Невротичните склонности оказват влияние върху оценката на другите - КАРЕН ХОРНИ
Невротичните склонности оказват мощно влияние освен върху самооценката, само че и върху оценката на другите.
Човек, който се стреми към авторитет, ще съди за другите извънредно в сходство с техния авторитет: той ще слага над себе си оня, който има по-голям авторитет от него, и ще гледа отвисоко индивида, чийто авторитет е по-малък, каквито и да са персоналните му качества.
Натрапливо отстъпчивият човек ще се възхищава от всички поред, които ще му наподобяват като мощ, даже в случай че тази „ мощ “ се показва в неориентирано и безпринципно държание.
Човекът, който изпитва натраплива нужда да експлоатира другите, може да храни избрана благосклонност към оня, който му служи като обект на употреба, само че в това време ще го презира.
За натрапливо скромния човек той ще мисли като за дръвник или двуличник.
Натрапливо подвластният човек може да завижда на натрапливо самостоятелния, като го счита за свободен и непринуден, въпреки че в реалност последният може просто да е притиснат от невротична податливост от различен жанр.
През 20-те години на предишния век Карен Хорни е практикуващ психоаналитик в Берлин. В началото на 30-те, дружно с група европейски психоаналитици отпътува за Съединени американски щати, където дружно работят като практикуващи лекари.
Отчитат нова симптоматика в невротичното държание – боязън от действителността, отменяне позициите на възрастен, мисли за самоубийство…
В това време на тежки рецесии /в Германия се постанова фашизма, в Съединени американски щати царува икономическа криза/ индивидът се стреми да се скрие в масата, категорично извършва всевъзможни публични правила и условия, с цел да не притегли вниманието към себе си.
Карен Хорни първа издига като съществена причина за пораждане на невротичното държание обществения, а не биологичния фактор.
Според нея, с цел да се проучва неврозата, е належащо да се изследва общественото обграждане на пациента.
Според Хорни един вид държание може да е обикновено в една просвета, а в друга да се преглежда като болестно положение. Това разбиране се развива по-късно в етнопсихологията.
Теорията на Хорни гласи, че човек още от най-ранно детство възприема околния свят като неприятелски, което поражда боязън.
Тъй като детето към момента не е построило умеенето да се пази от околния свят и при положение, че не получи от родителите си поддръжка посредством демонстрации на любов и схващане, в него се построяват комплекси, които в зрелост стават причина за невротични признаци.
В случай, че детето не получава поддръжка от родителите си посредством любовта им, в него се поражда възприятие на паника, без ясно дефинирана причина.
Това положение Хорни назовава „ базисна тревога “. Детето се усеща безпомощно, изолирано, изоставено от другите.
За всеки човек естествени са потребността от сигурност и сигурност, блян към освобождение от страха.
Именно тези потребности енергизират държанието, а не половите инстинкти. Според Хорни , описаните от Фройд полови отклонения са следствия от неврозата, а не причина за нея.
Хорни дава характерност на невротичната персона:
1.Ригидност – неспособност за пригаждане към внезапните промени в околната среда.
2.Разминаване сред евентуални благоприятни условия и действителни достижения.
3.Наличие на невротични потребности, изразяващи се в следните няколко вида невротично държание:
-поведение, насъчено към хората: блян към реализиране на утвърждението на другите непременно, даже посредством угнетяване на личната личност;
-поведение, ориентирано към себе си /отдалечаване от хората/. Изразява се във все по-голямо разрушение на връзките субект – обществена среда, отвод от другарство, затваряне в себе си. Човек избира такова държание, когато се опасява от глобата на другите.
-поведение, ориентирано срещу другите /агресивно поведение/. Стремежът към авторитет и власт, които са последна цел и съществени полезности, които би трябвало да бъдат реализирани непременно.
Тези невротични прояви подтикват индивида към създаване на измамлив облик за себе си, което дава утешение на невротика за малко.
Тревожността и напрежението се маскират, само че държанието ускорява напрежението, като по този метод невротикът попада в циничен кръг.
Според Хорни проблем на съвремието е точно тревогата, която не може да бъде продоляна без непозната помощ.
Необходимо е да се помогне на невротизираната персона да излезе от порочния кръг и да се насочи към осмисляне на действителните проблеми.
Терапията би трябвало да включва освен влияние върху съответния клиент, само че и върху неговата среда.
Причините за неврозите се намират във взаимоотношенията с другите хора, а не в някакви генетично заложени структури.
Следователно прогнозата за лекуване на невротика е по-реалистична и по-оптимистична от тази, която дава Фройд .
