Татяна Буруджиева: За партиите червените линии явно са по-важни от кабинет
Ние желаеме политици като Левски, само че на избори би трябвало да дадем вота си за това, което има За политиката е необходим професионализъм, персонификация на пристрастията не е потребна Президентът няма изгода да бъде товарен с негативи, които другояче поемат партиите За Демократична България очевидно е сериозен проблем, че мандатът е у Българска социалистическа партия Много по-големи страни водят по-умерена политика към Русия, тъй като става въпрос за ползи Кризата може да накара повече хора да гласоподават, споделя политологът доцент доктор Татяна Буруджиева в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Какъв е Вашият разбор на политическата картина? Ще успее ли Българска социалистическа партия да сформира кабинет?
- Има няколко неща, които будят неразбиране. Първо, това е методът по който се организират консултациите. От Българска социалистическа партия обявиха, че желаят да изчистят с бъдещите си сътрудници позициите по управническата стратегия. Но тази стратегия бе правена от същите политически сили - какво още има да се прави, откакто дружно са я изработили? Би трябвало да няма специфични позиции, по които да се търси съгласие. От друга страна - в случай че нещо ново разискват, би било добре обществено да бъде декларирано какви са другите цели, с цел да е наясно публиката. Второ, от страна на партиите, с които се вършат съвещания, се слагат непрестанно някакви условия. Дори дотам продължава да е комплицирана връзката и да не си имат вяра, че бе сложено изискване точката за КПКОНПИ да бъде гледана от Народното събрание преди да се върне мандатът. На " почтена дума " не си имат вяра, с цел да създадат държавно управление. А по какъв начин ще работят по-нататък? От трета страна виждаме доста необичайно, неувереното държание на " Демократична България " /ДБ/. Тя първо изиска да е последна. След това по медиите излезе информация, че те мислят по какъв начин да действат. Значи там има сериозен проблем, че мандатът бе връчен на Българска социалистическа партия. Иначе по какъв начин да разбираме всичко това в случай, че до момента управляваха дружно? Новото единствено е, че мандатът е у Българска социалистическа партия, а не у " Продължаваме промяната " /ПП/. Като прибавим и разцепените гласове на " ИТН " /ИТН/ - от една страна са " честните ", които бяха търсени и открити и обявиха, че няма да поддържат държавно управление с присъединяване на Има Такъв Народ. Има Такъв Народ пък сложиха изискване, че няма да поддържат държавно управление, в случай че избрани персони са в него. И в единия, и в другия случай държавно управление не може да има, тъй като гласовете няма да стигнат. Тогава по какъв начин въобще обсъждаме ще има ли държавно управление, или не, когато по-важни са алените линии в сравнение с това, което те самите декларират - че за България най-важното в този момент е да има държавно управление. Щом най-важното е да има държавно управление, може би е най-добре да престанат да ни занимават с техните условия, червени линии, персонална злост.
- Казахте, че Демократична България се държат необичайно. Очакванията бяха, че президентът ще връчи мандата навръх тях, само че това не се случи. Защо Радев избра Българска социалистическа партия?
- Две са вероятните хипотези. Едната е, че се върви изрично към предварителни избори. Втората догадка е, че президентът желае да покаже за следващ път жест към гласоподавателите на Българска социалистическа партия, които го поддържаха и за първия, и за втория му мандат. Аз също твърдях, че е по-логично да се даде мандатът на Демократична България. Защото Българска социалистическа партия до момента не е изпълнила нито един връчен на нея мандат. Което значи, че там рискът да не се извърши мандатът е неведнъж по-голям в сравнение с при една партия, за която не знаем какво би могла да направи и може би ще работи по различен метод за държавно управление.
Но даже и да се гласоподава държавно управление, то надали ще е нещо устойчиво. Тъй като това, което обявиха от Министерски съвет, че се прави - то можеше да бъде направено през тези 6 месеца. Фактът, че не бе направено, към този момент основава съмнение. Да прибавим и задълбочаващите се рецесии, по които също нищо изключително не се направи. Включително и настоящето изискване за Кирил Рашков да оглави КПКОНПИ. Достатъчно информация имаше за напрежението и проблемите вътре в Министерство на вътрешните работи. Рашков стана министър на вътрешните работи с позицията, че ще направи сериозна промяна там. Той беше и в служебното държавно управление, тъй че много дълго е отпред на Министерство на вътрешните работи. Не виждаме да е направил промяна. Как чакаме тъкмо той само да направи нещо в КПКОНПИ - не знам. Тази персонификация на пристрастията не е потребна в политиката. Там работят хора с безусловно разнообразни позиции, полезности, идеали и пристрастия. Тези хора, работейки в Народното събрание или в държавното управление, не не помнят разликите си. Но първото нещо, което би трябвало да помнят е, че като политици, определени от хората, на които е делегирана власт, те би трябвало да свършат работа. Не да ни занимават с това кой е по-велик от другия и кой повече има право да има хрумвания. Това е доста сбъркана позиция, която дава много противен взор към бъдещето. Защото огромната част от тези партии ще бъдат и в идващия парламент. Трябва да си вземат поучения и да схванат, че както за всяка работа, по този начин и за политиците има професионална характерност. Вместо непрекъснато да ни се хвалят, че не са политици, ще е хубаво да си свършат професионално работата.
- С връчването на мандата на Българска социалистическа партия дали Радев не искаше да покаже жест и към Русия поради крайната позиция, която България взе напоследък - да вземем за пример изгонването на дипломатите? Българска социалистическа партия несъмнено е по-русофилски ориентирана партия.
- Пред всяко държавно управление - служебно или постоянно, стои въпросът какво ще вършим с връзките си с Русия. Далеч по-големи и по-сериозни играчи на интернационалната сцена водят много по-умерена политика, защото става въпрос за ползи. Много се приказва за азерския газ, само че българското общество не е осведомено с контракта на Русия с Азербайджан, който изключва опцията Баку да си партнира със страни, нарушаващи ползите на техния сътрудник по този контракт - Москва.
Има скандал в Гърция във връзка обтегнати връзки с Русия поради газа, който върви през страната, тъй като би могло да се продаде на нас. Когато споделят - ще вземем газ отсам или оттова, аз имам възприятието, че не се споделя всичко на публиката. Трябва да си даваме сметка, че Русия ще отбрани своите ползи и няма да разреши сходно държание, което за интернационалните връзки е прекомерно извънредно. И други страни са гонили съветски дипломати, само че първо става въпрос за стеснен брой, а не " на кило ". И второ - има ясни причини. У нас се оказа, че този не знаел, оня не знаел, най-вече знаел човек, който не може да взима политически решения от своя пост. Така че без значение какво е държавното управление, а то най-вероятно няма да бъде ляво, политиците би трябвало да подходят с повече дипломатичност по този въпрос, тъй като става дума за ползите на България. Дали Радев го е направил поради това? Аз надълбоко се колебая, че служебното държавно управление този път ще се заеме със стратегически задания. Защото президентът няма изгода да бъде претрупан с всичките негативи, които другояче би трябвало да си поемат партиите в ръководството. Но може да имаме напън за решаването на този проблем, както се получи в Германия поради доставките на газ - напрежението там и в обединението, и сред партиите е много съществено.
- Все отново какъв е шансът в проценти да се сформира кабинет?
- Категорично отиваме на избори.
- А хората ще отидат ли за следващ път да гласоподават?
- Засега изборната интензивност се обрисува като на последните избори през ноември - малко под 40%, съгласно социологическите данни. Но доста бързо се трансформира икономическата обстановка, порастват стремглаво цените. Много тежки са прогнозите на централните банки, чака се рецесии да се прибавят, а тези, които имаме, да се задълбочават. Изправени сме пред следващата вълна на коронавирус. Нищо не е решено - освен в България, светът е много разтърсен, Европа най-много, заплаща доста висока цена поради войната. Заради тези условия изборната интензивност може да се вдигне. Хората да се стимулират да гласоподават, с цел да кажат изрично на политиците своята позиция. По-високата интензивност значи по-малко партии в Народното събрание. По-ниската - доста пъстър парламент, тъй като се изискват прекомерно малко гласове, с цел да се мине бариерата. От нас зависи дали ще кажем по-категорично като жители на политиците какво тъкмо желаеме.
- Но кой ще се оправи с рецесиите? Вече повече от година няма нито партия, нито букет от партии, които да се оправят.
- Спрямо всичките гласоподаватели в България, партиите с най-вече гласове са събрали малко над 10%. И това е по този начин, тъй като огромната част от българите не гласоподават. Как да стане ясно на партиите какво тъкмо желаеме, откакто болшинството от българите не се изрича по въпроса? Значи ни харесва да живеем по този начин - в мътното, в шкембе супа, а не в бистра чорба. Какво значи това - няма за кого да гласоподавам? Има бяла бюлетина, 60% да отидат и да кажат - нито един от вас не ми харесва. Тогава обстановката ще е напълно друга. Политиците ще знаят, че приемането на първо, второ или пето място не значи, че хората ги желаят и ги харесват. И тогава ще работят по различен метод. А в този момент те се държат, сякаш 6 млн. души са им се доверили. А всички, които ги подлагат на критика, са някакви зли, тъмни сили. 60% не са дали своят вот, което значи, че 60% не са ги одобрили. Но правилото е, че щом мълчиш, значи го харесваш. Изборите са моментът, в който жителите би трябвало да кажат. Гласуването е освен право, това е и обвързване в една демократична страна да се изкажеш. И то въз основата на това, което участва. То е като да отидеш в магазина- може да искаш да си купиш езичета от чучулиги. Но няма, не се оферират. Същото е да кажеш - няма ги тези политици, които желая. Няма ги, тъй като те са от нашите фантазии, нашите идеали. Ние желаеме политици като Левски. Няма го Левски. Предали сме го, умъртвили са го.
- Какъв е Вашият разбор на политическата картина? Ще успее ли Българска социалистическа партия да сформира кабинет?
- Има няколко неща, които будят неразбиране. Първо, това е методът по който се организират консултациите. От Българска социалистическа партия обявиха, че желаят да изчистят с бъдещите си сътрудници позициите по управническата стратегия. Но тази стратегия бе правена от същите политически сили - какво още има да се прави, откакто дружно са я изработили? Би трябвало да няма специфични позиции, по които да се търси съгласие. От друга страна - в случай че нещо ново разискват, би било добре обществено да бъде декларирано какви са другите цели, с цел да е наясно публиката. Второ, от страна на партиите, с които се вършат съвещания, се слагат непрестанно някакви условия. Дори дотам продължава да е комплицирана връзката и да не си имат вяра, че бе сложено изискване точката за КПКОНПИ да бъде гледана от Народното събрание преди да се върне мандатът. На " почтена дума " не си имат вяра, с цел да създадат държавно управление. А по какъв начин ще работят по-нататък? От трета страна виждаме доста необичайно, неувереното държание на " Демократична България " /ДБ/. Тя първо изиска да е последна. След това по медиите излезе информация, че те мислят по какъв начин да действат. Значи там има сериозен проблем, че мандатът бе връчен на Българска социалистическа партия. Иначе по какъв начин да разбираме всичко това в случай, че до момента управляваха дружно? Новото единствено е, че мандатът е у Българска социалистическа партия, а не у " Продължаваме промяната " /ПП/. Като прибавим и разцепените гласове на " ИТН " /ИТН/ - от една страна са " честните ", които бяха търсени и открити и обявиха, че няма да поддържат държавно управление с присъединяване на Има Такъв Народ. Има Такъв Народ пък сложиха изискване, че няма да поддържат държавно управление, в случай че избрани персони са в него. И в единия, и в другия случай държавно управление не може да има, тъй като гласовете няма да стигнат. Тогава по какъв начин въобще обсъждаме ще има ли държавно управление, или не, когато по-важни са алените линии в сравнение с това, което те самите декларират - че за България най-важното в този момент е да има държавно управление. Щом най-важното е да има държавно управление, може би е най-добре да престанат да ни занимават с техните условия, червени линии, персонална злост.
- Казахте, че Демократична България се държат необичайно. Очакванията бяха, че президентът ще връчи мандата навръх тях, само че това не се случи. Защо Радев избра Българска социалистическа партия?
- Две са вероятните хипотези. Едната е, че се върви изрично към предварителни избори. Втората догадка е, че президентът желае да покаже за следващ път жест към гласоподавателите на Българска социалистическа партия, които го поддържаха и за първия, и за втория му мандат. Аз също твърдях, че е по-логично да се даде мандатът на Демократична България. Защото Българска социалистическа партия до момента не е изпълнила нито един връчен на нея мандат. Което значи, че там рискът да не се извърши мандатът е неведнъж по-голям в сравнение с при една партия, за която не знаем какво би могла да направи и може би ще работи по различен метод за държавно управление.
Но даже и да се гласоподава държавно управление, то надали ще е нещо устойчиво. Тъй като това, което обявиха от Министерски съвет, че се прави - то можеше да бъде направено през тези 6 месеца. Фактът, че не бе направено, към този момент основава съмнение. Да прибавим и задълбочаващите се рецесии, по които също нищо изключително не се направи. Включително и настоящето изискване за Кирил Рашков да оглави КПКОНПИ. Достатъчно информация имаше за напрежението и проблемите вътре в Министерство на вътрешните работи. Рашков стана министър на вътрешните работи с позицията, че ще направи сериозна промяна там. Той беше и в служебното държавно управление, тъй че много дълго е отпред на Министерство на вътрешните работи. Не виждаме да е направил промяна. Как чакаме тъкмо той само да направи нещо в КПКОНПИ - не знам. Тази персонификация на пристрастията не е потребна в политиката. Там работят хора с безусловно разнообразни позиции, полезности, идеали и пристрастия. Тези хора, работейки в Народното събрание или в държавното управление, не не помнят разликите си. Но първото нещо, което би трябвало да помнят е, че като политици, определени от хората, на които е делегирана власт, те би трябвало да свършат работа. Не да ни занимават с това кой е по-велик от другия и кой повече има право да има хрумвания. Това е доста сбъркана позиция, която дава много противен взор към бъдещето. Защото огромната част от тези партии ще бъдат и в идващия парламент. Трябва да си вземат поучения и да схванат, че както за всяка работа, по този начин и за политиците има професионална характерност. Вместо непрекъснато да ни се хвалят, че не са политици, ще е хубаво да си свършат професионално работата.
- С връчването на мандата на Българска социалистическа партия дали Радев не искаше да покаже жест и към Русия поради крайната позиция, която България взе напоследък - да вземем за пример изгонването на дипломатите? Българска социалистическа партия несъмнено е по-русофилски ориентирана партия.
- Пред всяко държавно управление - служебно или постоянно, стои въпросът какво ще вършим с връзките си с Русия. Далеч по-големи и по-сериозни играчи на интернационалната сцена водят много по-умерена политика, защото става въпрос за ползи. Много се приказва за азерския газ, само че българското общество не е осведомено с контракта на Русия с Азербайджан, който изключва опцията Баку да си партнира със страни, нарушаващи ползите на техния сътрудник по този контракт - Москва.
Има скандал в Гърция във връзка обтегнати връзки с Русия поради газа, който върви през страната, тъй като би могло да се продаде на нас. Когато споделят - ще вземем газ отсам или оттова, аз имам възприятието, че не се споделя всичко на публиката. Трябва да си даваме сметка, че Русия ще отбрани своите ползи и няма да разреши сходно държание, което за интернационалните връзки е прекомерно извънредно. И други страни са гонили съветски дипломати, само че първо става въпрос за стеснен брой, а не " на кило ". И второ - има ясни причини. У нас се оказа, че този не знаел, оня не знаел, най-вече знаел човек, който не може да взима политически решения от своя пост. Така че без значение какво е държавното управление, а то най-вероятно няма да бъде ляво, политиците би трябвало да подходят с повече дипломатичност по този въпрос, тъй като става дума за ползите на България. Дали Радев го е направил поради това? Аз надълбоко се колебая, че служебното държавно управление този път ще се заеме със стратегически задания. Защото президентът няма изгода да бъде претрупан с всичките негативи, които другояче би трябвало да си поемат партиите в ръководството. Но може да имаме напън за решаването на този проблем, както се получи в Германия поради доставките на газ - напрежението там и в обединението, и сред партиите е много съществено.
- Все отново какъв е шансът в проценти да се сформира кабинет?
- Категорично отиваме на избори.
- А хората ще отидат ли за следващ път да гласоподават?
- Засега изборната интензивност се обрисува като на последните избори през ноември - малко под 40%, съгласно социологическите данни. Но доста бързо се трансформира икономическата обстановка, порастват стремглаво цените. Много тежки са прогнозите на централните банки, чака се рецесии да се прибавят, а тези, които имаме, да се задълбочават. Изправени сме пред следващата вълна на коронавирус. Нищо не е решено - освен в България, светът е много разтърсен, Европа най-много, заплаща доста висока цена поради войната. Заради тези условия изборната интензивност може да се вдигне. Хората да се стимулират да гласоподават, с цел да кажат изрично на политиците своята позиция. По-високата интензивност значи по-малко партии в Народното събрание. По-ниската - доста пъстър парламент, тъй като се изискват прекомерно малко гласове, с цел да се мине бариерата. От нас зависи дали ще кажем по-категорично като жители на политиците какво тъкмо желаеме.
- Но кой ще се оправи с рецесиите? Вече повече от година няма нито партия, нито букет от партии, които да се оправят.
- Спрямо всичките гласоподаватели в България, партиите с най-вече гласове са събрали малко над 10%. И това е по този начин, тъй като огромната част от българите не гласоподават. Как да стане ясно на партиите какво тъкмо желаеме, откакто болшинството от българите не се изрича по въпроса? Значи ни харесва да живеем по този начин - в мътното, в шкембе супа, а не в бистра чорба. Какво значи това - няма за кого да гласоподавам? Има бяла бюлетина, 60% да отидат и да кажат - нито един от вас не ми харесва. Тогава обстановката ще е напълно друга. Политиците ще знаят, че приемането на първо, второ или пето място не значи, че хората ги желаят и ги харесват. И тогава ще работят по различен метод. А в този момент те се държат, сякаш 6 млн. души са им се доверили. А всички, които ги подлагат на критика, са някакви зли, тъмни сили. 60% не са дали своят вот, което значи, че 60% не са ги одобрили. Но правилото е, че щом мълчиш, значи го харесваш. Изборите са моментът, в който жителите би трябвало да кажат. Гласуването е освен право, това е и обвързване в една демократична страна да се изкажеш. И то въз основата на това, което участва. То е като да отидеш в магазина- може да искаш да си купиш езичета от чучулиги. Но няма, не се оферират. Същото е да кажеш - няма ги тези политици, които желая. Няма ги, тъй като те са от нашите фантазии, нашите идеали. Ние желаеме политици като Левски. Няма го Левски. Предали сме го, умъртвили са го.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ