Десен“ ли съм или ляв“? Това е въпрос, който може

„ Десен “ ли съм или „ ляв “? Това е въпрос, който може да интересува единствено тези, които имат външна, плоскостна позиция, които не признават измерението недра.

Наистина „ дясно “ и „ ляво “ съществуват единствено при придвижване по повърхността. Движението към висина или глъбина не може да бъде нито „ дясно “, нито „ ляво “.

Външното придвижване, към повърхността на живота, към този момент докара народите до кървясъл разкол и нечувани произшествия.

Аз бленувам да стартира придвижване към висина и глъбина, по тази причина не съм нито „ ляв “, нито „ десен “. Моите мисли не се вместват в тези остарели и към този момент негодни категории.

Различията и опълчването на „ десни “ и „ леви “ единствено задълбочават раздорите измежду човечеството и подхранват злобни усеща. Трябва да се търси истината, Бога, а не левите и десните ползи.

Истината не познава категориите „ десен “ и „ ляв “, тя не служи на злобните инистинкти, които определенията „ десен “ и „ ляв “ разгарят.

Политиката би трябвало да заеме подчиненото си състояние, второстепенното си място, би трябвало да престане да дефинира категориите положително и зло, да се покори на духа и духовните цели.

Хората са положителни и зли, предани на Божията истина или откъснали се от нея не тъй като са монархисти или републиканци, аристократи или демократи, последователи на буржоазния или на социалистическия строй.

Истина е – по-дълбоките и по-духовни критерии на оценка, би трябвало да заемат господстващо място, да подчинят и изместят на втори проект господстващите политически критерии.

Трябва да се преодолее диктатурата на политиката, от която светът се задъхва и кръвта му изтича. Обединението на света би трябвало да стане по различен принцип, по различен аршин.

Духовният живот би трябвало още веднъж да заеме преобладаващото господстващо йерархично място.

Хората би трябвало да се обединят само по нравствен, а не по политически симптом и принцип.

Николай Бердяев , един от най-големите философи на нашето време, написа тези редове през 1924 година в Берлин, в послеслова си към книгата „ Философия на неравенството “.

Той е първият съветски мъдрец, който се възприема като изцяло европейски, за който ориста на Европа е и личната орис, който не се усеща чужденец в Западна Европа и взе участие най-активно в нейния живот.

Истинското самопризнание спохожда Бердяев точно в Европа, там пишат доста за него, на доста езици, наблюдават творчеството му, развиването на философската му мисъл и значително се учат от него. Като значение немските критици го съпоставят с Ницше .

Николай Александрович Бердяев е роден през 1874 година в Киев в дворянска фамилия на военни. Завършва Киевския кадетски корпус съгласно фамилните обичаи като персона с високи духовни и интелектуални ползи.  

След така наречен „ Октомврийска гражданска война “, Бердяев , който кардинално не е склонен с тезите на болшевизма, развива усилена активност – изнася обществено религиозни лекции, става един от водачите на Общоруския писателски съюз и на други публични организации.

Тази активност се приключва през 1922 година, когато болшевишкото държавно управление го гони от Русия дружно с над 100 известни интелектуалци.

Следващите две години прекарва в Берлин, към този момент прочут като мъдрец. През 1923 година емигрира в Париж. По време на немската окупация на Франция Бердяев продължава да написа. Много от книгите му са оповестени след войната, а други след гибелта му.

В годините, прекарани във Франция, Бердяев написва петнадесет книги, в това число и множеството от най-важните му произведения. Той умира на бюрото си в дома си в Кламар, покрай Париж, на 24 март 1948 година