НБА чупи рекордите по резултатност този сезон
Нещо извънредно забавно се случва в НБА. Летвата на резултатността се подвигна още повече (113.7 т. на 100 притежания на топката не е имало в историята досега) и към този момент видяхме 97 мача, в които някой баскетболист е вкарал 40 и повече точки. При това 16 дуела приключиха с 50+ точки от някой състезател, като изпъкват Донован Мичъл от " Кливланд " (71 + 8 битки и 10 асистенции), Лука Дончич от " Далас " (60+21+10), Джоел Ембийд от " Филаделфия " (59+11+8) и Девин Букър от " Финикс " (58+6+5). А сме едвам към края на първата половина от постоянния сезон.
Какво е обяснението за тази изключително висока ефикасност?
Максимално пространство за офанзива
Изненадващо сезон 2022/23 е първият от 12 години, в който броят на стрелбите за 3 точки не се е нараснал. Далечните шутове нарастваха през годините, само че не и в този момент - предишния сезон тимовете направиха приблизително по 35.2 опита, а през този все още са 34.3.
Но благодарение на стрелбата отвън дъгата се усилва свободното пространство за офанзива. Все по-голяма роля при тройките имат ролевите играчи, които са и водачите в тимовете и имат повече време топката. И тъй като 3 е повече от 2, отбраната доста по-бдително пази снайперистите на съперника и търпи някой различен да се разиграе и да бележи доста от други положения при разкрилите се по-големи пространства.
Има и различен аспект - опитите за далечна пукотевица са по-малко, само че общата ефективност е повишена. През 2019/20 в НБА приблизително бяха реализирани 63,6% опита под коша, 40% от отдалеченост 1.2-4.5 метра и 40,7% от отдалеченост 4.8-7.0 м. А този сезон към този момент имаме 66,4% под коша, 43,4% от 1.2-4.5 м и 41,7% от 4.8-7.0 м.
Баскетболът в НБА се трансформира в различен тип спорт за последните 8 години, а спрямо 90-те години на предишния век свободното пространство на площадката се усили неколкократно. И всички тимове стават все по-ефективни, търсят повече разновидности за потребление на тази независимост.
Повече гений
Забелязват се две трендове:
1. От баскетбола на процедура изчезват експертите единствено в отбрана. С редки изключения всеки би трябвало да може да способства и в нахлуване. Вече минусите в отбрана са допустими, само че не и в офанзива.
2. Всички би трябвало да могат да стрелят отдалеко, без значение какви са в тима. И стрелят (често точно) от такива позиции, от които преди никой не си и помисляше. 42-ма баскетболисти сега имат по над 20 т. приблизително на мач. През сезон 2016/17 такива бяха 33-ма, а през 2010/11 - единствено 21.
По мъдро систематизиране на стрелбите
Преди години се считаше, че стрелбата от междинна отдалеченост не е потребна - важаха единствено поднасяния, тройки и наказателни. Много тимове по този начин строяха и отбраната си - значимо бе да не разрешават пробиви и стрелби за тройка.
Тази идея бе преразгледана и модифицирана. Стрелбата от междинна отдалеченост се реалокира зад дъгата за 3 точки от страна на ролевите играчи, само че се възроди и положителният остарял мидрейнджър с помощта на Крис Пол, Девин Букър, Кевин Дюрант и Кайри Ървинг. Дюрант, да вземем за пример, този сезон има 60% триумф при пукотевица за далечни 2 т.
Същевременно центровете официално сякаш се връщат на предходните си позиции, само че Йокич, Ембийд и Адетокунбо стават все по-полезни. Те не са просто центрове, а нещо като куотърбека в американския футбол - разполагат се в противниковата зона и/или пробват да пробият и вкарат при игра един на един (често със пукотевица от приблизително разстояние), или притеглят повече бранители към себе си и разпределят топката за пукотевица на съотборниците, които са към дъгата.
И още един колорит - битките в нахлуване. Преди този детайл не бе по този начин значим и от 33.4% сполучливо овладени отскочили от коша топки в нахлуване през сезон 1982/83 успеваемостта падна на 22,3% през 2017/18. Баскетболът просто стана по-бърз и треньорите повече държаха играчите им бързо да се връщат в отбрана след несполучлива пукотевица.
През този сезон обаче битките в нахлуване се подвигнаха до 24,1%. И това е, тъй като доста тимове преразгледаха тактиката си по този въпрос, а освен тъй като при далечни стрелби топката постоянно отскача много надалеч и може да бъде овладяна от атакуващите.
НБА прави всичко, с цел да усили резултатността
Лигата, благодарение на съдиите, изкуствено подтиква този развой. Миналото лято режисьорът Бен Тейлър пусна видео, което в детайли илюстрира измененията в трактовката на правилника, с цел да се облекчи животът на атакуващите баскетболисти:
1. От времето на Алън Айверсън съдиите разрешават освен да се държи топката ниско, само че и като цяло да се пренася с една ръка, без значение от тупкането по паркета, т.е. да се нарушава правилото " носена топка ".
2. Правилото за крачки се усложни неимоверно с появяването на разнообразните евростепове, степбекове и други съмнителни откъм правилника трикове. Неочаквано породи и бе вписано понятието " нулева крачка " (zero step) - т.е. първото стъпване при вдишване на топката не се регистрира от съдиите, а по-късно баскетболистът прави останалите две крачки.
3. Физическата битка бе отстранена изцяло, само че пък се появи опция за симулация и иницииране на контакт от страна на атакуващия състезател с присъждане на фаул в негова изгода. За информация - този сезон наказателните удари са приблизително 23.7 на мач, което е покрай историческия най-много от последните 10 години.
4. Понятието " погрешен подслон " се трансформира значително, още веднъж с куп нови догатки, облагоделстващи атакуващите.
Преходът в отбрана е най-лошият в историята
Тази година НБА най-сетне приспособява правилото от европейския баскетбол, забраняващо спирането на бърза офанзива. Сега това се санкционира с технически фаул. И скоростта незабавно с усили - 99,4 владения на топката в един мач от 48 минути, против 98,2 предишния сезон. Но като цяло множеството тимове имат проблем.
" Преходът в отбрана претърпява най-лошите си времена в историята на НБА - изяснява треньорът на " Голдън Стейт " Стив Кър. - Всеки ден гледаме по какъв начин пет момчета просто стоят и гледат - някой стреля, някой овладява топката и заобикаля и всички стартират: " О, той просто се откъсна и сервира към коша ". А треньорът взима таймаут. И ние вършим по този начин, и останалите. В играта се появи доста независимост. А пък баскетболистите са все по-талантливи, което води до свръхрезултатни мачове. "
Звездите се възползват от това най-вече и тяхната ефикасност от бързи пробиви набъбна с съвсем точка приблизително на мач: Янис Адетокунбо от 8.5 на 9.3 т., ЛеБрон Джеймс от 7.4 до 8.1, Джейлън Браун от 5.0 до 7.0 и така нататък
Почти не се обръща внимание на отбраната
Практически тимовете съвсем не упражняват отбрана, какво остава да вършат съответна защитна концепция за всеки идващ съперник. Но когато ролята на звездите става все по-сериозна, такава апатичност към съперника наранява от ден на ден и повече.
Но пък в наши дни към този момент няма спор кое е по-важно - експерт в отбрана или експерт в офанзива. Първият тип, както бе упоменато, е на изгубване. И за тимовете в НБА е натурален преходът към дребни петорки с някоя звезда в тях. Задълбочава се желанието на зонова отбрана. Това става естествено, тъй като понастоящем разликите сред " зона " и персонална отбрана се сливат: бранителите би трябвало да покрият толкоз доста пространство против пик-енд-рол (заслон и контразаслон), че това е по-скоро затваряне на избрани зони и придвижване сред тях.
Доминацията на звездите е все по-голяма
" Сега тимовете не разиграват изключително постоянно комбинации - изяснява популярният треньор Джеф ван Гънди. - Така главните играчи получават опция да владеят топката доста повече време. "
Този сезон 12 баскетболисти вършат по повече от 20 изстрела приблизително, а 14 владеят топката по над 30% от времето в мач. Назад в годините: през 2016/17 трима стреляха по над 20 пъти, а деветима държаха топката над 30% от времето; а през 2010/11 имаше двама с над 20 стрелби и седмина с над 30% владеене.
Какво е обяснението за тази изключително висока ефикасност?
Максимално пространство за офанзива
Изненадващо сезон 2022/23 е първият от 12 години, в който броят на стрелбите за 3 точки не се е нараснал. Далечните шутове нарастваха през годините, само че не и в този момент - предишния сезон тимовете направиха приблизително по 35.2 опита, а през този все още са 34.3.
Но благодарение на стрелбата отвън дъгата се усилва свободното пространство за офанзива. Все по-голяма роля при тройките имат ролевите играчи, които са и водачите в тимовете и имат повече време топката. И тъй като 3 е повече от 2, отбраната доста по-бдително пази снайперистите на съперника и търпи някой различен да се разиграе и да бележи доста от други положения при разкрилите се по-големи пространства.
Има и различен аспект - опитите за далечна пукотевица са по-малко, само че общата ефективност е повишена. През 2019/20 в НБА приблизително бяха реализирани 63,6% опита под коша, 40% от отдалеченост 1.2-4.5 метра и 40,7% от отдалеченост 4.8-7.0 м. А този сезон към този момент имаме 66,4% под коша, 43,4% от 1.2-4.5 м и 41,7% от 4.8-7.0 м.
Баскетболът в НБА се трансформира в различен тип спорт за последните 8 години, а спрямо 90-те години на предишния век свободното пространство на площадката се усили неколкократно. И всички тимове стават все по-ефективни, търсят повече разновидности за потребление на тази независимост.
Повече гений
Забелязват се две трендове:
1. От баскетбола на процедура изчезват експертите единствено в отбрана. С редки изключения всеки би трябвало да може да способства и в нахлуване. Вече минусите в отбрана са допустими, само че не и в офанзива.
2. Всички би трябвало да могат да стрелят отдалеко, без значение какви са в тима. И стрелят (често точно) от такива позиции, от които преди никой не си и помисляше. 42-ма баскетболисти сега имат по над 20 т. приблизително на мач. През сезон 2016/17 такива бяха 33-ма, а през 2010/11 - единствено 21.
По мъдро систематизиране на стрелбите
Преди години се считаше, че стрелбата от междинна отдалеченост не е потребна - важаха единствено поднасяния, тройки и наказателни. Много тимове по този начин строяха и отбраната си - значимо бе да не разрешават пробиви и стрелби за тройка.
Тази идея бе преразгледана и модифицирана. Стрелбата от междинна отдалеченост се реалокира зад дъгата за 3 точки от страна на ролевите играчи, само че се възроди и положителният остарял мидрейнджър с помощта на Крис Пол, Девин Букър, Кевин Дюрант и Кайри Ървинг. Дюрант, да вземем за пример, този сезон има 60% триумф при пукотевица за далечни 2 т.
Същевременно центровете официално сякаш се връщат на предходните си позиции, само че Йокич, Ембийд и Адетокунбо стават все по-полезни. Те не са просто центрове, а нещо като куотърбека в американския футбол - разполагат се в противниковата зона и/или пробват да пробият и вкарат при игра един на един (често със пукотевица от приблизително разстояние), или притеглят повече бранители към себе си и разпределят топката за пукотевица на съотборниците, които са към дъгата.
И още един колорит - битките в нахлуване. Преди този детайл не бе по този начин значим и от 33.4% сполучливо овладени отскочили от коша топки в нахлуване през сезон 1982/83 успеваемостта падна на 22,3% през 2017/18. Баскетболът просто стана по-бърз и треньорите повече държаха играчите им бързо да се връщат в отбрана след несполучлива пукотевица.
През този сезон обаче битките в нахлуване се подвигнаха до 24,1%. И това е, тъй като доста тимове преразгледаха тактиката си по този въпрос, а освен тъй като при далечни стрелби топката постоянно отскача много надалеч и може да бъде овладяна от атакуващите.
НБА прави всичко, с цел да усили резултатността
Лигата, благодарение на съдиите, изкуствено подтиква този развой. Миналото лято режисьорът Бен Тейлър пусна видео, което в детайли илюстрира измененията в трактовката на правилника, с цел да се облекчи животът на атакуващите баскетболисти:
1. От времето на Алън Айверсън съдиите разрешават освен да се държи топката ниско, само че и като цяло да се пренася с една ръка, без значение от тупкането по паркета, т.е. да се нарушава правилото " носена топка ".
2. Правилото за крачки се усложни неимоверно с появяването на разнообразните евростепове, степбекове и други съмнителни откъм правилника трикове. Неочаквано породи и бе вписано понятието " нулева крачка " (zero step) - т.е. първото стъпване при вдишване на топката не се регистрира от съдиите, а по-късно баскетболистът прави останалите две крачки.
3. Физическата битка бе отстранена изцяло, само че пък се появи опция за симулация и иницииране на контакт от страна на атакуващия състезател с присъждане на фаул в негова изгода. За информация - този сезон наказателните удари са приблизително 23.7 на мач, което е покрай историческия най-много от последните 10 години.
4. Понятието " погрешен подслон " се трансформира значително, още веднъж с куп нови догатки, облагоделстващи атакуващите.
Преходът в отбрана е най-лошият в историята
Тази година НБА най-сетне приспособява правилото от европейския баскетбол, забраняващо спирането на бърза офанзива. Сега това се санкционира с технически фаул. И скоростта незабавно с усили - 99,4 владения на топката в един мач от 48 минути, против 98,2 предишния сезон. Но като цяло множеството тимове имат проблем.
" Преходът в отбрана претърпява най-лошите си времена в историята на НБА - изяснява треньорът на " Голдън Стейт " Стив Кър. - Всеки ден гледаме по какъв начин пет момчета просто стоят и гледат - някой стреля, някой овладява топката и заобикаля и всички стартират: " О, той просто се откъсна и сервира към коша ". А треньорът взима таймаут. И ние вършим по този начин, и останалите. В играта се появи доста независимост. А пък баскетболистите са все по-талантливи, което води до свръхрезултатни мачове. "
Звездите се възползват от това най-вече и тяхната ефикасност от бързи пробиви набъбна с съвсем точка приблизително на мач: Янис Адетокунбо от 8.5 на 9.3 т., ЛеБрон Джеймс от 7.4 до 8.1, Джейлън Браун от 5.0 до 7.0 и така нататък
Почти не се обръща внимание на отбраната
Практически тимовете съвсем не упражняват отбрана, какво остава да вършат съответна защитна концепция за всеки идващ съперник. Но когато ролята на звездите става все по-сериозна, такава апатичност към съперника наранява от ден на ден и повече.
Но пък в наши дни към този момент няма спор кое е по-важно - експерт в отбрана или експерт в офанзива. Първият тип, както бе упоменато, е на изгубване. И за тимовете в НБА е натурален преходът към дребни петорки с някоя звезда в тях. Задълбочава се желанието на зонова отбрана. Това става естествено, тъй като понастоящем разликите сред " зона " и персонална отбрана се сливат: бранителите би трябвало да покрият толкоз доста пространство против пик-енд-рол (заслон и контразаслон), че това е по-скоро затваряне на избрани зони и придвижване сред тях.
Доминацията на звездите е все по-голяма
" Сега тимовете не разиграват изключително постоянно комбинации - изяснява популярният треньор Джеф ван Гънди. - Така главните играчи получават опция да владеят топката доста повече време. "
Този сезон 12 баскетболисти вършат по повече от 20 изстрела приблизително, а 14 владеят топката по над 30% от времето в мач. Назад в годините: през 2016/17 трима стреляха по над 20 пъти, а деветима държаха топката над 30% от времето; а през 2010/11 имаше двама с над 20 стрелби и седмина с над 30% владеене.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ