Какъв изпит ни трябва след седми клас
Необходимостта от смяна в системата за външно оценяване в България стои на дневен ред от много време.
От една страна, има осезаема потребност от обезпечаването на по-добри данни за вземането на основно значими решения както на равнище просветителна система, по този начин и на равнище учебно заведение и на самостоятелно равнище, (от страна на учители, родители и ученици). Един от сериозните дефицити в българското обучение е неналичието на рамка за оценка на качеството. Наред с това неналичието на инструментариум за обезпечаване на основана на резултатите отчетност в учебното обучение все още не разрешава действително обвързване на финансирането с качеството на образованието.
От друга страна, сегашните формати на националните стандартизирани външни изпити имат
съществени дефекти във връзка с обсега на измерването,
и като цяло не е ясно до каква степен надеждно мерят напредъка в ученето и просветителните достижения в целия набор от знания и умения. Поради това мъчно могат да бъдат сравнявани резултатите в обособените години, да се наблюдава действителен прогрес и да се подхващат основани на надеждни доказателства ограничения за възстановяване на качеството на предоставяното обучение.
От трета страна, просветителната общественост, бизнесът и обществото като цяло от ден на ден разпознават нуждата от развиването на способи за оценяване, които да сертифицират придобиването на по-широк набор от умения, нужни за живота през 21 век, в това число умения да се схваща, проучва и прави оценка разнообразна информация и да се вземат решение сложни проблеми.
В същото време националното външно оценяване в седми клас и държавните зрелостни изпити са „ изпити с висок залог “ и все още служат главно като инструмент за селекция в идващото просветително равнище. Това от своя страна трансформира тласъците на учениците и техните родители, и в следствие следим
значително „ изнасяне “ на просветителния развой в 7 и 12 клас
отвън учебното заведение – към частни уроци, курсове и школи за подготовка за изпитите. Това, като се изключи че е обвързвано със значително финансово задължение за фамилните бюджети, има съществено отражение върху натоварването и ангажираността на децата, способства за разширение на просветителните неравенства и на процедура не разрешава да се мери добавената стойност на учебното заведение.
В края на предходната образователна година Институтът за проучвания в образованието направи огромно проучване в цялата страна и мери прочувствената, поведенческата и когнитивната ангажираност на учениците от 5 клас до 12 клас. И при трите типа ангажираност равнището в седми клас е по-ниско, в сравнение с в шести или осми клас. Особено забавна е значимата разлика сред равнищата на когнитивна ангажираност в седми и в осми клас. Гледайки данните и графиките, човек остава с усещането, че в седми клас учениците се ангажират с различна просветителна система, която престава да съществува в осми клас.
Има няколко фактора, които могат да обяснят сходни резултати.
Първо, форматът на изпита допуска по-скоро
нужда от запаметяване
и възпроизвеждане на информация, в сравнение с прояви на дълбока когнитивна ангажираност. Същото влияние има и натискът за положително показване, налаган от високия залог на този тест. Този напън постоянно се ускорява в допълнение от упоритостите и упованията на родителите. Образователните проучвания демонстрират мощна връзка сред задачите за положително показване непременно и пасивния метод на учене. Обратно, когато задачата е да се учи с схващане, учениците са по-склонни да учат задълбочено, да търсят спомагателна информация, да свързват проучвания материал с предходното познание и опит, да търсят обвързаността сред нещата, които учат в учебно заведение.
По-ниските стойности на поведенческата ангажираност, които измерваме в седми клас, не наподобяват разумни, тъй като тъкмо това е интервал на съществено вложение на старания в учене. Но значимата детайлност тук е, че в множеството случаи тези старания са ориентирани предпочитано към двата предмета (БЕЛ и математика), които вземат участие в НВО. Като цяло натискът, който се оказва върху седмокласниците с националното външно оценяване с „ висок залог “, оказва очевидно въздействие върху техния метод на учене, приоритизирането на напъните и интензивността им, и върху афективните реакции към учебното заведение. Още по-тревожното е, че това наподобява се отразява и върху самооценката на личните им качества да учат и да се показват добре. Нашето проучване демонстрира, че тази самокритика понижава до обезпокоително ниско равнище и това се отразява неподходящо върху вътрешната мотивация за учене.
Всичко казано допуска нужда от възстановяване на системата за външно оценяване на учениците. Какъвто и нов формат на тези изпити да се схване, каквото и наличие да се включи в тях, те би трябвало да са ориентирани към постигането на единствената фундаментална цел на оценяването в образованието, а точно
да се откри правдиво къде се намират учениците
в своето учене в избрана точка от времето. Дали това ще е по съответен образователен предмет или по композиция от образователни предмети, дали ще се включат едни или други тематики, в последна сметка не е толкоз значително. Същественото е посредством тези изпити да се откри обективно и по благонадежден метод какво знаят, схващат и могат да вършат учениците, и тази информация да се употребява за тяхното развиване .
Информацията за знанията, уменията и разбирането на учениците може да има друго равнище на подробност. Тя може да се обезпечи посредством премерване на общото равнище на притежаване на материала по даден образователен предмет или посредством премерване на равнището на притежаване на материала в няколко разнообразни области на познанието. Може да има и доста по-задълбочен темперамент, чрез проучване до каква степен ученикът е овладял избрани характерни умения или концепции. От тази позиция огромният и значим въпрос сега не е дали е оправдано в тестванията да се включват избрани тематики. Големият въпрос е дали тестванията мерят фактически знанията, уменията и представянето, които се чака да измерят и дали в последна сметка ще обезпечат скъпа противоположна връзка, която да подкрепи предприемането на идващите стъпки, ориентирани към напредъка в ученето.
Трябва да се има поради, че в науката, занимаваща се с просветителни измервания, се счита, че изпитите с „ висок залог “, каквито са НВО в 7 клас и ДЗИ в 12 клас, би трябвало да имат извънредно високо техническо качество, в това число обезпечени всички нужни съставни елементи на годност. Несъответствието сред техническото качество на тези проби и значимите решения за бъдещето на децата, за които се употребяват, може да бъде много рисково.
Друг значим въпрос е по какъв начин всъщност се употребява информацията от външните оценения. Ако НВО и ДЗИ се употребяват главно като инструмент за селекция в последващо просветително равнище, разширението на обсега и вероятно прибавяне на въпроси от естествените науки евентуално няма да донесе основна практическа изгода. Ако това, което има значително значение е съответната оценка на теста, а не оползотворяването на диагностиката за възстановяване на ученето и за напредъка на децата, то терзанията за в допълнение натоварване на учениците и за дефицит на време за подготовка евентуално са оправдани до известна степен. Но в случай че изпитните формати са направени добре, събраната информация е надеждна и е налице потенциал за разбор на тази информация, тя може да има значителен принос за обективното идентфициране на пропуски в знанията и уменията, за преценка на успеваемостта на разнообразни политики и начинания, за преценка на успеваемостта на преподаването и ученето, и за предприемане на съответни дейности за усъвършенстване. Това би подкрепило вземането на решения на самостоятелно, учебно и редовно равнище, които да подобрят просветителния развой, да обезпечат условия за напредъка на учениците, и в последна сметка да допринесат за възстановяване на житейските изгоди от полученото обучение.
От една страна, има осезаема потребност от обезпечаването на по-добри данни за вземането на основно значими решения както на равнище просветителна система, по този начин и на равнище учебно заведение и на самостоятелно равнище, (от страна на учители, родители и ученици). Един от сериозните дефицити в българското обучение е неналичието на рамка за оценка на качеството. Наред с това неналичието на инструментариум за обезпечаване на основана на резултатите отчетност в учебното обучение все още не разрешава действително обвързване на финансирането с качеството на образованието.
От друга страна, сегашните формати на националните стандартизирани външни изпити имат
съществени дефекти във връзка с обсега на измерването,
и като цяло не е ясно до каква степен надеждно мерят напредъка в ученето и просветителните достижения в целия набор от знания и умения. Поради това мъчно могат да бъдат сравнявани резултатите в обособените години, да се наблюдава действителен прогрес и да се подхващат основани на надеждни доказателства ограничения за възстановяване на качеството на предоставяното обучение.
От трета страна, просветителната общественост, бизнесът и обществото като цяло от ден на ден разпознават нуждата от развиването на способи за оценяване, които да сертифицират придобиването на по-широк набор от умения, нужни за живота през 21 век, в това число умения да се схваща, проучва и прави оценка разнообразна информация и да се вземат решение сложни проблеми.
В същото време националното външно оценяване в седми клас и държавните зрелостни изпити са „ изпити с висок залог “ и все още служат главно като инструмент за селекция в идващото просветително равнище. Това от своя страна трансформира тласъците на учениците и техните родители, и в следствие следим
значително „ изнасяне “ на просветителния развой в 7 и 12 клас
отвън учебното заведение – към частни уроци, курсове и школи за подготовка за изпитите. Това, като се изключи че е обвързвано със значително финансово задължение за фамилните бюджети, има съществено отражение върху натоварването и ангажираността на децата, способства за разширение на просветителните неравенства и на процедура не разрешава да се мери добавената стойност на учебното заведение.
В края на предходната образователна година Институтът за проучвания в образованието направи огромно проучване в цялата страна и мери прочувствената, поведенческата и когнитивната ангажираност на учениците от 5 клас до 12 клас. И при трите типа ангажираност равнището в седми клас е по-ниско, в сравнение с в шести или осми клас. Особено забавна е значимата разлика сред равнищата на когнитивна ангажираност в седми и в осми клас. Гледайки данните и графиките, човек остава с усещането, че в седми клас учениците се ангажират с различна просветителна система, която престава да съществува в осми клас.
Има няколко фактора, които могат да обяснят сходни резултати.
Първо, форматът на изпита допуска по-скоро
нужда от запаметяване
и възпроизвеждане на информация, в сравнение с прояви на дълбока когнитивна ангажираност. Същото влияние има и натискът за положително показване, налаган от високия залог на този тест. Този напън постоянно се ускорява в допълнение от упоритостите и упованията на родителите. Образователните проучвания демонстрират мощна връзка сред задачите за положително показване непременно и пасивния метод на учене. Обратно, когато задачата е да се учи с схващане, учениците са по-склонни да учат задълбочено, да търсят спомагателна информация, да свързват проучвания материал с предходното познание и опит, да търсят обвързаността сред нещата, които учат в учебно заведение.
По-ниските стойности на поведенческата ангажираност, които измерваме в седми клас, не наподобяват разумни, тъй като тъкмо това е интервал на съществено вложение на старания в учене. Но значимата детайлност тук е, че в множеството случаи тези старания са ориентирани предпочитано към двата предмета (БЕЛ и математика), които вземат участие в НВО. Като цяло натискът, който се оказва върху седмокласниците с националното външно оценяване с „ висок залог “, оказва очевидно въздействие върху техния метод на учене, приоритизирането на напъните и интензивността им, и върху афективните реакции към учебното заведение. Още по-тревожното е, че това наподобява се отразява и върху самооценката на личните им качества да учат и да се показват добре. Нашето проучване демонстрира, че тази самокритика понижава до обезпокоително ниско равнище и това се отразява неподходящо върху вътрешната мотивация за учене.
Всичко казано допуска нужда от възстановяване на системата за външно оценяване на учениците. Какъвто и нов формат на тези изпити да се схване, каквото и наличие да се включи в тях, те би трябвало да са ориентирани към постигането на единствената фундаментална цел на оценяването в образованието, а точно
да се откри правдиво къде се намират учениците
в своето учене в избрана точка от времето. Дали това ще е по съответен образователен предмет или по композиция от образователни предмети, дали ще се включат едни или други тематики, в последна сметка не е толкоз значително. Същественото е посредством тези изпити да се откри обективно и по благонадежден метод какво знаят, схващат и могат да вършат учениците, и тази информация да се употребява за тяхното развиване .
Информацията за знанията, уменията и разбирането на учениците може да има друго равнище на подробност. Тя може да се обезпечи посредством премерване на общото равнище на притежаване на материала по даден образователен предмет или посредством премерване на равнището на притежаване на материала в няколко разнообразни области на познанието. Може да има и доста по-задълбочен темперамент, чрез проучване до каква степен ученикът е овладял избрани характерни умения или концепции. От тази позиция огромният и значим въпрос сега не е дали е оправдано в тестванията да се включват избрани тематики. Големият въпрос е дали тестванията мерят фактически знанията, уменията и представянето, които се чака да измерят и дали в последна сметка ще обезпечат скъпа противоположна връзка, която да подкрепи предприемането на идващите стъпки, ориентирани към напредъка в ученето.
Трябва да се има поради, че в науката, занимаваща се с просветителни измервания, се счита, че изпитите с „ висок залог “, каквито са НВО в 7 клас и ДЗИ в 12 клас, би трябвало да имат извънредно високо техническо качество, в това число обезпечени всички нужни съставни елементи на годност. Несъответствието сред техническото качество на тези проби и значимите решения за бъдещето на децата, за които се употребяват, може да бъде много рисково.
Друг значим въпрос е по какъв начин всъщност се употребява информацията от външните оценения. Ако НВО и ДЗИ се употребяват главно като инструмент за селекция в последващо просветително равнище, разширението на обсега и вероятно прибавяне на въпроси от естествените науки евентуално няма да донесе основна практическа изгода. Ако това, което има значително значение е съответната оценка на теста, а не оползотворяването на диагностиката за възстановяване на ученето и за напредъка на децата, то терзанията за в допълнение натоварване на учениците и за дефицит на време за подготовка евентуално са оправдани до известна степен. Но в случай че изпитните формати са направени добре, събраната информация е надеждна и е налице потенциал за разбор на тази информация, тя може да има значителен принос за обективното идентфициране на пропуски в знанията и уменията, за преценка на успеваемостта на разнообразни политики и начинания, за преценка на успеваемостта на преподаването и ученето, и за предприемане на съответни дейности за усъвършенстване. Това би подкрепило вземането на решения на самостоятелно, учебно и редовно равнище, които да подобрят просветителния развой, да обезпечат условия за напредъка на учениците, и в последна сметка да допринесат за възстановяване на житейските изгоди от полученото обучение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ