През 1908 България става независима. Независима ли е днес?
Независими ли сме 115 години след оповестяването на Независимостта на България? Категорично да. Но сме разделяне в разбирането си за самостоятелност. Едните споделят - още не сме самостоятелни от Русия, цялостно е с русофили и кремълски подлеци. Другите споделят - зависими сме от Вашингтон и Брюксел, елитът ни е дисциплиниран и подкупен. А суверенно мъдрите заключават, че сме подвластни ту от Изтока, ту от Запада - понеже сме дребна страна и мирен народ. И в основата на тези отговори е идеалът на независимостта, изповядван като безапелационен императив на уединен остров.
Независима България - от 1908 до през днешния ден
Обявяването на държавната самостоятелност е кулминационната точка на образуването на нацията страна. В България я постигаме през 1908 година, възползвайки се от интернационалната обстановка - като този път, за разлика от Съединението, и Русия взе участие в договорката. После като самостоятелни се възгордяваме прекалено от военната си мощност и след няколко национални произшествия изпадаме в потиснатост, само че официално си оставаме самостоятелни - първо окупирани, след това изолирани и без армия. Бранейки формалната си самостоятелност, благодарение на нацистка Германия понечваме да си довършим националното обединяване, само че още веднъж поносим злополука, запазвайки въпреки всичко придобивката Южна Добруджа. После пък сме напълно официално самостоятелни, трансформирайки се в действителност в 16-а руска република.
Колкото повече се глобализираше светът, толкоз по-малко самостоятелни ставахме. През 1915 година сами избрахме да застанем на страната на Централните сили, тъй като към този миг изглеждаше, че те ще победят, а цар Фердинанд и министър председателят Радославов бяха германофили. През 1941 година избрахме Тристранния пакт, тъй като към този момент бяхме реваншисти към съседите, а и Германия щеше да мине през нас и без нашето единодушие. През 1944 година пък към този момент нищо не можехме да избираме - вместо нас взеха решение Ялта и Трети украински фронт. Когато през 1989 година балонът на комунизма се спука и руската система се разпадна, България отново избра да тръгне на Запад - както след Освобождението. Но продължава да извръща носталгично глава обратно, тъй като мнозина към момента чакаха построяването на комунизма, който беше сменен с някакъв развъртян социализъм. После чакаха и буржоазен комунизъм, или най-малко развъртян буржоазен социализъм, само че и него го няма. И тъй като задълбахме в големи обществени и районни неравенства, носталгията порасна до ревизионистко бърборене против прехода, Европейски Съюз и Съединени американски щати. Добре че и този път не се появиха партизани, способни сами да открият самостоятелна национална власт, само че те нормално изникват тогава, когато съветската войска се приближи до Дунава.
Сега тя се появи на Днепър към Киев - по този начин, както хитлеристките войски излязоха през 1939 година на Висла към Варшава. И партизаните наизскачаха - едни бълват змии и гущери против " посолството " и събират подписи против еврото, други ронят молебствия за мир и подвигат 100-метрови пилони, трети кадят против джендъри и караконджули. Всички те жадуват за избавление от най-независимата страна в света - Русия. Нищо, че тя през днешния ден още веднъж се нуждае от собствен Цар Освободител да отстрани крепостничеството, което Путин надяна на мужиците. И че в нараненото си великолепие става все по-зависима. Дори от снарядите и ракетите на бедняшка Северна Корея. А през днешния ден Ким Чен-ун е по-независим и от Путин - за сметка на 25 милиона севернокорейци, които са стопроцентово подвластни от него.
Кому служи независимостта?
Затова по-важният въпрос е не какъв брой самостоятелна е страната ти, а кому служи тази самостоятелност. Днес близо 200 страни членки на Организация на обединените нации са самостоятелни, само че милиони хора страдат от независимостта си, тъй като тя е в ръцете само на ръководещите режими. Независимостта си коства, когато е богатство за всички жители. А във външен проект това изключва страната да е независима до изолираност. Колкото е по-обвързана и интегрирана в света, толкоз повече печели самостоятелност, тъй като и други страни стават подвластни от нея. Тази причинност е причина за попречване на войни и спорове и за налагане на нечии интереси с твърда мощ.
Колкото България е по-интегрирана в най-мощните организации за сигурност, за демократично и за икономическо развиване - НАТО и Европейски Съюз, толкоз повече благоденствие тя може да обезпечи на своите жители. И не губи суверенитет, а го споделя с другите - дава част от своя, те ѝ дават част от техния. Суверенитетът на диктаторските страни най-после се свежда единствено до нуклеарното оръжие, затварянето на границите и опоскването на естествените запаси от ръководещата клика. Хайде да не бъдем самостоятелни като Северна Корея, Беларус и Русия!
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
