Кои са фазите на работоспособност и защо са важни?
Независимо дали се усещаме в кондиция или не, на всеки се постанова да извърши отговорностите си през работния ден. Ясно е, че условията през днешния ден или на следващия ден няма да са разнообразни единствено, тъй като не можем да се концентрираме или сме изтощени. За да се усещаме здрави и задоволени е в наш персонален интерес да работим рационално.
Фази на работоспособността
Работоспособност е способността на индивида дълготрайно време да прави активността си, без да понижи нейните количество и качество, както и без да настъпят неподходящи промени в органима от това.
Това важи както за физическа, по този начин и за умствена работа и зависи от огромна група фактори – особености на организма, възраст, умения и табиет в активността, изискванията на труд, психоклимат в колектива, персонална мотивация и други Фаза на вработване Тя се следи при започване на работния ден и съгласно характера на работата може да лишава сред няколко минути и 2 часа Фаза на висока резистентност Това е интервалът от време през който има високо качество на резултатите от труда, съчетани със постоянни физиологични функционалности или даже в някои случаи – с понижаване на напрежението и усъвършенстване на общото положение. Тази плодотворна фаза обикновено продължава по два часа и половина и повече. Фаза на понижаване на работоспособността Тук се появява умората – спадат физиологичните благоприятни условия, както и последователно понижава продуктивността на индивида.
Тези етапи нормално се последват от обедна отмора , след което още веднъж се повтарят. След почивката най-често етапа на вработване е по-кратка от утринната, само че втората фаза също е по-кратка и с по-ниско равнище на продуктивност по отношение на първата част от работния ден. Фаза на краен напредък На мнозина им се е случвало внезапно да усетят, че краят на работния ден съвсем е пристигнал, а пък е останало още доста за приключване, или пък би трябвало да се приготви нещо за идващия ден. Фазата на крайния напредък е отговор на тези пориви, когато човек влага готовност и волево напрежение в края на работната си промяна.
Очевидно интелигентно решение е точно втора фаза да се посвети на най-сложните и виновни действия за деня. Когато сме затрупани от работа обаче и не сме възнамерявали деня е елементарно да се оплетем и да забравим това другояче просто предписание.
Ето за какво би трябвало да си го припомняме и да си осигуряваме гладко и умерено начало на работния ден.
Механизмите на умората
Тя е неизбежна част от работата и живота изобщо. Умората никому не е непозната и все пак на процедура е субективно положение . Естествено, когато сме капнали от изтощеност и не можем да се държим на крайници това може да бъде медицински обективизирано, само че за какво да стигаме до там?
Най-общо за отмалялост се приказва, когато има краткотрайно понижение на работоспособността и ежедневният отдих е задоволителен лек за това. Съвременните теории за умората са две групи: Хуморално-локалистичнa Според нея умората се обуславя от краткотрайното привършване на енергийните запаси и струпване на артикули на обмяната. Това изисква по-продължителна отмора за въстановяване на салдото. Централна нервна система Уморта е породена от загубата на равновесието сред възбудните и задръжните регулаторни механизми в мозъка. Според изследвания тези задръжни процеси се придвижват от най-изморените зони и към прилежащите.
Последното изяснява явлението, че умствената и физическата отмалялост си въздействат .
Свързани публикации.. Как работата на смени се отразява на съня? 0 Скучната работа вреди на мозъка 0 Повече секс – повече триумфи в работата 0 Ролята на мотивацията Мотивацията като всяко прочувствено събитие се отразява и на работоспособността. Дори и да ни се коства, че ни дава крила, тя по-скоро единствено краткотрайно маскира умората, която въпреки всичко ни застига с цялостна мощ.
Как умората да не прерасне в изтощеност?
Преумората е акумулиране на отмалялост и е патологично положение . За страдание защитните ограничения за това не можем да ги вземем самосиндикално. Голямо значение имат изискванията на труд , приветливостта и съобразеността на работното място, качеството на оборудването и все такива особености, подвластни от работодателя.
Ние самите също можем да създадем значително, с цел да си помогнем. За начало значимо е да не поемаме повече отговорности, в сравнение с имаме опция да осъществим. След като сме определили дилемите си, огромно значение има рационалният режим на труд и отмора – да си напомним етапите на работоспособността.
Балансираното хранене – всичко стартира с него. То би трябвало да е съобразено с трудовата активност.
Опитът и тренираността ще ни се отблагодарят – колкото повече сме привикнали с активността, толкоз по-лесно и изкусно се оправяме със дилемите, издържливостта се усилва, а възобновяване след отмалялост лишава по-малко време.
Фази на работоспособността
Работоспособност е способността на индивида дълготрайно време да прави активността си, без да понижи нейните количество и качество, както и без да настъпят неподходящи промени в органима от това.
Това важи както за физическа, по този начин и за умствена работа и зависи от огромна група фактори – особености на организма, възраст, умения и табиет в активността, изискванията на труд, психоклимат в колектива, персонална мотивация и други Фаза на вработване Тя се следи при започване на работния ден и съгласно характера на работата може да лишава сред няколко минути и 2 часа Фаза на висока резистентност Това е интервалът от време през който има високо качество на резултатите от труда, съчетани със постоянни физиологични функционалности или даже в някои случаи – с понижаване на напрежението и усъвършенстване на общото положение. Тази плодотворна фаза обикновено продължава по два часа и половина и повече. Фаза на понижаване на работоспособността Тук се появява умората – спадат физиологичните благоприятни условия, както и последователно понижава продуктивността на индивида.
Тези етапи нормално се последват от обедна отмора , след което още веднъж се повтарят. След почивката най-често етапа на вработване е по-кратка от утринната, само че втората фаза също е по-кратка и с по-ниско равнище на продуктивност по отношение на първата част от работния ден. Фаза на краен напредък На мнозина им се е случвало внезапно да усетят, че краят на работния ден съвсем е пристигнал, а пък е останало още доста за приключване, или пък би трябвало да се приготви нещо за идващия ден. Фазата на крайния напредък е отговор на тези пориви, когато човек влага готовност и волево напрежение в края на работната си промяна.
Очевидно интелигентно решение е точно втора фаза да се посвети на най-сложните и виновни действия за деня. Когато сме затрупани от работа обаче и не сме възнамерявали деня е елементарно да се оплетем и да забравим това другояче просто предписание.
Ето за какво би трябвало да си го припомняме и да си осигуряваме гладко и умерено начало на работния ден.
Механизмите на умората
Тя е неизбежна част от работата и живота изобщо. Умората никому не е непозната и все пак на процедура е субективно положение . Естествено, когато сме капнали от изтощеност и не можем да се държим на крайници това може да бъде медицински обективизирано, само че за какво да стигаме до там?
Най-общо за отмалялост се приказва, когато има краткотрайно понижение на работоспособността и ежедневният отдих е задоволителен лек за това. Съвременните теории за умората са две групи: Хуморално-локалистичнa Според нея умората се обуславя от краткотрайното привършване на енергийните запаси и струпване на артикули на обмяната. Това изисква по-продължителна отмора за въстановяване на салдото. Централна нервна система Уморта е породена от загубата на равновесието сред възбудните и задръжните регулаторни механизми в мозъка. Според изследвания тези задръжни процеси се придвижват от най-изморените зони и към прилежащите.
Последното изяснява явлението, че умствената и физическата отмалялост си въздействат .
Свързани публикации.. Как работата на смени се отразява на съня? 0 Скучната работа вреди на мозъка 0 Повече секс – повече триумфи в работата 0 Ролята на мотивацията Мотивацията като всяко прочувствено събитие се отразява и на работоспособността. Дори и да ни се коства, че ни дава крила, тя по-скоро единствено краткотрайно маскира умората, която въпреки всичко ни застига с цялостна мощ.
Как умората да не прерасне в изтощеност?
Преумората е акумулиране на отмалялост и е патологично положение . За страдание защитните ограничения за това не можем да ги вземем самосиндикално. Голямо значение имат изискванията на труд , приветливостта и съобразеността на работното място, качеството на оборудването и все такива особености, подвластни от работодателя.
Ние самите също можем да създадем значително, с цел да си помогнем. За начало значимо е да не поемаме повече отговорности, в сравнение с имаме опция да осъществим. След като сме определили дилемите си, огромно значение има рационалният режим на труд и отмора – да си напомним етапите на работоспособността.
Балансираното хранене – всичко стартира с него. То би трябвало да е съобразено с трудовата активност.
Опитът и тренираността ще ни се отблагодарят – колкото повече сме привикнали с активността, толкоз по-лесно и изкусно се оправяме със дилемите, издържливостта се усилва, а възобновяване след отмалялост лишава по-малко време.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ