Как Ким опитва да опази Северна Корея и от САЩ, и от Китай
Непосредствените аргументи за неотдавнашния дипломатически пробив на Корейския полуостров са добре известни: засилени интернационалните наказания против Северна Корея (КНДР), утвърдени даже от Китай и Русия, и войнственият отговор на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп на неотдавнашното усилване на ракетните и нуклеарни опити при ръководството на Ким Чен-ун, водач на КНДР от 2011 година
Но по този начин се пропуща един по-фундаментален повод: засилващите се упоритости на Китай да господства в Източна Азия. Очевидните дейности на Ким за помиряване с южнокорейския му сътрудник, президента Мун Дже-ин, са на първо място гамбит за доближаване с Америка, с цел да се сдържа Китай. Той се надява да понижи тоталната икономическа взаимозависимост на Северна Корея от Китай и да обуздае домогванията на Пекин да управлява бъдещето на Корейския полуостров.
Оцеляването и сигурността на режима от дълго време са най-съществен приоритет за фамилията на Ким, а политическата самостоятелност не остава надалеч назад; това са главните аргументи, заради които той се стремеше към създаването на севернокорейски нуклеарни оръжия и ракети с огромен обхват. За тази цел бяха употребен и политически чистки, изключително убийството на чичото на Ким Чен-ун Джан Сон-тхек през 2013 година, който беше обвинен в поддържане на изключително близки връзки с Китай, а при започване на 2017 година - и на полубрата на Ким, Ким Чен-нам, друго протеже на Пекин, в миналото считано за евентуален правоприемник на Ким Чен-ир, предходния водач на КНДР и татко на Ким Чен-ун.
Сега, откакто тези неотложни екзистенциални цели, наподобява, са били реализирани, икономическото развиване стана главен въпрос за дълготрайната непоклатимост на режима. Изобщо не е съвпадане да вземем за пример, че предишния месец Корейската трудова партия внезапно реши да изостави от дълго време откритата си политика на по едно и също време развиване на стопанската система и на армията на страната - изключително нуклеарната й стратегия - с цел да се концентрира напълно върху икономическото развиване.
Но какъв е най-хубавият метод да се реализира това? Предвид че над 90 на 100 от севернокорейската търговия към този момент зависи от Китай, по-нататъшно доближаване с Пекин води до риск от преобразяване на Северна Корея в придатък на Китай или в подвластна страна - фантазия за някои китайски националисти, само че призрачен сън за съвсем всеки севернокореец. Интеграцията със Южна Корея
би подкопало върховенството на фамилията на Ким
в Севера. На доктрина Русия би могла да понижи севернокорейската взаимозависимост от Китай за нефт и газ, само че не доста повече. Така че за Ким най-хубавият вид за укрепване на севернокорейската стопанска система е да диверсифицира партньорствата й и да се открие към Япония и Запада.
Сближаването със Съединени американски щати и отдалечаването от Китай е рационална тактика и от позиция на сигурността. Китай може да не заплашва намерено севернокорейската самостоятелност, само че упоритостите му да управлява по-добре своята "близка чужбина " - в Югоизточна Азия, към Южнокитайско море посредством самодейността "Един пояс, веднъж " - могат единствено да подхранват съществени съмнения в Пхенян. (Изглежда, не се и приказва за активизиране на остарелия китайско-севернокорейски съюз или на от дълго време забравения контракт за взаимна отбрана). Опитите на Ким за договаряния с Тръмп, с цел да възпре Китай през днешния ден, не са толкоз разнообразни от дейностите на Мао Цзедун, който протегна ръка на американския президент Ричард Никсън през 70-те години, с цел да възпре руската опасност.
Това развиване, без значение какъв брой ненадейно или малко евентуално може да наподобява, не би трябвало да е изненада, изключително в част от света, където държавните водачи клонят към натурализъм във връзка с интернационалните каузи. А Ким може би е най-големият реалист от всички тях.
Всичко това въобще не значи, че Китай скоро "ще спре да бъде фактор ", както спекулираха някои. Пекин постоянно ще бъде част от картината, а от време на време и част от казуса. Идеята е просто, че съседите на Китай се препозиционират, до момента в който той се ускорява и се пробва да откри с тях йерархични или клиентелистки връзки. Някои като Камбоджа и Лаос се подчиняват. Други - като Виетнам и Сингапур, се пробват да окажат ответен напън или най-малко да възстановят салдото. Северна Корея също би трябвало да се пренастрои и да ограничи рисковете.
Тя го прави от особено състояние, несъмнено, заради нуклеарната си стратегия и дипломатическата изолираност - и поради оставащата неустановеност за желанията ѝ, в това число по толкоз главен въпрос като
какво Пхенян има поради
с думата "ядрено разоръжаване ". Въпреки това непредвиденото предложение на Ким да се срещне с президента Тръмп и бързото му приемане от Тръмп подсказва, че и двамата водачи виждат в този миг опция за някаква степен на разведряване. Поне дотолкоз те са прави.
Отмяната на наказания, нормализирането на връзки, започването на търговия - тези неща може да не се случат скоро или въобще. Но стратегическият ландшафт на Корейския полуостров към този момент се промени и се промени в интерес на Съединени американски щати и техните съдружници.
Внезапната и необявена среща сред Ким и китайския президент Си Цзинпин, състояла се наскоро в Пекин, беше на първо място удивително дипломатическо шоу, целящо на първо място да разреши на Китай да "запази лице ". През петте години, откогато е на власт, Си, наподобява, като цяло пренебрегваше Ким; в този момент може би съжалява за този метод. Докато въздействието на Китай се засилваше, това на Америка отслабна, убеждавайки Северна Корея да се сближи повече със Съединени американски щати и да получи от тях гаранции за сигурността си.
Скептиците ще изразят подозрение, че Северна Корея би могла да се движи в тази посока, поради идеологията си; оптимистите може да видят на хоризонта обединяването на Корейския полуостров. Аз мисля, че севернокорейската еднопартийна система ще се резервира много време и през това време обстановката с човешките права в страната ще продължи да бъде тежка. Подобрените връзки сред двете Кореи и даже сключването на кротичък контракт няма да доведат до никакво обединяване. Всякаква сходна самодейност би била самоубийствена за Пхенян и прекомерно скъпа за Сеул.
Но въпреки всичко мисля, че този миг в действителност е рядка опция за Америка и нейните съдружници да подобрят връзките си със Северна Корея и да работят с нея за основаването на нов баланс на силите в Североизточна Азия, който може да уравновеси упоритостите на Китай за доминация в района и да служи по-добре на ползите на Запада.
Жан-Пиер Кабестан е професор и шеф на катедрата по държавни и интернационалните проучвания в Хонконгския баптистки университет. /БТА
Но по този начин се пропуща един по-фундаментален повод: засилващите се упоритости на Китай да господства в Източна Азия. Очевидните дейности на Ким за помиряване с южнокорейския му сътрудник, президента Мун Дже-ин, са на първо място гамбит за доближаване с Америка, с цел да се сдържа Китай. Той се надява да понижи тоталната икономическа взаимозависимост на Северна Корея от Китай и да обуздае домогванията на Пекин да управлява бъдещето на Корейския полуостров.
Оцеляването и сигурността на режима от дълго време са най-съществен приоритет за фамилията на Ким, а политическата самостоятелност не остава надалеч назад; това са главните аргументи, заради които той се стремеше към създаването на севернокорейски нуклеарни оръжия и ракети с огромен обхват. За тази цел бяха употребен и политически чистки, изключително убийството на чичото на Ким Чен-ун Джан Сон-тхек през 2013 година, който беше обвинен в поддържане на изключително близки връзки с Китай, а при започване на 2017 година - и на полубрата на Ким, Ким Чен-нам, друго протеже на Пекин, в миналото считано за евентуален правоприемник на Ким Чен-ир, предходния водач на КНДР и татко на Ким Чен-ун.
Сега, откакто тези неотложни екзистенциални цели, наподобява, са били реализирани, икономическото развиване стана главен въпрос за дълготрайната непоклатимост на режима. Изобщо не е съвпадане да вземем за пример, че предишния месец Корейската трудова партия внезапно реши да изостави от дълго време откритата си политика на по едно и също време развиване на стопанската система и на армията на страната - изключително нуклеарната й стратегия - с цел да се концентрира напълно върху икономическото развиване.
Но какъв е най-хубавият метод да се реализира това? Предвид че над 90 на 100 от севернокорейската търговия към този момент зависи от Китай, по-нататъшно доближаване с Пекин води до риск от преобразяване на Северна Корея в придатък на Китай или в подвластна страна - фантазия за някои китайски националисти, само че призрачен сън за съвсем всеки севернокореец. Интеграцията със Южна Корея
би подкопало върховенството на фамилията на Ким
в Севера. На доктрина Русия би могла да понижи севернокорейската взаимозависимост от Китай за нефт и газ, само че не доста повече. Така че за Ким най-хубавият вид за укрепване на севернокорейската стопанска система е да диверсифицира партньорствата й и да се открие към Япония и Запада.
Сближаването със Съединени американски щати и отдалечаването от Китай е рационална тактика и от позиция на сигурността. Китай може да не заплашва намерено севернокорейската самостоятелност, само че упоритостите му да управлява по-добре своята "близка чужбина " - в Югоизточна Азия, към Южнокитайско море посредством самодейността "Един пояс, веднъж " - могат единствено да подхранват съществени съмнения в Пхенян. (Изглежда, не се и приказва за активизиране на остарелия китайско-севернокорейски съюз или на от дълго време забравения контракт за взаимна отбрана). Опитите на Ким за договаряния с Тръмп, с цел да възпре Китай през днешния ден, не са толкоз разнообразни от дейностите на Мао Цзедун, който протегна ръка на американския президент Ричард Никсън през 70-те години, с цел да възпре руската опасност.
Това развиване, без значение какъв брой ненадейно или малко евентуално може да наподобява, не би трябвало да е изненада, изключително в част от света, където държавните водачи клонят към натурализъм във връзка с интернационалните каузи. А Ким може би е най-големият реалист от всички тях.
Всичко това въобще не значи, че Китай скоро "ще спре да бъде фактор ", както спекулираха някои. Пекин постоянно ще бъде част от картината, а от време на време и част от казуса. Идеята е просто, че съседите на Китай се препозиционират, до момента в който той се ускорява и се пробва да откри с тях йерархични или клиентелистки връзки. Някои като Камбоджа и Лаос се подчиняват. Други - като Виетнам и Сингапур, се пробват да окажат ответен напън или най-малко да възстановят салдото. Северна Корея също би трябвало да се пренастрои и да ограничи рисковете.
Тя го прави от особено състояние, несъмнено, заради нуклеарната си стратегия и дипломатическата изолираност - и поради оставащата неустановеност за желанията ѝ, в това число по толкоз главен въпрос като
какво Пхенян има поради
с думата "ядрено разоръжаване ". Въпреки това непредвиденото предложение на Ким да се срещне с президента Тръмп и бързото му приемане от Тръмп подсказва, че и двамата водачи виждат в този миг опция за някаква степен на разведряване. Поне дотолкоз те са прави.
Отмяната на наказания, нормализирането на връзки, започването на търговия - тези неща може да не се случат скоро или въобще. Но стратегическият ландшафт на Корейския полуостров към този момент се промени и се промени в интерес на Съединени американски щати и техните съдружници.
Внезапната и необявена среща сред Ким и китайския президент Си Цзинпин, състояла се наскоро в Пекин, беше на първо място удивително дипломатическо шоу, целящо на първо място да разреши на Китай да "запази лице ". През петте години, откогато е на власт, Си, наподобява, като цяло пренебрегваше Ким; в този момент може би съжалява за този метод. Докато въздействието на Китай се засилваше, това на Америка отслабна, убеждавайки Северна Корея да се сближи повече със Съединени американски щати и да получи от тях гаранции за сигурността си.
Скептиците ще изразят подозрение, че Северна Корея би могла да се движи в тази посока, поради идеологията си; оптимистите може да видят на хоризонта обединяването на Корейския полуостров. Аз мисля, че севернокорейската еднопартийна система ще се резервира много време и през това време обстановката с човешките права в страната ще продължи да бъде тежка. Подобрените връзки сред двете Кореи и даже сключването на кротичък контракт няма да доведат до никакво обединяване. Всякаква сходна самодейност би била самоубийствена за Пхенян и прекомерно скъпа за Сеул.
Но въпреки всичко мисля, че този миг в действителност е рядка опция за Америка и нейните съдружници да подобрят връзките си със Северна Корея и да работят с нея за основаването на нов баланс на силите в Североизточна Азия, който може да уравновеси упоритостите на Китай за доминация в района и да служи по-добре на ползите на Запада.
Жан-Пиер Кабестан е професор и шеф на катедрата по държавни и интернационалните проучвания в Хонконгския баптистки университет. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ