Всеки човек може да реши какво ще стане от него – интелектуално и духовно - ВИКТОР ФРАНКЪЛ
Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче самун.
Може да бяха малко на брой на брой, само че те са задоволително доказателство, че на индивида може да се отнеме всичко с изключение на едно: последната човешка независимост да избере своето отношение при всевъзможни условия, да избере собствен личен път.
А постоянно трябваше да се прави избор.
Всеки ден, всеки час оферираше опция да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на тези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същина, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на събитията, отказал се от независимост и достолепие с цел да бъдеш претопен в калъпа на типичния лагерник.
Погледнати от тази страна, душевните реакции на жителите на един концентрационен лагер би трябвало да значат за нас освен това от елементарен израз на избрани физически и обществени условия.
Макар условия като недоспиване, дефицит на храна и разнообразни психологични стресове да допускат, че лагерниците следва да реагират по избран метод, при последния разбор излиза наяве, че това, каква персона ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а освен от въздействието на лагера.
Следователно всеки човек по принцип даже при такива условия може да реши какво ще стане от него – интелектуално и духовно.
Той може да запази човешката си героизъм даже в концентрационен лагер.
Достоевски е споделил:
Има единствено едно нещо, от което се опасявам: Да бъда неподобаващ за страданията си.
Тези думи постоянно ми идваха мислено, откакто опознах тези мъченици, чието държание в лагера, чиито премеждия и гибел свидетелстваха за обстоятелството, че последната вътрешна независимост не може да бъде изгубена.
Може да се каже, че те бяха почтени за своите страдания; методът, по който ги понасяха, бе същинско духовно достижение.
Тъкмо тази духовна независимост, която не може да бъде отнета, придава на живота смисъл и цел.
