Как две бебета от родилното след 18 години станаха мъж и жена
Никога не съм мислела, че това може да ми се случи.
Забременях с първото си дете, лекарите споделиха, че ще е момиче. С огромно неспокойствие чаках раждането и желаех да видя бебето си допустимо най-скоро. По време на бременноста качиха 20к.
Е, добре, ще родя и ще отслабна, а в този момент е време за раждане.
Започнаха контракции и ме изпратиха в родилното, където една доста добра жена, Наталия, лежеше с мен. Двете сме адашки. Дадоха й термин почти като моя – 10 юни, тъй че чакахме бебетата да се появят от ден дневно: нейният ултразвук сподели, че ще има момче.
На 18 юни на нея й започнаха контракциите и те бяха толкоз мощни, че цялата болница трябваше да чуе писъците й, само че никой не дойде…
Тогава аз, с моя голям стомах, се втурнах из цялата болница да диря помощ. Накаря открих медицинските сестри…
Бързо дойдоха в стаята ни, само че се случи непредвиденото – започнаха мощни контракции и при мен.
Трябваше да раждаме дружно. В една родилна зала.
На 19 юни децата ни се родиха сутринта, бяхме щастливи, защото и двете страдахме цяла нощ. Наташа имаше дребни разкъсвания, само че не сериозни, а азимах по-голям шанс – родих без сълзи.
В следродилната стая също лежахме дружно, разговаряхме, помагахме си. Също по този начин се изписахме дружно, потеглихме с разнообразни коли, махайки си.
И потеглихме! Безсънни нощи, хранене, разходки… Много отмалялост и доста благополучие.
Отначало с моятаа „ придружителка “ по време на раждането си общувахме, след това някак си се изгубихме… Мина време, аз на процедура забравих за Наташа, за нашето обюо раждане в родилния дом.
Дъщеря ми порасна и влезе в първи клас.
На първата родителска среща видях Наташа!
Оказа се, че децата ни ще бъдат съученици. По-късно описах на щерка си историята за раждането на мен и Наташа, когато момичето ми беше към този момент в гимназията.
Тогава тя ми сподели, че се среща със сина на Наташа, Иван, от шест месеца, че се обичат и ще се женят …
Бях шокирана! Не, нямах нищо срещу Иван, той е положително момче, възпитано, само че те към момента са възпитаници! Дъщеря ми ме успокои. Каза, че ще изчакат няколко години с брака.
Отивам да видя Наташа, по този начин и така… Тя също е в потрес. И плакахме и се смяхме, спомнихме си предишното и взехме решение да не безпокоим децата. Нека се срещат.
След като приключиха учебно заведение, двамата отидоха в един и същи град да учат и се прибираха дружно за празниците.
И тогава, един прелестен ден, те оповестиха годежа си. Казаха, че са щастливи дружно и не могат един без различен.
Вероятно не на вятъра Иван се опита да прегърне моята Ани още в родилния дом, когато слагахме бебетата едно до друго.
Направихме хубава женитба. Сега сме фамилни другари, сродихме се със фамилията на Наташа 18 години по-късно.
Ето такива съвпадения се случват в живота. Кой би си помислил!
