Който не обича самотата, той не обича и свободата - АРТУР ШОПЕНХАУЕР
Артур Шопенхауер е немски мъдрец от епохата на революциите и значим представител на идеализма във философията.
Артур Шопенхауер е черноглед, за който човечеството е подвластно на прищевките на някаква лишена от мисъл и цел универсална Воля.
Според него тя стои в основата на непрекъснатите ни импулси и е повода да живеем в непрекъснато отчаяние и възприятие на изтощение в опитите си да изпълним своите стремежи.
Той счита, че светът не е нито добър, нито неприятен, а неправилен и предлага да търсим облекчение в естетическото съзерцаване на живота, изключително в музиката – единственото изкуство, което не се пробва да показа феноменалния свят.
Според него, в случай че успеем да осъзнаем, че отделеността ни от Вселената е заблуда, тъй като всичките самостоятелни воли и универсалната Воля са едно и също нещо, можем да се научим да демонстрираме емпатия към всички и всичко, с морална добрина и универсално съчувствие.
Метафизичната му доктрина е в основата на авторитетните му трудове за логиката на психиката, естетиката, етиката и политиката, които въодушевяват Фридрих Ницше , Рихард Вагнер , Лудвиг Витгенщайн , Зигмунд Фройд и други
Да се мисли, че светът има физично, само че не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната илюзия, същинската перверзност на мисълта.
Трябва да почитаме всеки човек, колкото и да е изпаднал и комичен. Трябва да помним, че във всеки човек живее същия дух, който живее и в нас. Даже и тогава, когато някой човек е непоносим и телом, и духом, би трябвало да помислим по този начин: да, на света би трябвало да има такива изроди и би трябвало да ги поносим. Ако ние демонстрираме на такива хора своето омерзение, ние освен че правим неправда, само че и провокираме смъртна война.
Степента на нематериалност, която е нужна, с цел да ни се понрави някой, е прекомерно тъкмо мерило за личния ни дух.
Всички религии дават обещание премия за качествата на сърцето или волята, само че никоя – за качествата на мозъка.
Разумните действия и добродетелите са две напълно разнообразни неща – разсъдъкът може да се съчетава както с висша несгода, по този начин и с висша добрина.
Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.
Страховит и рисков наподобява не оня, който гледа свирепо, а който гледа мъдро.
Нелепото и лъжовното господстват в царството на мисълта. Плоското и безвкусното господстват в царството на изкуството. Злото и коварството господстват в царството на делата.
Лекарят вижда индивида в цялата му уязвимост, юристът – в цялата му завист, а теологът – в цялата му нелепост.
Упорството е плод на волята, насила заела мястото на интелекта.
Силата на волята може да се обрисува като всесилен, само че кьорав човек, носещ на раменете си недъгав, който вижда.
Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е увереност в личната ни висока стойност, а суетата – предпочитание да се сътвори у другите такава увереност.
Суетата ни прави приказливи, а гордостта – безмълвни.
Да се разгласи скромността за добродетел, е небивалица, преференциална за лумпените.
Както и да е организиран човек, той служи най-много на себе си. И в случай че за себе си не е потребен, значи е ненужен въобще.
Завистта на хората разкрива какъв брой нещастни се усещат, а непрестанното им внимание към непознатия живот – какъв брой надълбоко се отегчават.
Всеизвестно е, че злощастията се претърпяват по-леко, в случай че са споделени; към тях хората очевидно причисляват и скуката, тъй като се събират, с цел да се отегчават взаимно.
Добре е да демонстрираме всекиму, бил той мъж или жена, че чудесно можем и без него – това укрепва другарството.
Ако у някого се загнезди мисълта, че ми е по-нужен, в сравнение с аз на него, той на часа се усеща по този начин, като че ли съм го ограбил.
Който не обича самотата – той не обича и свободата.
Хората са общителни единствено заради своята некадърност да понасят самотата, т.е. себе си.
Човек е дотолкоз по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно елементарен.
Негодниците постоянно са общителни.
На този свят не ни е предоставено освен това от избора сред самотата и незначителност.
На простите хора доставят голямо наслаждение минусите и грешките на великите.
Природната даровитост може съвсем напълно да изкупи неналичието на грамотност. Но никаква грамотност не може да запълни неналичието на естествена даровитост.
