и способи на изпъление, бе отлаган от домакините на договарянията " за по-нататък ".
Малкото уточненост, която бе упомената категорично обаче, буди съществени терзания за стила и отношението на следвщото държавно управление към ролята на страната в стопанската система и в обществото. Доминиращата логичност в тези " договаряния " може да се опише най-ясно с две думи: повече страна. Навсякъде. Повече държавни компании, повече държавни разноски във всяка сфера, повече бюджетен недостиг, повече обществен дълг. И по-малко тласъци за частни вложения, никаква приватизация на държавни активи, никакви тласъци за развиване на финансовите пазари , никакви съответни ограничения за либерализиране (в смисъл на повече независимост и по-малко държавна намеса) на стопанската система в нито една сфера.
Реклама
Конкуренция на частния бранш от страна на страната с бюджетни средства. Това, за което минимум се говореше, бе за приходите, с които страната ще финансира големите апетити за внезапно нарастване на държавните разноски. Ясна е и поръчката за " отсрочване " - в посока анулиране - на стратегическата цел за влизане на България в Еврозоната. Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния недостиг до равнище " единствено " от 4.5% следващата година, с " контрактувана " поръчка за проверка още нагоре в средата на годината. Влошаването на съотношението дълг/БВП също ще отдалечи доста вероятностите България да бъде политически призната в Еврозоната. Това се комбинира със странното гледище за някаква сериозна " осведомителна акция " измежду популацията за участието в нея.
Заявки за увеличение на държавните и общински доходи посредством повишение на данъчната и осигурителна тежест също влязоха като част от " съдружните цели " . За огромен " триумф " бе регистрирано, че плоският налог ще остане в този му тип " идната година ". А по-следващата? За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат доста. Както и данъчните оценки на парцелите, евентуално и други съществени косвени налози и такси.
Приказките, че всичко щяло да се финансира от " прекъсване на кражбите " не заблуждават никого. " Коалиционните договаряния " приличаха малко на диалог в механа и правене на сметката без кръчмаря. А кръчмарят в тази ситуация е българският поданик. И още по-конкретно българските бизнесмени, на които се пада главната част от бремето да финансират великодушните обещания за бъдещи държавни разноски.
Българският бизнес и бългрският поданик като цяло не бе показан от никого на тези договаряния. Това не вещае нищо положително за стабилността на бъдещото " съдружно " ръководство. Отделен е въпросът, че повече държавни разходи - през държавни компании и през бюджетни стратегии - постоянно значат и повече корупция. Не по-малко. Който има вяра в противоположното, е просто добряк. А наивниците нормално заплащат сметката най-сетне.
Българският бизнес и българският поданик като цяло не бе показан от никого на "коалиционните договаряния ". Реклама
Твърди се, че има " консенус ", само че липсва уточненост за него. Ето няколко сфери, където е належащо да се внесе изясненост:
Образование
Не виждам никакви ограничения за развиване на частното обучение в България и за стимулиране на вложения в него. Най-добрите университети и учебни заведения в света в действителност са частни. Не имам вяра, че в скоро време българските държавни служители ще могат да произведат държавен учебен артикул на международно равнище. С бюджетни пари.
Здравеопазване
Не виждам никакви проекти за либерализация на здравноосигурителния модел и унищожаване на монопола на НЗОК. Докато го има, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) разходи и липса на справедливи измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизция на държавни и/или общински лечебни заведения. Напротив, има поръчка за вложение на много пари единствено в държавни болнични заведения и за превръщане на държваните лечебни заведения в бюджетни единици. По този метод действително страната споделя на частния бранш да се откаже - ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно опазване на здравето. А - сходно на просветителните институции - най-хубавите лечебни заведения по света са частни.
Околна среда
Не се разясняват големите вложения, които са нужни (всъщност неизбежни) за пречиствателни уреди, възобновяване на ВиК инфраструктурата и създаване на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците уреди. Не се планува никакво привличане на частни капитали в този бранш, каквато е откритата процедура в Европейски Съюз и другите развити страни. Изграждането на нови такива уреди на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би отстранило големия риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би подсигурило най-модерни технологии с най-хубава поддръжка на активите и най-качествена услуга към популацията и бизнеса . Но подобен модел няма в " консенсуса ". Говори се за поощряване на енергийната успеваемост, електрификация на превоза и така нататък, само че не са споделя по какъв начин ще стане това. В естествена пазарна стопанска система става с фискални механизми - взимаш повече налози от тези, които цапат или използват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят сила. Само че това срамежливо се пропуща, с цел да не се припознаят множеството данъкоплатци в групата на плащащите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Вечерни вести 3 Отбрана 1 Право 2 Отбрана 3 Медийна сергия 1 Отбрана 2 Свят 3 Вечерни вести Реклама Енергетика
Тук ми липсва думата " приватизация ". Вместо нея обаче има упоритост за " по-добро ръководство " на държавните сдружения. Това е много тъжно. Явно ще се разчита отново на държавна енергетика, която да се ръководи от неизвестно от кое място появили се некорумпирани супер мениджъри. Единствените по-конкретни " ограничения " са поръчките за повече държавни разходи, включително за нови големи енергийни мощности. Липсва и създаването на български залежи на газ в Северна България и Черно Море (от частни оператори на концесия), като фактор за диверсификация и енергийна самостоятелност.
Икономика
Не се планува никаква приватизация на държавни компании. И никакви ограничения за развиване на финансовия пазар като главен фактор за елементарен достъп до капитали и от там за конкурентноспособност на българския бизнес в локален и интернационален проект. Не се плануват съответни ограничения за привличане на непознати вложители (най-лесно още веднъж през финансовия пазар). Както и качване на държавни сдружения на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.
Заклинания за преобразяване на България в " интернационален финансов център " и за развиване на нововъведения звучат добре за необятната аудитория, само че много кухо за частните вложители, изключително за огромните непознати компании. България може да се трансформира в положително място за непознати вложители единствено в случай че се усъвършенства фрапантно работата на регулаторите и правосъдната система. Иначе и нулеви налози да сложим и без пари да работим - отново няма да има съществени непознати компании, които да базират бизнеса си от тук. За българските компании, в допълнение към положителната регулация и естествена правосъдна система (тоест ниския политически риск), е извънредно значим и лесният достъп до дялови и дългосорочни заемни капитали - това е сериозно за оцеляването и развиването на дребния и междинен бизнес, а за по-големият е наложително изискване за прескачане на границите и извличане на интернационален мащаб. Пак опираме до неработещия финансов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една същински интернационална компания. Това наподобява не тормози никого.
България може да се трансформира в положително място за непознати вложители единствено в случай че се усъвършенства фрапантно работата на регулаторите и правосъдната система. Земеделие
Липсват хрумвания за привличането на частни капитали в планове за създаване на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) посредством концесии. Въвежднето на нови техниологии в земеделието е на първо място въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция, или самата страна през Фонд " Земеделие " например) или за собственика-фермер. Развитието на селските региони (от позиция на публични услуги) е също значим детайл за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата и ще се подсигурява съществуването на работна ръка. Няма уточненост и в тази посока.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ