Защо Кристо още не излиза от студиото си
Невероятният създател Кристо Явашев към момента не се е осмелил да излезе от своето студио и дом в Ню Йорк – пететажна, преобразувана индустриална постройка в Сохо, оповестява Си Ен Ен. Никой не идва тук. Невидимият зложелател може да пристигна когато и да е, споделя Кристо в особено изявление, представено от БГНЕС.
„ Аз съм художник, който е изцяло несъизмерим, изцяло безконтролен и изцяло свободен ”, радостно споделя Кристо във видеовръзка със Си Ен Ен.
Кристо, който идващия месец навършва 85 години, е вдовец от 2009 година, когато жена му и негов съидейник Жан-Клод умря. Двамата бяха дружно повече от 50 години. Кристо и Жан-Клод са родени в един и същи ден – 13 юни 1935 година – в един и същи час, както тя споделяше – тя в Мароко, а той в България. Как са чествали взаимния си рожден ден? Кристо се усмихва: „ Тя беше доста странна дама. Никога не празнуваше нищо. Радикално. Не беше сантиментална. Не помня нито едно честване на нашия рожден ден. “ Те живееха за своите планове. Той към момента го прави, разяснява Си Ен Ен.
Когато Кристо имал потребност от придвижване, излизал на разходка на покрива над ателието си и гледа към града. “Въздухът е доста чист, небето доста синьо, доста сюрреалистично ”, споделя той. Ню Йорк по това време се усеща “интензивно ”. Никога не е познавал приелия го град по този метод. Неговият помощник, Лоренца, споделя „ стига да работи и рисува, той е благополучен! “ И сега има доста работа.
Кристо се готви да осъществя една от своите и на Жан-Клод дългогодишни упоритости – пакетирането на един от най-известните от всички монументи на войната, Триумфалната арка, в Париж, с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо, държан крепко от 7000 метра алено въже.
Кристо към момента не може да повярва, че това ще се случи. Той го споделя няколко пъти – „ Никога не съм вярвал, че ще получим позволение “ и го получи толкоз бързо. “Бях изумен. ”
Опаковането щеше да се случи тази пролет, само че се забави, с цел да не наруши гнезденето на керкенезите. Преначертан за този септември, планът към този момент се забавя за повторно за септември 2021 година поради ковид. От Си Ен Ен акцентират, че Кристо непрестанно приказва с „ ние “, все едно Жан-Клод преди малко е излязла от стаята.
Опаковането на исторически монументи в цветна тъкан е това, което направи двойката известна. През 1985 година те покриха средновековния Понт Нойф, най-старият мост през Сена в Париж, с цвят на златен пясъчник. Десетилетие по-късно, през 1995 година, те обгърнаха постройката на Райхстага в Берлин в сребристо сива тъкан, обвързана със синьо въже.
Освен пакетирането, Кристо и Жан-Клод използваха плат по други ефектни способи. Веднъж засадиха чадъри (ярко жълто и синьо) в пейзажи отвън Лос Анджелис и Токио („ Чадърите “ 1991 г.) по едно и също време. Проект в Ню Йорк ги видя да обкръжават пътеките на Централния парк с великански трептящи оранжеви врати ( “Портите “, 2005).
„ Аз съм художник, който е изцяло несъизмерим, изцяло безконтролен и изцяло свободен ”, радостно споделя Кристо във видеовръзка със Си Ен Ен.
Кристо, който идващия месец навършва 85 години, е вдовец от 2009 година, когато жена му и негов съидейник Жан-Клод умря. Двамата бяха дружно повече от 50 години. Кристо и Жан-Клод са родени в един и същи ден – 13 юни 1935 година – в един и същи час, както тя споделяше – тя в Мароко, а той в България. Как са чествали взаимния си рожден ден? Кристо се усмихва: „ Тя беше доста странна дама. Никога не празнуваше нищо. Радикално. Не беше сантиментална. Не помня нито едно честване на нашия рожден ден. “ Те живееха за своите планове. Той към момента го прави, разяснява Си Ен Ен.
Когато Кристо имал потребност от придвижване, излизал на разходка на покрива над ателието си и гледа към града. “Въздухът е доста чист, небето доста синьо, доста сюрреалистично ”, споделя той. Ню Йорк по това време се усеща “интензивно ”. Никога не е познавал приелия го град по този метод. Неговият помощник, Лоренца, споделя „ стига да работи и рисува, той е благополучен! “ И сега има доста работа.
Кристо се готви да осъществя една от своите и на Жан-Клод дългогодишни упоритости – пакетирането на един от най-известните от всички монументи на войната, Триумфалната арка, в Париж, с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо, държан крепко от 7000 метра алено въже.
Кристо към момента не може да повярва, че това ще се случи. Той го споделя няколко пъти – „ Никога не съм вярвал, че ще получим позволение “ и го получи толкоз бързо. “Бях изумен. ”
Опаковането щеше да се случи тази пролет, само че се забави, с цел да не наруши гнезденето на керкенезите. Преначертан за този септември, планът към този момент се забавя за повторно за септември 2021 година поради ковид. От Си Ен Ен акцентират, че Кристо непрестанно приказва с „ ние “, все едно Жан-Клод преди малко е излязла от стаята.
Опаковането на исторически монументи в цветна тъкан е това, което направи двойката известна. През 1985 година те покриха средновековния Понт Нойф, най-старият мост през Сена в Париж, с цвят на златен пясъчник. Десетилетие по-късно, през 1995 година, те обгърнаха постройката на Райхстага в Берлин в сребристо сива тъкан, обвързана със синьо въже.
Освен пакетирането, Кристо и Жан-Клод използваха плат по други ефектни способи. Веднъж засадиха чадъри (ярко жълто и синьо) в пейзажи отвън Лос Анджелис и Токио („ Чадърите “ 1991 г.) по едно и също време. Проект в Ню Йорк ги видя да обкръжават пътеките на Централния парк с великански трептящи оранжеви врати ( “Портите “, 2005).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ