Всеобхватно предателство
Неусетно за необятната аудитория през парламентарните комисии мина една точка, която евентуално може да провокира по-сериозни обществени катаклизми даже от рецесията в Перник и от опитите на основния прокурор да " респектира " президента. Става въпрос за Всеобхватното икономическо и комерсиално съглашение (познато като СЕТА) сред Европейски Съюз и Канада. На повърхността всичко наподобява безобидно - повече търговия, повече разцвет. Със сигурност това биха желали да повярваме и вносителите, и съществени бранители на контракта от ръководещата партия.
Но още заглавието подсказва, че тук не става дума единствено за търговия и стопанска система. Защото думичката " всеобхватно " не е използвана инцидентно. СЕТА постанова по политически път
усмирителна риза на националните държавни управления
с цел да не си мислят те, че националните ползи са над тези на мултинационалните компании. България към този момент има горчив опит с договорите на американските " Марици " и " Софийска вода ". Освен че заплаща прескъпо за продукцията им (в случая на " Софийска вода " даже няма произвеждане, не се извършва и капиталовият план), нашата страна на процедура не може да се освободи от тези извънредно неизгодни контракти, защото ще би трябвало да заплати милиарди неустойки. И в случай че това е по-скоро частен случай, то ратификацията на СЕТА в пленарната зала ще го трансформира в норма и закон.
Една от главните цели на съглашението е " отбрана на вложителите ". Как става това? В текста на съглашението е заложено правото на всеки така наречен вложител да съди страната за неосъществени облаги. Това става благодарение на друга от заложените цели - " унищожаване на нетарифните спънки пред търговията ". Само че от позиция на бизнеса всичко може да е спънка. Искате по-високи заплати и повече трудови права? Това понижава облагата ми и ще ви осъждам. Искате чиста околна среда? Ще ви осъждам. И тъй наречените, и така нататък Нещо повече - по този метод могат да се нападат даже към този момент съществуващи регулации (и права!), в случай че дадена компания реши, че са спънка пред нейната облага. Де факто, а в случай че ГЕРБ съумеят да прокарат ратификацията - скоро и де юре, всяко деяние на обещано държавно управление в интерес на публичния интерес, а не на частния хатър на някоя корпорация отваря необятно вратата за скъпоструващи каузи, по които страната ще има малко благоприятни условия да се отбрани, откакто към този момент непринудено си е поставила
примката на врата
Така се оказва, че тук не става дума просто за общоприет търговски контракт. Клаузите на СЕТА са пропити с идеология. Ако желаете да разберете какво е неолиберализъм, просто прочетете текста на СЕТА, има го преведен на уеб страницата на Европейската комисия. И ще разберете, че СЕТА е просто инструмент за послушание на суверенни страни на диктата на мултинационалните компании. Още повече, че съгласно личните калкулации на Европейски Съюз, икономическите изгоди от този контракт ще са оскъдни. Тогава остава единствено едно пояснение - този контракт е политически и е опит административно да се наложат неолибералните правила като единствен вероятен метод за деяние. Според режима, който СЕТА желае да вкара, държавните управления ще са просто едни
прислужници на едрия международен капитал
чиято задача е да му обезпечават безболезнени облаги, а всички опасности остават за сметка на обществото. Да, има една декларация, в която се твърди, че договорът няма да попречи на държавните управления да организират самостоятелна политика. Тя обаче има много дребна стойност и е повече лист хартия, в сравнение с същински документ. Защото хубавите думи от декларацията не кореспондират с клаузите на самото съглашение - там е заложена цялостна либерализация на стопанската система, а противоположното деяние - одържавяване - въобще не се преглежда като вид. За каква самостоятелност приказваме, в случай че единствената ти алтернатива е да гарантираш облагите на шепа хора?
А обстоятелствата са следните - в последните 15 години има международен взрив на капиталови каузи, а канадските компании са едни от най-активните в това отношение. Най-известната настояща у нас такава компания се занимава със златодобив. Ако в някакъв миг страната реши, че тази концесия към този момент не й е преференциална, то компанията ще има цялостното право да заведе дело според СЕТА. Освен грубото тъпчене на националното законодателство, СЕТА постанова и
нова правосъдна система от арбитражи
- с доста по-неясни критерии, с доста спорове на ползи ( " съдиите " в сходни арбитражи доста постоянно са в действителност корпоративни юристи и работят със същите тези компании) и - разумно - с голям % позитивни решения в интерес на капитала. Присъдените компенсации единствено по едно дело нормално възлизат на стотици милиони, а от време на време става дума и за милиарди. Отделно страната ще би трябвало да прави големи разноски за юристи поради капризите на всякакви корпорации.
Така актуалното държавно управление обрича освен себе си, само че и тези след него на постоянно послушание на транснационалния капитал. Трудно е да се намерят разумни причини " за " такова деяние, само че в случай че господин Гешев в действителност се интересува що е то " държавна измяна ", умерено може да огледа в листата на подкрепилите СЕТА. Пламенната отбрана, която ГЕРБ и персонално " патриотът " Валери Симеонов оказват на този контракт, изрично не пази нашите ползи. Според господин Симеонов щели сме да изнасяме хидравлични помпи за Канада. Евентуално... Това в случай че не е " кон за кокошка ", здраве да е.
А за какво споделям постоянно? Ами тъй като СЕТА няма краен период, а с цел да бъде прекъснато действието й, се изисква единодушието на всички членки на Европейски Съюз, без изключение. България сама няма да може да излезе от контракта и това би трябвало да е ясно на всички. При тази разнопосочност на ползите в Европейски Съюз е мъчно да си представим цялостен консенсус - най-малко не и в обозримо бъдеще.
Освен че за България няма особена изгода (а единствено тежки вреди), в по-широк проект СЕТА съставлява един стар и към този момент потвърдено неработещ модел на стопанска система, който ни донесе рецесията от 2008 година и е на прага на нова криза, още по-лоша. Дори в Чили, " родината " на неолиберализма, която ни даваха за образец, стачкуват против него. Същото е и в Париж, същото е и в Ливан... Масово страните по света се отхвърлят от този неолиберален вид контракти. Например тази седмица Индия и Бразилия подписаха комерсиално съглашение, в което категорично се не разрешават арбитражните каузи като способ за решение на разногласия. И това е целенасочена политика на индийското държавно управление в помощ на локалната стопанска система.
Разбира се, кабинетът на Бойко Борисов не може да избяга от провинциалния си нрав, за който
да не ядосаме " началниците "
е първа грижа, а другото - след това, може би. Така че СЕТА е доста евентуално да мине и в пленарната зала. В комисиите ГЕРБ и техните сътрудници неведнъж демонстрираха, че причините всъщност не ги интересуват, че благосъстоянието на българските жители не е приоритет и че за тях е най-важно да чуят " конграчулейшънс " от някой непознат дипломат или служител. Или милиардер... Но както за американските централи знаем, че виновността носи Иван Костов, по този начин и за СЕТА виновността ще е на ГЕРБ и персонално на Бойко Борисов като едноличен водач на " шайката " (както подходящо ги назова Антон Тодоров, преди да им пристане). Премиерът доста обича да се хвали какъв брой доста е приключил. Но историята помни и рано или късно ще пристигна време да зададем въпроса какво тъкмо е приключил и в чия изгода.
Но още заглавието подсказва, че тук не става дума единствено за търговия и стопанска система. Защото думичката " всеобхватно " не е използвана инцидентно. СЕТА постанова по политически път
усмирителна риза на националните държавни управления
с цел да не си мислят те, че националните ползи са над тези на мултинационалните компании. България към този момент има горчив опит с договорите на американските " Марици " и " Софийска вода ". Освен че заплаща прескъпо за продукцията им (в случая на " Софийска вода " даже няма произвеждане, не се извършва и капиталовият план), нашата страна на процедура не може да се освободи от тези извънредно неизгодни контракти, защото ще би трябвало да заплати милиарди неустойки. И в случай че това е по-скоро частен случай, то ратификацията на СЕТА в пленарната зала ще го трансформира в норма и закон.
Една от главните цели на съглашението е " отбрана на вложителите ". Как става това? В текста на съглашението е заложено правото на всеки така наречен вложител да съди страната за неосъществени облаги. Това става благодарение на друга от заложените цели - " унищожаване на нетарифните спънки пред търговията ". Само че от позиция на бизнеса всичко може да е спънка. Искате по-високи заплати и повече трудови права? Това понижава облагата ми и ще ви осъждам. Искате чиста околна среда? Ще ви осъждам. И тъй наречените, и така нататък Нещо повече - по този метод могат да се нападат даже към този момент съществуващи регулации (и права!), в случай че дадена компания реши, че са спънка пред нейната облага. Де факто, а в случай че ГЕРБ съумеят да прокарат ратификацията - скоро и де юре, всяко деяние на обещано държавно управление в интерес на публичния интерес, а не на частния хатър на някоя корпорация отваря необятно вратата за скъпоструващи каузи, по които страната ще има малко благоприятни условия да се отбрани, откакто към този момент непринудено си е поставила
примката на врата
Така се оказва, че тук не става дума просто за общоприет търговски контракт. Клаузите на СЕТА са пропити с идеология. Ако желаете да разберете какво е неолиберализъм, просто прочетете текста на СЕТА, има го преведен на уеб страницата на Европейската комисия. И ще разберете, че СЕТА е просто инструмент за послушание на суверенни страни на диктата на мултинационалните компании. Още повече, че съгласно личните калкулации на Европейски Съюз, икономическите изгоди от този контракт ще са оскъдни. Тогава остава единствено едно пояснение - този контракт е политически и е опит административно да се наложат неолибералните правила като единствен вероятен метод за деяние. Според режима, който СЕТА желае да вкара, държавните управления ще са просто едни
прислужници на едрия международен капитал
чиято задача е да му обезпечават безболезнени облаги, а всички опасности остават за сметка на обществото. Да, има една декларация, в която се твърди, че договорът няма да попречи на държавните управления да организират самостоятелна политика. Тя обаче има много дребна стойност и е повече лист хартия, в сравнение с същински документ. Защото хубавите думи от декларацията не кореспондират с клаузите на самото съглашение - там е заложена цялостна либерализация на стопанската система, а противоположното деяние - одържавяване - въобще не се преглежда като вид. За каква самостоятелност приказваме, в случай че единствената ти алтернатива е да гарантираш облагите на шепа хора?
А обстоятелствата са следните - в последните 15 години има международен взрив на капиталови каузи, а канадските компании са едни от най-активните в това отношение. Най-известната настояща у нас такава компания се занимава със златодобив. Ако в някакъв миг страната реши, че тази концесия към този момент не й е преференциална, то компанията ще има цялостното право да заведе дело според СЕТА. Освен грубото тъпчене на националното законодателство, СЕТА постанова и
нова правосъдна система от арбитражи
- с доста по-неясни критерии, с доста спорове на ползи ( " съдиите " в сходни арбитражи доста постоянно са в действителност корпоративни юристи и работят със същите тези компании) и - разумно - с голям % позитивни решения в интерес на капитала. Присъдените компенсации единствено по едно дело нормално възлизат на стотици милиони, а от време на време става дума и за милиарди. Отделно страната ще би трябвало да прави големи разноски за юристи поради капризите на всякакви корпорации.
Така актуалното държавно управление обрича освен себе си, само че и тези след него на постоянно послушание на транснационалния капитал. Трудно е да се намерят разумни причини " за " такова деяние, само че в случай че господин Гешев в действителност се интересува що е то " държавна измяна ", умерено може да огледа в листата на подкрепилите СЕТА. Пламенната отбрана, която ГЕРБ и персонално " патриотът " Валери Симеонов оказват на този контракт, изрично не пази нашите ползи. Според господин Симеонов щели сме да изнасяме хидравлични помпи за Канада. Евентуално... Това в случай че не е " кон за кокошка ", здраве да е.
А за какво споделям постоянно? Ами тъй като СЕТА няма краен период, а с цел да бъде прекъснато действието й, се изисква единодушието на всички членки на Европейски Съюз, без изключение. България сама няма да може да излезе от контракта и това би трябвало да е ясно на всички. При тази разнопосочност на ползите в Европейски Съюз е мъчно да си представим цялостен консенсус - най-малко не и в обозримо бъдеще.
Освен че за България няма особена изгода (а единствено тежки вреди), в по-широк проект СЕТА съставлява един стар и към този момент потвърдено неработещ модел на стопанска система, който ни донесе рецесията от 2008 година и е на прага на нова криза, още по-лоша. Дори в Чили, " родината " на неолиберализма, която ни даваха за образец, стачкуват против него. Същото е и в Париж, същото е и в Ливан... Масово страните по света се отхвърлят от този неолиберален вид контракти. Например тази седмица Индия и Бразилия подписаха комерсиално съглашение, в което категорично се не разрешават арбитражните каузи като способ за решение на разногласия. И това е целенасочена политика на индийското държавно управление в помощ на локалната стопанска система.
Разбира се, кабинетът на Бойко Борисов не може да избяга от провинциалния си нрав, за който
да не ядосаме " началниците "
е първа грижа, а другото - след това, може би. Така че СЕТА е доста евентуално да мине и в пленарната зала. В комисиите ГЕРБ и техните сътрудници неведнъж демонстрираха, че причините всъщност не ги интересуват, че благосъстоянието на българските жители не е приоритет и че за тях е най-важно да чуят " конграчулейшънс " от някой непознат дипломат или служител. Или милиардер... Но както за американските централи знаем, че виновността носи Иван Костов, по този начин и за СЕТА виновността ще е на ГЕРБ и персонално на Бойко Борисов като едноличен водач на " шайката " (както подходящо ги назова Антон Тодоров, преди да им пристане). Премиерът доста обича да се хвали какъв брой доста е приключил. Но историята помни и рано или късно ще пристигна време да зададем въпроса какво тъкмо е приключил и в чия изгода.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ