Независимо дали ще се разбере с ЕС относно регулациите и

Независимо дали ще се разбере с Европейски Съюз по отношение на регулациите и съхраняването на данни, „Фейсбук“ е обречена — най-малко в този си тип. И това даже няма нищо общо със настоящия срив на акциите на обществената мрежа. Просто пристигнаха варварите. Дойдоха плоскоземците, пиячите на белина, вярващите в чипирането и мега-конспираторите. Или мета-конспираторите, както може би е по-точно да бъдат избрани. Всички тези групи съставляват варварите на цифровото ни съвремие. А — както знаем от историята — всяка една империя се разпада тогава, когато дойдат варварите. Практически „Фейсбук“ завърши процеса на колонизация. На типичен мисионерски принцип — по този начин, както преди време са го правили испанците, британците и французите — обществената мрежа образова милиони хора, които започнаха работа в десетки хиляди компании по света и се заеха да ги дренират: всеки месец тези компании заделяха бюджети за „Фейсбук“, в голяма част от случаите с неразбираем резултат и резултат. Това е типичен модел на колонизация от епохата, последвала Великите географски открития, не е нещо ново, измислено от Зукърбърг. Благодарение на колонизацията, осъществена от „Фейсбук“, породиха нови специалности. В корпорациите започнаха да работят хора, които се водят „специалисти по обществени медии“, чието главно занятие е да задават въпроса: „А нещо за „Фейсбук“ имаме ли?“. Или както ги назовава Майкъл Грабер: bullshit jobs. Естествено, цялата тази маса хора би трябвало да храни себе си, само че най-много би трябвало да храни „Фейсбук“. И, както постоянно става — тези потребности отключиха алчността и усилиха равнищата на компромис. Зукърбърг стана все по-агресивен в рекламния си метод, а защото за фирмите броят на лайковете, харесванията и споделянията стана новата валута (така им беше вменено), всички си затвориха очите пред варварите. Затвориха си очите пред все по-големия брой радикални групи, пред подправените вести, пред цялостните нелепости и лудости, които варварите започнаха да бълват. Защото, в края на краищата и варварите харесват и споделят. Когато започнеш да гледаш на нелепостта и на радикализма като на вероятен пазар, тя към този момент ти е спукана работата. Всичко това създаде един огромен лайк. И нищо повече. Никога не би трябвало да забравяме обаче, че има нещо безусловно безпощадно в тоя живот, и то се назовава „пазарна икономика“. Лайк може да храни къща известно време, само че няма по какъв начин лайк да храни къща цялостен живот. Ако досега не сте, уповавам се, че в този момент разбирате голямата подигравка в рекламата ни на „Гурменица“. Покрай „Фейсбук“ хората позагубиха и усета, и възприятията и страстите си — освен за подигравка, само че и за самоирония. А имаме потребност да се върнем към възприятията си. Мартин Димитров, народен представител от Демократична България, коментар във фейсбук