Мъжът ми заяви, че да гледам децата е лесна работа. Реших да му дам урок и заминах на почивка
Никога не съм се оплаквала от живота, само че този път желая да споделя какво ме боли. Така се случи, че преди към месец попаднах в болница. А през това време брачният партньор ми трябваше да седи с трите ни деца – на 10, 6 и 2 години. Той се оправи добре, само че това беше единствено тъй като му помагаха нашите родители.
Съпругът ми работи на работа, където постоянно го изпращат в командировки. Понякога го няма у дома с месеци. Работех в ресторант, а в този момент съм в отпуск по майчинство с три деца.
Но не си изгубвам времето у дома. Намирам време да виждам децата и да класифицирам къщата, а също по този начин пека десерти по поръчка.
Всички живеем дружно в моя двустаен апартамент, купих го преди брака. Имах за цел да се сдобия със лично жилище, спестявах дълго време, родителите ми също помогнаха.
Мъжът ми печели обичайно, три пъти повече от мен. Но той има и повече разноски. Помага на родителите си и също по този начин непрекъснато харчи пари за своите потребности. Ту всякакви джаджи, ту нова кола, ту нещо друго. И ми дава пари единствено за храна.
Освен това не ми оказва помощ в всекидневието. Той, като майка си, има вяра, че аз като жена би трябвало да върша всичко и да имам време. Разбира се, имам време, само че за благовъзпитание би могъл най-малко един път да предложи помощ. Иначе постоянно го няма у дома, а когато е, не можеш да го пипаш – или гледа телевизия, или спи.
А в последно време имам здравословни проблеми – непрекъсната отмалялост, недоспиване. Трябваше да отида в болница за две седмици. И надлежно мъжът трябваше да седи с децата. Е, баба ми и дядо ми му помагаха – готвеха храна, чистеха и гледаха децата. Всичко мина добре, никой не удари никого и брачният партньор ми даже не се оплака нито един път.
Но незабавно щом излязох от болничното заведение и се върнах вкъщи, мъжът ми ми сподели, че съм в отпуск по майчинство, това е курорт и че като цяло къде можеш да се умориш тук?
Бях шокиранаа. Разбира се, елементарно е да се каже, когато имаш 8 ръце, които ти оказват помощ, когато самичък не правиш нищо особено, не диспутирам – в действителност е курорт.
След тези упреци взех решение, че ще отида сама на отмора и ще оставя мъжа си самичък с децата. Какво неприятно има в това, нали е елементарно? Още повече, че към този момент три години не съм ходила на никое място.
Мъжът беше сюрпризиран след такава вест, само че нямаше да даде на заден, сподели, че елементарно може да се оправи и няма потребност да го тревожа.
А аз не се отхвърлих, резервирах си отмора на морето за две седмици. Преди да отпътува, дадох на брачна половинка си ясни указания и го помолих да не ме безпокои за дреболии. Все отново е обикновено!
Родителите ни бяха срещу напускането ми и незабавно започнаха да ме укоряват. Как моа да оставя децата си? А аз им дадох ултиматум да не оказват помощ на мъжа ми, колкото и да желае.
Първо желаех да му потвърдя, че майчинството с три деца не е релакс, а тежък труд. Исках хората да ме схващат и най-малко от време на време да ми оказват помощ. Исках мъжът ми да ме разбере, а не да ме укорява и да не ми споделя какъв брой ми е било елементарно и че си изобретявам всичко.
Почивах си отлично. Ходех на море по няколко пъти дневно, четях книги или просто се разхождах и се радвах на живота. Бабите съблюдаваха обещанието си и не помогнаха на брачна половинка ми, тъй че всичко беше на неговите рамене, само че той не ми се обади и не ме моли да се върна.
Почивах си ужасно, от дълго време не съм имала нещо сходно. Беше глътка пресен въздух. Отдавна не съм била толкоз щастлива.
А когато се върнах вкъщи, брачният партньор ми се втурна да ме прегърне от прага. И от този ден всичко се промени в нашето семейство. Съпругът ми сподели, че мога да работя единствено за лично наслаждение. А той ще ни обезпечи всичко належащо.
Сега се пробва да прекарва цялото си свободно време у дома с децата, купува им всичко, което изискат, а и на мен дава пари освен за хранителни артикули, само че и за моите потребности.
Съпругът ми също стартира да ми оказва помощ в къщата, пита по какъв начин мога да оказа помощ, какво може да направи. Това в никакъв случай не се е случвало.
И вместо да харчим пари за всевъзможни джаджи, започнахме да пътуваме като семейство. Най-накрая станахме същинско семейство и за това просто трябваше да дам дребен урок на брачна половинка ми. Резултатът надмина всичките ми упования.
