Истина или лъжа: има ли висши училища със 70% професори и доценти под изискванията на закона |
" Ние имаме преподаватели във висшите учебни заведения, които не извършват минималните условия, заложени в Закона за развиване на университетския състав - професори, доценти. Съвсем естествено е във висшите учебни заведения, където има централизация на такива преподаватели, в някои от висшите учебни заведения тя доближава до 65-70% от такива преподаватели, напълно естествено е, те да се усещат застрашени от едни такива промени. " Това декларира министърът на образованието акад. Николай Денков пред на 3 май във връзка препоръчаната от него , която залага по-високи критерии от сегашните.
Във въпросната методика е написано категорично, че тя се отнася единствено за държавните висши учебни заведения, тъй че следва министърът да е имал поради точно тях.
Високият % смая ректори на държавни висши учебни заведения. Те разясниха, че това изказване няма по какъв начин да е правилно, по тази причина OFFNews се зае да ревизира. Миналата седмица поискахме информация от Националния център за информация и документи за общия брой хабилитирани лица - членове на университетския състав на главен трудов контракт - по висши учебни заведения, и информация за общия брой хабилитирани лица, отговарящи на минималните наукометрични условия по цитирания от министъра закон, които заемат служба в съответните висши учебни заведения.
От НАЦИД ни изпратиха данните, настоящи към 10 май 2022 година Те включват както държавните, по този начин и частните висши учебни заведения в България.
Ето по какъв начин наподобяват:
Изчислени в проценти, данните на НАЦИД - който е към министъра на образованието и науката - демонстрират, че към 10 май 2022 година приблизително 69% от хабилитираните преподаватели покриват минималните наукометрични критерии за заемане на длъжността и 31% не ги покриват, включително 37% от доцентите (1697 души) и 19% от професорите (379 души). Казано по различен метод, това е всеки трети доцент и всеки пети професор.
Процент на хабилитираните с наукометрия Процент на доцентите с наукометрия Процент на професорите с наукометрия Общо за страната 69% 63% 81% Държавни висши училища 69% 63% 84% Частни висши училища 61% 62% 61%
Средните за страната изрично не удостоверяват думите на министъра, в противен случай. Грубо 70% покриват критериите, а 30 - не.
Но каква е обстановката университет по университет?
Да отсеем първо броя на непокриващите критериите - доценти, професори и общо за хабилитираните лица:
Висше училище Брой доценти, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността Брой професори, непокриващи критериите за заемане на длъжността Общ брой хабилитирани лица, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността Технически университет - София 182 48 230 Софийски университет „ Свети Климент Охридски “ 203 13 216 Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “ 92 36 128 Тракийски университет 96 15 111 Медицински университет - София 76 18 94 Университет по архитектура, строителство и геодезия 73 21 94 Лесотехнически университет 50 18 68 Медицински университет - Плевен 52 8 60 Югозападен университет „ Неофит Рилски “ 52 7 59 Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “ 42 11 53 Минно-геоложки университет „ Свети Иван Рилски “ 52 0 52 Технически университет - Варна 45 7 52 Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ 38 11 49 Шуменски университет „ Епископ Константин Преславски “ 43 4 47 Нов български университет 41 3 44 Икономически университет - Варна 22 22 44 Университет по хранителни технологии 33 9 42 Русенски университет „ Ангел Кънчев “ 36 5 41 Медицински университет - Пловдив 36 2 38 Химикотехнологичен и металургичен университет 37 0 37 Технически университет - Габрово 31 4 35 Национална академия за театрално и кино изкуство 19 16 35 Аграрен университет 23 10 33 Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ 29 0 29 Национална художествена академия 17 11 28 Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “ 10 14 24 Военна академия „ Георги Раковски “ 23 0 23 Национална спортна академия 19 4 23 Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство 17 6 23 Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър “ 14 9 23 Университет за национално и международно стопанство 19 2 21 Висше военноморско учебно заведение „ Никола Й. Вапцаров “ 11 9 20 Университет по библиотекознание и осведомителни технологии 13 6 19 Висше учебно заведение по мениджмънт 18 0 18 Висше учебно заведение по сигурност и икономика 17 0 17 Висше строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ 13 4 17 Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи 16 0 16 Бургаски свободен университет 3 13 16 Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ - Варна 13 1 14 Европейски политехнически университет 11 1 12 Висше военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " 10 2 12 Академия на Министерството на вътрешните работи 6 6 12 Колеж по туризъм - Благоевград 11 0 11 Американски университет в България 10 1 11 Стопанска академия „ Димитър А. Ценов “ 3 4 7 Висше учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) 5 1 6 Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг 5 0 5 Международно висше бизнес училище 4 0 4 Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на регионите 2 2 4 Национален боен университет „ Васил Левски “ 2 0 2 Театрален лицей „ Любен Гройс “ 1 0 1 Европейско висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт 1 0 1
Как наподобяват тези бройки в проценти:
*Възможно е при тези висши учебни заведения да е позволена неточност, защото процентът няма по какъв начин да надвишава 100.
Фактът, че има висши учебни заведения с над 100% професори, покриващи минималните наукометрични критерии, е сигнал за вероятни неточности в началните данни. Потърсихме мнението на специалисти на какво би могло да се дължи това. Оказа се допустимо НАЦИД да не регистрира вторите трудови контракти, каквито в системата на висшето обучение има доста. Също е налице следният минус: учител сменя работодателя си и, жестоко казано, наукометрията остава при остарелия, а променената численост на университетския състав отива при новия и това изкривява статистиката.
Тя може да бъде изкривена и от друго: регистрацията в регистъра на НАЦИД не е наложителна за преподавателите, което слага огромен загадъчен знак против точното отразяване на действителността в данните.
Защо да вземем за пример доцент не би се записал? Защото в случай че употребява точките си за тази регистрация, няма да може да ги употребява, с цел да може с тяхна помощ да стане и професор, отговори ни учител от университет.
Отчита се и нещо забавно: един от , т.е. за част от " елита " измежду университетите, има единствено 50% професори и доценти, които покриват минималните наукометрични критерии. Става въпрос за Техническия в София. Това може да значи деформиране на статистиката или да сложи под въпрос метода, по който страната е определила седемте университета, които получават повече пари от останалите целево, с цел да развиват научната активност.
И в случай че въпреки всичко приемем тези данни за данните, въз основата на които министърът е направил изказванието си, какво демонстрират те - има или няма държавни университети " застрашени " съгласно него от новата методика, които даже не покриват сегашните по-ниски критерии? Отговорът е НЕ. Такива университети има, само че нито един от тях не е държавен. Всички с под 30% са частни. Те са: Европейският политехнически университет, Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг, Висшето учебно заведение по мениджмънт и Колежът по туризъм в Благоевград.
Общите данни за страната:
Във въпросната методика е написано категорично, че тя се отнася единствено за държавните висши учебни заведения, тъй че следва министърът да е имал поради точно тях.
Високият % смая ректори на държавни висши учебни заведения. Те разясниха, че това изказване няма по какъв начин да е правилно, по тази причина OFFNews се зае да ревизира. Миналата седмица поискахме информация от Националния център за информация и документи за общия брой хабилитирани лица - членове на университетския състав на главен трудов контракт - по висши учебни заведения, и информация за общия брой хабилитирани лица, отговарящи на минималните наукометрични условия по цитирания от министъра закон, които заемат служба в съответните висши учебни заведения.
От НАЦИД ни изпратиха данните, настоящи към 10 май 2022 година Те включват както държавните, по този начин и частните висши учебни заведения в България.
Ето по какъв начин наподобяват:
Изчислени в проценти, данните на НАЦИД - който е към министъра на образованието и науката - демонстрират, че към 10 май 2022 година приблизително 69% от хабилитираните преподаватели покриват минималните наукометрични критерии за заемане на длъжността и 31% не ги покриват, включително 37% от доцентите (1697 души) и 19% от професорите (379 души). Казано по различен метод, това е всеки трети доцент и всеки пети професор.
Процент на хабилитираните с наукометрия Процент на доцентите с наукометрия Процент на професорите с наукометрия Общо за страната 69% 63% 81% Държавни висши училища 69% 63% 84% Частни висши училища 61% 62% 61%
Средните за страната изрично не удостоверяват думите на министъра, в противен случай. Грубо 70% покриват критериите, а 30 - не.
Но каква е обстановката университет по университет?
Да отсеем първо броя на непокриващите критериите - доценти, професори и общо за хабилитираните лица:
Висше училище Брой доценти, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността Брой професори, непокриващи критериите за заемане на длъжността Общ брой хабилитирани лица, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността Технически университет - София 182 48 230 Софийски университет „ Свети Климент Охридски “ 203 13 216 Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “ 92 36 128 Тракийски университет 96 15 111 Медицински университет - София 76 18 94 Университет по архитектура, строителство и геодезия 73 21 94 Лесотехнически университет 50 18 68 Медицински университет - Плевен 52 8 60 Югозападен университет „ Неофит Рилски “ 52 7 59 Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “ 42 11 53 Минно-геоложки университет „ Свети Иван Рилски “ 52 0 52 Технически университет - Варна 45 7 52 Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ 38 11 49 Шуменски университет „ Епископ Константин Преславски “ 43 4 47 Нов български университет 41 3 44 Икономически университет - Варна 22 22 44 Университет по хранителни технологии 33 9 42 Русенски университет „ Ангел Кънчев “ 36 5 41 Медицински университет - Пловдив 36 2 38 Химикотехнологичен и металургичен университет 37 0 37 Технически университет - Габрово 31 4 35 Национална академия за театрално и кино изкуство 19 16 35 Аграрен университет 23 10 33 Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ 29 0 29 Национална художествена академия 17 11 28 Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “ 10 14 24 Военна академия „ Георги Раковски “ 23 0 23 Национална спортна академия 19 4 23 Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство 17 6 23 Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър “ 14 9 23 Университет за национално и международно стопанство 19 2 21 Висше военноморско учебно заведение „ Никола Й. Вапцаров “ 11 9 20 Университет по библиотекознание и осведомителни технологии 13 6 19 Висше учебно заведение по мениджмънт 18 0 18 Висше учебно заведение по сигурност и икономика 17 0 17 Висше строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ 13 4 17 Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи 16 0 16 Бургаски свободен университет 3 13 16 Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ - Варна 13 1 14 Европейски политехнически университет 11 1 12 Висше военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " 10 2 12 Академия на Министерството на вътрешните работи 6 6 12 Колеж по туризъм - Благоевград 11 0 11 Американски университет в България 10 1 11 Стопанска академия „ Димитър А. Ценов “ 3 4 7 Висше учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) 5 1 6 Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг 5 0 5 Международно висше бизнес училище 4 0 4 Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на регионите 2 2 4 Национален боен университет „ Васил Левски “ 2 0 2 Театрален лицей „ Любен Гройс “ 1 0 1 Европейско висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт 1 0 1
Как наподобяват тези бройки в проценти:
*Възможно е при тези висши учебни заведения да е позволена неточност, защото процентът няма по какъв начин да надвишава 100.
Фактът, че има висши учебни заведения с над 100% професори, покриващи минималните наукометрични критерии, е сигнал за вероятни неточности в началните данни. Потърсихме мнението на специалисти на какво би могло да се дължи това. Оказа се допустимо НАЦИД да не регистрира вторите трудови контракти, каквито в системата на висшето обучение има доста. Също е налице следният минус: учител сменя работодателя си и, жестоко казано, наукометрията остава при остарелия, а променената численост на университетския състав отива при новия и това изкривява статистиката.
Тя може да бъде изкривена и от друго: регистрацията в регистъра на НАЦИД не е наложителна за преподавателите, което слага огромен загадъчен знак против точното отразяване на действителността в данните.
Защо да вземем за пример доцент не би се записал? Защото в случай че употребява точките си за тази регистрация, няма да може да ги употребява, с цел да може с тяхна помощ да стане и професор, отговори ни учител от университет.
Отчита се и нещо забавно: един от , т.е. за част от " елита " измежду университетите, има единствено 50% професори и доценти, които покриват минималните наукометрични критерии. Става въпрос за Техническия в София. Това може да значи деформиране на статистиката или да сложи под въпрос метода, по който страната е определила седемте университета, които получават повече пари от останалите целево, с цел да развиват научната активност.
И в случай че въпреки всичко приемем тези данни за данните, въз основата на които министърът е направил изказванието си, какво демонстрират те - има или няма държавни университети " застрашени " съгласно него от новата методика, които даже не покриват сегашните по-ниски критерии? Отговорът е НЕ. Такива университети има, само че нито един от тях не е държавен. Всички с под 30% са частни. Те са: Европейският политехнически университет, Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг, Висшето учебно заведение по мениджмънт и Колежът по туризъм в Благоевград.
Общите данни за страната:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ