Нещата, които би трябвало да потопим в забрава, най-дълго се

Нещата, които би трябвало да потопим в давност, най-дълго се помнят. Паметта е освен подла и ни предава в моменти, когато ни е най-необходима, само че тя е и неразумна, и ни се явява тогава, когато е неуместна. Тя елементарно ни основава неприятности, а е неуслужлива, когато би могла да ни донесе наслада. Често най-хубавият лек срещу болката е забравата, само че ние не се сещаме по какъв начин да се излекуваме. Абсолютно належащо е да създадем потребни привички на личната си памет, тъй като тя е в положение да трансформира съществуването ни в същински парадайс или в пъкъл. Изключение от това предписание са самодоволните, които почтено се любуват на своето неуместно самодоволство.

Съдбата обича да си играе с нас и постоянно ни изиграва, като ни кара сами да провалим шанса си, тъй като ни е изненадала неподготвени. Целият ни разсъдък, разсъдък и храброст, даже и хубостта ни, би трябвало да са подготвени да бъдат подложени на тестване. Защото денят, в който проявим лековерно неблагоразумие, ще бъде денят на нашия неуспех. Когато е най-необходимо да бъдем нащрек, нормално постъпваме най-необмислено, а всяка безгрижна постъпка води към крах. Неслучайно изкуството на военната тактика също залага доста на изненадата.

Който в никакъв случай не се вълнува и не се сърди, няма сърце и надали може да бъде считан за пълностоен човек. Това демонстрира не толкоз равнодушие, колкото апатия. Проявата на подобаващи за случая страсти е израз на човешката характерност. Дори птиците кацат по плашилото и го кълват, щом схванат, че единствено наподобява на същински човек. Да редуваш сладкото с горчиво е демонстрация на добър усет. Само сладко е избор на децата и глупците. Голяма неволя е да се погубиш от прекомерна добрина.

Стрелите поразяват тялото, а обидните думи – душата. Добре приготвеният сладкиш оставя прелестен усет в устата. Голямо изкуство е да можеш да се наслаждаваш на дребните наслади в живота и да доставяш приятни чувства на близките. На множеството неща човек реагира с думи, с думи може да се реализира и невъзможното, стига да умееш да приказваш общително, т.е. както някои споделят – да продаваш въздух. Всичко в близост е изпълнено с избистрен въздух и нашето държание също би трябвало да бъде леко и въздушно. Великодушното поощрение вдъхва кураж и мощ. Нека от устните ти да се леят думи като мед, тъй че да се усладят даже на враговете ти.

Докато си нов, ще предстоящ скъп. Новото се харесва постоянно и от всички, тъй като внася многообразие и прохлада. Дори посредствена, напъпващата оригиналност се цени повече, в сравнение с съвършенството, с което сме привикнали. Дори модерното се изхабява и остарява. Помни обаче, че и славата ти на новопостъпил е краткотрайна. Ще минат броени дни и уважението ще се изпари. Ето за какво би трябвало да умееш да се възползваш от плодовете на първичното удивление и да извлечеш до дъно изгодата от бързо отминаващата популярност. Когато възторгът премине, пристрастеностите утихват и насладата от новото се заменя с досадата на привичното. Помни, че всичко е до време и бързо отминава.

Знаещият може да си разреши дързостта да работи както си желае. Но да знаеш малко и да рискуваш, значи да си търсиш белята. Придържай се към тестваната информация и няма да сбъркаш. Нека тези, които имат незадоволително познания и опит, да следват царския път, й да заобикалят неразучените пътеки. Във всички случаи, въоръжен с повече или по-малко познания, по-разумно е да се придържаш към нормалното и познатото, в сравнение с към непровереното и невероятното.

Използвай магнетизма на обаянието на първо място, с цел да пробудиш доброжелателството на близките, а едвам след това – с цел да извлечеш полза и прилагай този метод към всички. Заслугите на индивида не са задоволителни, в случай че не са съпроводени с прелест, само тя се приема безусловно и е най-практичното средство, с цел да си осигуриш власт над другите. Д а си повсеместен любим е въпрос на късмет, само че умеенето ти може да му помогне, тъй като изкуството е най-въздействащо, когато се опира на естествени дадености. Само по този начин ще можеш да заслужиш доброжелателството и благоразположението на всички.

Според Соломон, на всеки седем години характерът на индивида се трансформира. Нека с смяната усетът ти да става все по-изискан и доблестен. След първите седем години идва разсъдъкът – през всеки идващ седемгодишен интервал добавяй ново съвършенство. Наблюдавай тази естествена причинност, с цел да й съдействаш, с вярата за по-нататъшно рационализиране както у теб самия, по този начин и у другите. Впрочем мнозина трансформират държанието си единствено когато сменят своето публично състояние или длъжността си и постоянно смяната се вижда едвам когато доближи своя изцяло приключен тип. На двадесет години човек е като паун, на тридесет – лъв, на четиридесет – камила, на петдесет – змия, на шестдесет – куче, на седемдесет – маймуна, а на осемдесет – просто нищо.

Дори и достолепията се трансформират в дефекти, когато се натрапват. Забележителните качества, които се обявяват, постоянно се осъждат. Изключителният човек остава неразбираем и уединен. Дори хубостта, когато е крещяща, буди съмнение. Тя нервира с прекомерната си предизвикателност. Това важи с още по-голяма мощ за досадната екстравагантност. Има хора, които се стремят да изпъкнат даже в недостатък, с цел да си завоюват жалка популярност. Дори в знанията и интелекта прекомерността се изражда в безсмислица.

Научи се да различаваш по кое време ти опонират от незнание и по кое време – от коварство. Това не постоянно е упорито предпочитание за кавга, а може да е премислена ловкост. Пази се, тъй като в първия случай ще си навлечеш неприятности, а във втория те заплашва заплаха. Предпазливостта е най-необходима против шпионите, Няма по-ефикасно противопоставяне против шперца, който се пробва да отвори неусетно вратите на разсъдъка, от това да оставиш прозорливо ключа отвътре.

Благоприличието е отритнато, доверието не се котира, малко на брой са хората, които още държат на думата си и колкото повече се стараеш в службата, толкоз по-малка благодарност получаваш – подобен е днешният свят. Има цели нации, на които е присъщо вероломството. От едни очаквай единствено изменничество, от други – своенравие, от трети – машинация. Непочтеното държание на някои хора би трябвало да ти служи не като образец за подражателство, а като предизвестие да бъдеш внимателен. Опасността се състои в това, че недостойното държание на близките може да навреди на твоята лична чест. Почтеният човек в никакъв случай не променя на своята същина под въздействие на непознатото държание.

Хладното утвърждение на един почитан човек е по-ценно от възторзите на тълпата, които траят от ден до пладне. Мъдрите хора приказват с езика на разсъдъка и тяхната хвалба носи извънредно задоволство. Мъдрият Антигон1 наричал Зенон „ живия спектакъл на моята популярност “, а Платон считал, че Аристотел е въплъщение на неговата школа. Мнозина имат за цел в живота само да изпълнят търбуха си, въпреки и единствено с огризки от нечия бедняшка софра. Дори господстващите съсловия се нуждаят от хората на перото и се боят от тяхното слово повече, в сравнение с грозната жена от четката на художник.

В наличието на индивида славата му като че ли избледнява, отсъствието пък може да я усили. За отсъстващи персони постоянно се сипят суперлативи и те са представяни като лъвове, а щом се появят присмиват им се като на жалки шутове. Видени от близко, достолепията губят своя искра, тъй като окото вижда външната обвивка, а душевната вътрешност остава невидима. Въображението е по-бързо от зрението и очарованието, което нормално прониква в съзнанието ни посредством слуха, ни напуща чрез очите. Който на върха на славата си се крие от очите на хората, резервира положителната си известност. Дори птицата феникс прозорливо се отдръпва, с цел да приготви новата си блестяща поява и с краткотрайното си неявяване печели още повече удивление и боготворене.

Находчивостта е гений, а верният избор – белег на здравомислие. Изобретателността е необичаен подарък. Мнозина търсят верния път, само че малко на брой са способни да го открият и те освен са по-сьвършени от множеството хора, само че и изпреварват времето си. Духът на откривателството провокира удивление, а когато води до триумф, носи двойно по-голяма популярност. Новото в метода на мислене е рисково, тъй като ни изправя пред парадокси, само че в творенията на гения, заслужава утвърждение. И в двата случая, в случай че резултатът е сполучлив, новаторството е почтено за удивление.

Ако искаш другите да те почитат, уважавай самия себе си. Бъди въздържан, а не податлив към непотребна показност. Така ще бъдеш мечтан и добре признат на всички места. Не върви там, където си натрапен и си отивай, преди да те подсетят да го сториш. Ако предприемеш нещо без да пита и се провалиш, ще понесеш целия позор, успееш ли – не очаквай благодарности. Натрапникът заслужава всеобщо пренебрежение – както той се намесва във всичко без позор, по този начин и него пренебрегват без терзание.

Научи се да разпознаваш тези, които затъват в блатото, и си давай сметка, че, в случай че откликнеш на обезверения им вик, ще те повлекат със себе си. Те търсят някого да им помогне в бедата, с цел да споделят с него товара на нещастието. И постоянно точно хората, които са ги отбягвали в интервали на триумф и благополучие, в сложен миг им подават ръка. Бъди извънредно внимателен, когато се хвърляш да спасяваш давещия се, с цел да не изложиш на заплаха самия себе си.

Някои хора са родени да бъдат по-щастливи от другите. Те са призвани да правят добрини, а останалите – да се употребяват от тях. Свободата е по-ценна от всички блага, поради които би могъл да се изкушиш и да я изгубиш. По-добре е доста хора да са подвластни от теб, в сравнение с ти да зависиш от един даже. Единственото преимущество на властта е, че ти дава опция да вършиш повече добрини. Преди всичко, не гледай на поетата отговорност като на снизхождение, което ти е било засвидетелствано. Обикновено това е остроумен капан, който ще те сложи според.

Който не владее себе си, работи срещу своите ползи. Страстите помрачават разсъдъка. По-добре потърси благоразумния съвет на неутрален очевидец. Страничният наблюдаващ е постоянно по-обективен от участниците в играта, тъй като не се горещи. Когато почувстваш, че губиш надзор над себе си, благоразумно отстъпи. Кипне ли кръвта ти, всяко твое деяние ще е безумно и грубо и за броени минути можеш да направиш нещо, за което ще съжаляваш цялостен живот и за което всички ще те осъждат.

Всичко у индивида – и мислите, и постъпките би трябвало да е съобразено с момента и с съответните условия. Стремежите ни би трябвало да подхождат на изискванията и опциите, тъй като времето не чака и всичко следва своя ход. Не подчинявай живота си на строго избрани правила, с изключение на на тези, които засягат главните човешки добродетели. Не поставяй желанията и възприятията си в ненужни рамки, тъй като на следващия ден може да ти се наложи да пиеш от извора, който през днешния ден отминаваш с пренебрежение. Има парадоксално самонадеяни хора, които чакат събитията да се приспособят удобно към техните ексцентрични прищевки. Мъдрият обаче знае, че благоразумието и предпазливостта изискват да използваш попътния вятър и да се съобразяваш с събитията.

Лекомислието е противоположно на положителната известност. Както рационалната въздържаност придава по-голямо достолепие на индивида, по този начин лекомислието го обезценява. Няма различен минус, който да подронва по този начин пагубно човешкия престиж, тъй като лекомислието е равнозначно на цялостно неявяване на съществено отношение към света. Лекомисленият човек е човек без стойност и без тежест, изключително в случай че е на напреднала възраст, защото старостта го задължава да бъде умен и рационален. И въпреки лекомислието да е прекомерно публикуван недостатък, той е заслужен за пренебрежение.

За да запазиш уважението към себе си не събуждай буйна обич. Тя е по-безумна и от омразата. Любовта и почитта не вървят ръка за ръка. Човек не би трябвало да се стреми да внушава нито прекомерно доста боязън, нито безгранично мощни любовни усеща. Любовта допуска откровения, а те заличават респекта. Пред пламенните пристрастености предпочитай обичта, съчетана с почитание, тя е премия единствено за малко на брой избраници.

Благоразумният човек е внимателен и отбягва подлите уловки на зложелателите. За да оцениш непознатия разум, би трябвало ти самият да притежаваш огромна прозорливост. Много по-важно е да познаваш характера и особеностите на хората, в сравнение с качествата на растенията или на минералите. Това е едно от най-тънките изкуства в живота. Металите се познават по техния звън, а хората – по техния глас. Думите разкриват човешката същина, само че делата приказват още по-красноречиво за нея. За да схванеш индивида, се изисква зорка зоркост, изключителна бдителност, тънка прозорливост и трезва мисъл.

За предпочитане е да притежаваш повече достолепия от тези, които изискват служебните ти отговорности, а не противоположното. Колкото по-отговорен е постът, толкоз по-богата с скъпи качества би трябвало да е личността. Който има тънка сензитивност и многостранни способности, колкото по-висок пост заема, толкоз по-пълно се изявява. От друга страна, тесногръдият и лимитираният елементарно се изчерпва, проваля се в осъществяването на публичните си отговорности и губи положителното си име.

Всеки гради оценките и мисленето си съгласно ползите си и счита, че основанията му са неоспорими. Обикновно разсъжденията са подчинени на възприятията и пристрастията. Често два противоположни възгледа се сблъскват и всеки е уверен в правотата си. Истината обаче е вярна на себе си – тя е неподправена и няма две лица. Благоразумният човек регистрира деликатността на ситуацията и заобикаля да съди съперника си, с цел да не сложи под подозрение личните си достолепия. Той претегля доводите на съперника си и нито го отхвърля изрично, нито акцентира и оправдава абсолютно себе си.

Мнозина се самоизтъкват, без да имат и минимум съображение за това. За да си придадат значимост, забулват всичко в загадъчност. Хамелеони на славата, те будят повсеместен подбив. Суетата постоянно е досадна, а в сходни случаи печели единствено насмешки. Има хора, които с мравешка непримиримост пъплят и събират трохите на достойнството, с вярата, че ще заслужат славата на герои, направили подвизи. Ограничавай се в това, което самичък си направил и остави на другите словесната оценка. Бъди себеотрицателен и не търси компенсация. Не наемай клакьори, които да приветстват недостойните ти действия, давайки на по-мъдрите от теб съображение за насмешки. Опитвай се по-скоро да постъпваш като воин, в сравнение с да се преструваш на подобен.

Благоразумен и умен е оня, който постъпва по този начин, като че ли всички следят дейностите му и всички го виждат. Той осъзнава, че и стените имат уши и че грешките не остават скрити. Дори когато е самичък, той работи сякаш целият свят го гледа, тъй като знае, че рано или късно всичко става ясно, че хората към него от наблюдаващи след това биха могли да се трансфорат в мечтани или неуместни очевидци. Човек, който не крие постъпките си пред света, не се бои от оценката на близките.

Талантът не се мери с гъвкавостта на гръбнака, в противоположен случай би означавало да го свързваме повече със старанието, в сравнение с с прозорливостта. Мисълта, от своя страна, е плод на рационалността. На двадесет години тя се ръководи от възприятията, на тридесет – от интелекта, на четиридесет – от здравия разсъдък. Има огромни мозъци, които святкат като очите на рис в тъмнината. И колкото по-непрогледен е мракът, толкоз по-ярко изпъкват. Други, които работят съгласно обстановката, постоянно съумяват да доловят кое е най-подходящото за случая. Те съумяват да сътворят доста положителни каузи – това е плодотворна заложба! И въпреки всичко положителният усет е това, което подслажда целия живот.

Преди да си пресушил чашата, отдръпни я от устата си, даже в случай че е цялостна с възвишен нектар. Желанието е мяра за цената. Дори в случай че изпитваш жадност за материални придобивки, ще проявиш добър усет в случай че я поддържаш, а не я засищаш внезапно. В дребни количества положителното е двойно по-добро. Вкусиш ли един път от нещо, всяка последваща хапка ти се коства все по-безвкусна. Прекаляването с удоволствията е рисково и може да разклати престижа и на най-високо- поставените персони. Пълноценната приятност се подклажда само от постоянно незаситения вкус. Ако разпалваш възприятията си, дано да е с нетърпеливи стремежи, а не посредством уталожване с удоволствия. С тъга заслуженото благополучие е двойно по-сладко.

Три неща ни вършат честити – здраве, святост и мъдрост. Добродетелта е слънцето на нашия дребен свят, а чистата съвест е неговата орбита. Тя е толкоз прерасна, че печели любовта и на Бога, и на хората. Нищо не е по-привлекателно от добродетелта и нищо не е по-отблъскващо от порока. В добродетелта е истината, всичко останало е машинация. Достойнствата и величието на индивида се мерят не с благосъстоянието, а с добродетелта му. Тя е задоволителна да го направи обичан, до момента в който е жив, и паметен след гибелта му.

из „ Изкуството на житейската мъдрост “

Балтазар Грасиан и Моралес , испански публицист, мъдрец и книжовен теоретик е роден през 1601 година в Белмонте, североизточна Испания.

Шедьовърът „ Изкуството на житейската мъдрост ”, излиза през 1647 година под заглавие „ Джобен пророк или изкуството на благоразумието “.

Сборникът от триста тествани от времето максими не е изгубил и до през днешния ден прелест като на практика справочник за процъфтяване в живота и персонално рационализиране.

Сентенциите на Грасиан учат по какъв начин да реализираме истината, по какъв начин да мислим и действаме, с цел да си пробием път в обществото и да утвърдим себе си, следвайки пътя на благоразумието и мъдростта.