Посетихме къщата на село и се удивихме: в дома ни живееше непозната жена с дете
Никога не съм вярвала в оракулски сънища. Но един път сънувах починалата си баба да ми споделя, че я болят доста ръцете. Събудих се с огромна паника в душата си.
Убедих брачна половинка си да отидем на гробището, на гроба на баба ми. В същото време взехме решение да разгледаме къщата, която баба ми бе оставила на село.
Когато се приближих до гроба на баба, просто замръзнах на място: едно дърво бе паднало върху надгробната плоча. С мъжа ми премахнахме дървото и подредихме нещата.
А след това отидохме на село да разгледаме къщата.
В нашето село, като на множеството места към този момент, има доста изоставени къщи. Къщите са доста евтини, никой не желае да ги купи. Все отново на село се живее доста мъчно.
Когато пристигнахме в къщата на баба ми, ни очакваше изненада: някой живееше в дома ни. Беше зима. Снегът в двора беше измит, от комина излизаше пушек, а прозорците светеха.
Почукахме и влязохме вътре. В къщата видяхме жена и момиченце на към четири години.
Тя беше доста уплашена, когато разбра, че ние сме притежателите на къщата. Тогава дамата се стегна и ни предложения да пием по едно кафе. Докато пиехме кафето си, тя ни описа тъжната си история.
Момичето се споделяше Ирина. Омъжила се, след което тя и брачният партньор й купили апартамент с ипотека. Тогава се родила дребната Катя. Всичко в живота им било наред. Но тогава се случила нещастието: брачният партньор на Ирина умрял в автомобилна злополука.
Тя нямала пари да продължи да заплаща ипотеката. Затова решила да даде жилището си чартърен. И да живее при вуйна си на село. Но вуйна й се омъжила и не пуснала племенницата си при нея.
Всички пътища за Ирина билиз атворени, само че трябвало да живее някъде. Затова решила да търси къща в нашето село. Харесала къщата на баба ми и се нанесла там с щерка си.
Беше й доста неловко от постъпката й, само че си личеше, че просто не е имала избор.
— Нали няма да ни изгоните? – със сълзи на очи попита дамата. – Няма къде да отидем.
Посъветвахме се със брачна половинка ми и позволихме на Ирина да живее в нашата къща. Дори бяхме щастливи от това: първо, имаше кой да се грижи за парцела. И второ, по този начин можехме да помогнем на добър човек, който беше в неволя.
На потегляне си разменихме телефоните. Днес постоянно се обаждаме, с цел да разберем по какъв начин вървят нещата. Не забравяме да се поздравим и за празниците.
А в същата нощ сънувах баба си: тя беше доста радостна и удовлетворена. Сигурно й хареса, че къщата й към този момент е под контрол и в нея живее добра жена с детето си.
