Френска селска пита със сини сливи
Несъмнено лятото е сезонът на леките плодови сладкиши – богати на главозамайващи аромати и усети, събрали любвеобилната благотворителност на слънчевите лъчи. Тази година това е кулинарната ми пристрастеност – започнах да опитвам през юни с вишневия къс на сътрудник Купър от “Туин Пийкс ”, с още няколко типични за американския Север черешови разновидности, с една омайна боровинкова хубост (ще си приказваме различен път)...
Накрая стигнах до тази обезоръжаваща в простотата и традиционността си френска селска пита със сини сливи и ронливо маслено тесто, която открих при безкомпромисната Марта Стюарт. Най-хубавото на десерта е небрежният му, разтеглен тип в жанр “рустик ”, с който може да се оправи и не изключително ловък сладкар; другото качество, което го прави обаятелен, е леко киселият, ободрителен усет на сливите, незаместим за едно неделно следобедно посетители някъде на село в лятната горещина.Необходимите артикули:
За масленото тесто:
1 претъпкана ч. ч. брашно
100 г масло
10-12 с. л. ледена вода
щипка сол
2 с. л. захар
За плънката:
500 г сини сливи
¾ ч. ч. захар
3 с. л. коняк
2 цялостни с. л. брашно
50 г орехи
щипка канела
Започваме от масленото тесто. То е от вида, който се замесва доста студено, с цел да се получи ронливо. За задачата маслото би трябвало да е престояло най-малко половин час в камерата на хладилника и да имаме разполагаем бучки лед.
Пресяваме брашното със солта в съда за месене, прибавяме захарта и разбъркваме добре всичко. Правим кладенче в средата. Подготвяме си купичка с към 200 мл студена вода с 4-5 бучки лед. Вадим леденото масло от камерата и бързо го настъргваме на едрото ренде в кладенчето. Започваме леко да овалваме маслените стърготини в брашното, с цел да не се слепят, по-късно последователно ги стриваме леко с пръсти, до момента в който се получи рохкава примес, наподобяваща влажен пясък. Тогава започваме да прибавяме по 2-3 супени лъжици от ледената вода. След всяка порция вода леко замесваме тестото, само че не по обичайния метод с цяла длан, а по-скоро се опитваме с пръсти да слепим маслените трохи дружно в лепкава топка. Когато това се получи, тестото е готово. Увиваме топката в найлоново фолио, сплескваме я на диск и я прибираме в хладилника за най-малко половин час.
През това време приготвяме плънката на питата. Почистваме сливите от костилките, нарязваме ги на едри кубчета. Сипваме от горната страна захарта с канелата и разбъркваме. След минута-две прибавяме коняка, който аз замених с хубава троянска сливовица; може да ползвате безусловно всевъзможен алкохолен концентрат – неговата функционалност е да извлече по-добре аромата на плодовете. Добавяме брашното и едро смлените орехи, разбъркваме и оставяме встрани.Включваме фурната да загрява на 200 градуса. Вадим охладеното тесто и започваме да го разточваме върху набрашнен плот. Ако е доста твърдо и неподатливо, изчакваме 4-5 минути да се отпусне. Разточваме отмерено в кръг, пълен 3-4 мм, който не е нужно да бъде с вярна форма, само че би трябвало в диаметър да е към 10 см по-голям от тавичката ни (рецептата е за форма за къс или тарта с диаметър 24-25 см; най-добре да е от огнеупорно стъкло или с незалепващо покритие). Разточения лист сгъваме през средата като носна забрадка на две или на четири, с цел да ни е по-лесно да го прехвърлим в тавичката; някои го навиват на точилката и го разстилат върху формата. Наместваме тестото деликатно във формата по този начин, че добре да покрие дъното и стените й. Няма потребност от намазване, тъй като самото тесто е маслено и не залепва. Изсипваме върху него плънката и завиваме висящите краища на тъдява към центъра, като вършим застъпващи се дипли. В средата би трябвало да остане дупка, с цел да може да се изпарява отделената при печенето влага. Намазваме от горната страна питата с прясно мляко и обилно поръсваме със захар.
Печем я към 15 минути в мощно сгорещената фурна, по-късно, като поруменее леко, понижаваме на към 180 градуса и допичаме по този начин. Питата е подготвена, когато стане златиста, а плънката стартира да бълбука като лава; в случай че изтече на открито, няма нищо трагично – става още по-апетитно. Питата би трябвало да изстине добре преди сервиране; най-вкусна е на идващия ден.
Накрая стигнах до тази обезоръжаваща в простотата и традиционността си френска селска пита със сини сливи и ронливо маслено тесто, която открих при безкомпромисната Марта Стюарт. Най-хубавото на десерта е небрежният му, разтеглен тип в жанр “рустик ”, с който може да се оправи и не изключително ловък сладкар; другото качество, което го прави обаятелен, е леко киселият, ободрителен усет на сливите, незаместим за едно неделно следобедно посетители някъде на село в лятната горещина.Необходимите артикули:
За масленото тесто:
1 претъпкана ч. ч. брашно
100 г масло
10-12 с. л. ледена вода
щипка сол
2 с. л. захар
За плънката:
500 г сини сливи
¾ ч. ч. захар
3 с. л. коняк
2 цялостни с. л. брашно
50 г орехи
щипка канела
Започваме от масленото тесто. То е от вида, който се замесва доста студено, с цел да се получи ронливо. За задачата маслото би трябвало да е престояло най-малко половин час в камерата на хладилника и да имаме разполагаем бучки лед.
Пресяваме брашното със солта в съда за месене, прибавяме захарта и разбъркваме добре всичко. Правим кладенче в средата. Подготвяме си купичка с към 200 мл студена вода с 4-5 бучки лед. Вадим леденото масло от камерата и бързо го настъргваме на едрото ренде в кладенчето. Започваме леко да овалваме маслените стърготини в брашното, с цел да не се слепят, по-късно последователно ги стриваме леко с пръсти, до момента в който се получи рохкава примес, наподобяваща влажен пясък. Тогава започваме да прибавяме по 2-3 супени лъжици от ледената вода. След всяка порция вода леко замесваме тестото, само че не по обичайния метод с цяла длан, а по-скоро се опитваме с пръсти да слепим маслените трохи дружно в лепкава топка. Когато това се получи, тестото е готово. Увиваме топката в найлоново фолио, сплескваме я на диск и я прибираме в хладилника за най-малко половин час.
През това време приготвяме плънката на питата. Почистваме сливите от костилките, нарязваме ги на едри кубчета. Сипваме от горната страна захарта с канелата и разбъркваме. След минута-две прибавяме коняка, който аз замених с хубава троянска сливовица; може да ползвате безусловно всевъзможен алкохолен концентрат – неговата функционалност е да извлече по-добре аромата на плодовете. Добавяме брашното и едро смлените орехи, разбъркваме и оставяме встрани.Включваме фурната да загрява на 200 градуса. Вадим охладеното тесто и започваме да го разточваме върху набрашнен плот. Ако е доста твърдо и неподатливо, изчакваме 4-5 минути да се отпусне. Разточваме отмерено в кръг, пълен 3-4 мм, който не е нужно да бъде с вярна форма, само че би трябвало в диаметър да е към 10 см по-голям от тавичката ни (рецептата е за форма за къс или тарта с диаметър 24-25 см; най-добре да е от огнеупорно стъкло или с незалепващо покритие). Разточения лист сгъваме през средата като носна забрадка на две или на четири, с цел да ни е по-лесно да го прехвърлим в тавичката; някои го навиват на точилката и го разстилат върху формата. Наместваме тестото деликатно във формата по този начин, че добре да покрие дъното и стените й. Няма потребност от намазване, тъй като самото тесто е маслено и не залепва. Изсипваме върху него плънката и завиваме висящите краища на тъдява към центъра, като вършим застъпващи се дипли. В средата би трябвало да остане дупка, с цел да може да се изпарява отделената при печенето влага. Намазваме от горната страна питата с прясно мляко и обилно поръсваме със захар.
Печем я към 15 минути в мощно сгорещената фурна, по-късно, като поруменее леко, понижаваме на към 180 градуса и допичаме по този начин. Питата е подготвена, когато стане златиста, а плънката стартира да бълбука като лава; в случай че изтече на открито, няма нищо трагично – става още по-апетитно. Питата би трябвало да изстине добре преди сервиране; най-вкусна е на идващия ден.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ