Ние, хората, приемаме дърветата за даденост и изобщо не си

Ние, хората, одобряваме дърветата за даденост и въобще не си даваме сметка, че те са като нас – живи същества, които помнят, страдат и даже могат да убиват. Въпреки неподвижността си, те живеят доста натоварен, кондензиран и образован живот. Наскоро учените откриха доста забавни обстоятелства за тях. Разказа ги уеб сайтът „ Новото знание ”. Ето 8  неща, които не знаем за дърветата.

1. Дърветата могат да поддържат връзка

Според френския ботаник Франсис Хале, посветил повече от половин век на проучването на дърветата, те поддържат връзка чрез миризми.

За предаване на информация те комбинират разнообразни миризми по този начин, както ние вършим изречения от обособени думи.

Дърветата адресират своите послания едно към друго, както и към насекомите и даже към тревопасните животни.

Когато ги атакуван, дърветата изпращат сигнал за паника, като отделят специфични ароматни ферменти, на които техните „ събратя “ реагират.

При това листата на дърветата получават противен отровен привкус, с цел да отпъдят тревопасните животни.

Според професора по екология Сюзан Симард, дърветата могат да си предават едно на друго съществени хранителни субстанции, което оказва помощ на някои от тях да оцелеят.

Благодарение на мрежи, основани от симбиотични гъби, възрастните дървета в горската екосистема подхранват младите растения и им предават въглерод и вода.

Сюзан Симард е показала доктрина за така наречен „ матриархи “ − в случай че майчиното дърво почине, възможностите за оцеляване на младите доста понижават.

Подобно на хората, дърветата почиват през нощта, потвърди взаимен екип от австрийски, финландски и маджарски откриватели.

За задачата учените прибягнали до лазерно сканиране с инфрачервена светлина, която се отразява от листата. Оказало се, че през нощта всички дървета отпускат клончета, променяйки освен това и позицията на листата.

Промените не са доста огромни: дървета със междинна височина 5 метра отпускат клонките си единствено на 10 сантиметра. Този развой, обаче, е последователен.

Дърветата се лекуват сами. Съществува механизъм, който разрешава на дървото да изолира развалената част.

При местни увреждания то оптимално бързо блокира жизненоважни проводящи системи и обособени сектори стопират да получават дървесни сокове и вода.

В резултат, в случай че вредоносни микроорганизми попаднат в „ раната “, те няма да могат да се разпространят по цялото растение.

Дърветата имат и средства за отбрана. Има дървета, които „ наемат “ като бодигардове цяла армия инсекти.

В тропическите гори на Африка и Южна Америка пораства тип акация, осигуряваща оптимални условия за живот на мравките: растящите по нейното стебло мощни шипове са прелестно леговище за тях, а специфичният нектар, изработван от растението, е хранителна примес.

От своя страна, мравките пазят растението, като атакуват други инсекти и даже тревопасни животни.

Американският академик Клив Бакстер пробно потвърди, че растенията реагират на човешките действия и мисли.

По време на опита едно от растенията било стъпкано в наличието на друго, към което авансово прикрепили полиграф.

След това в стаята, където бил „ очевидеца на закононарушението “, почнали един по един да влизат хора.

Когато влезнал индивида унищожил първия шубрак, устройството записало страст на боязън, а на останалите растението не реагирало.

След това ученият решил да изгори листата на дървото, с цел да разбере реакцията му. Но още щом помислил по тази причина, сензорите посочили, че растението е в суматоха.

Учените настояват, че дърветата могат да живеят на практика постоянно − те умират от паразити, заболявания и най-много − от човешката активност. Но се оказва, че дърветата са способни и да се самоубият.

На Мадагаскар порастват великански палми-самоубийци. Те изразходват цялата си витална сила за цъфтежа, който приключва цикъла на тяхното битие.

След като изпълнят дълга си за размножаване, палмите умират. Хората разбрали за това относително неотдавна заради много дългия живот на растението − до 100 години.