Стенограма разкрива драмата на Тодор Живков през 89-а
Непубликувана до момента стенограма хвърля нова светлина към трагичните събития на 9 ноември 1989 година Тя излезе в книгата " Откровения " на някогашния министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов, заяви Българска национална телевизия.
От текста излиза наяве, че на историческото съвещание на 9 ноември Тодор Живков изрично декларира, че желае да бъда освободен като Генерален секретар на Българска комунистическа партия.
Събитията имат своята предистория седмица по-рано. На 2 ноември 1989 идва руският дипломат Виктор Шарапов и още на идващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов желае той да се отдръпна.
Живков не се съгласява незабавно, само че натискът от Москва продължава. Бившият първи показва опасения, че партията няма подобаващ човек, който да го замести. Разбира обаче, че управлението на Съюз на съветските социалистически републики предлага на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия да бъде препоръчан, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов.
В навечерието на пленума се организира трагично съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на което още първоначално Живков декларира, че желае да бъде освободен. В изявленията си някои от членовете на Политбюро упорстват той да остане, други се съгласяват, че ситуацията и в партията, и в страната е спешна и това постанова промени.
На съвещанието, което трае над два часа, участват 17 души - Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Добри Джуров, Стоян Овчаров, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Петко Данчев, Милко Балев, Йордан Йотов, Емил Христов, Григор Стоичков, Димитър Станишев, Начо Папазов, Пенчо Кубадински.
Георги Атанасов адмирира решението на Живков, само че си прави отказ и предлага всички да се обединят още същата вечер към кандидатурата на Петър Младенов, да отидат единни на утрешния пленум и да " изкажат признателност на другаря Тодор Живков за дългогодишната му работа ".
Луканов дефинира решението на Живков да се отдръпна като " акт на политическа мъдрост " и акцентира, че " всяка друга позиция е неприятна услуга и на другаря Живков, и на партията ".
Георги Йорданов декларира, че дълг на членовете на Политбюро е да дадат " образец за цивилизованост при вземането на това извънредно значимо, съдбовно решение “, само че най-после на изявлението си прави неочквана констатация: " Питам се: Защо в Комунистическа партия на Съветския съюз, в нашите комунистически партии естествените промени в управленията се трансформират в драми, от време на време даже в " панаири на суетата? ".
" Това не трябва да го позволяваме ", дава отговор Живков.
тагове стенограма Тодор Живков напън Москва 10 ноември
От текста излиза наяве, че на историческото съвещание на 9 ноември Тодор Живков изрично декларира, че желае да бъда освободен като Генерален секретар на Българска комунистическа партия.
Събитията имат своята предистория седмица по-рано. На 2 ноември 1989 идва руският дипломат Виктор Шарапов и още на идващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов желае той да се отдръпна.
Живков не се съгласява незабавно, само че натискът от Москва продължава. Бившият първи показва опасения, че партията няма подобаващ човек, който да го замести. Разбира обаче, че управлението на Съюз на съветските социалистически републики предлага на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия да бъде препоръчан, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов.
В навечерието на пленума се организира трагично съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на което още първоначално Живков декларира, че желае да бъде освободен. В изявленията си някои от членовете на Политбюро упорстват той да остане, други се съгласяват, че ситуацията и в партията, и в страната е спешна и това постанова промени.
На съвещанието, което трае над два часа, участват 17 души - Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Добри Джуров, Стоян Овчаров, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Петко Данчев, Милко Балев, Йордан Йотов, Емил Христов, Григор Стоичков, Димитър Станишев, Начо Папазов, Пенчо Кубадински.
Георги Атанасов адмирира решението на Живков, само че си прави отказ и предлага всички да се обединят още същата вечер към кандидатурата на Петър Младенов, да отидат единни на утрешния пленум и да " изкажат признателност на другаря Тодор Живков за дългогодишната му работа ".
Луканов дефинира решението на Живков да се отдръпна като " акт на политическа мъдрост " и акцентира, че " всяка друга позиция е неприятна услуга и на другаря Живков, и на партията ".
Георги Йорданов декларира, че дълг на членовете на Политбюро е да дадат " образец за цивилизованост при вземането на това извънредно значимо, съдбовно решение “, само че най-после на изявлението си прави неочквана констатация: " Питам се: Защо в Комунистическа партия на Съветския съюз, в нашите комунистически партии естествените промени в управленията се трансформират в драми, от време на време даже в " панаири на суетата? ".
" Това не трябва да го позволяваме ", дава отговор Живков.
тагове стенограма Тодор Живков напън Москва 10 ноември
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ