Когато взех куче от приют, не подозирах, че ще е толкова умно и че дори ще ме спаси
Ненапразно споделят, че кучетата са доста правилни и интелигентни животни.
От доста време желаех да си взема куче. Но бях на квартира и нямах право на това. Преди няколко месеца се реалокирах в личен апартамент, който наследих от баба ми.
Имах другарка, която работеше в подслон за животни, тъй че не се поколебах да отида да си избера куче от там.
С Боцман се харесахме незабавно. От моята другарка разбрах, че е дресирано куче, даже имало и паспорт. Бившите му стопани отпътували да живеят в чужбина, само че оставили кучето тук.
Един ден се забавих на работа и трябваше късно вечерта да се разходя с Боцман.
Както постоянно, излязохме в обичания си парк. Кучето изтича зад оградата, с цел да си прави работата. Аз потеглих напред. Знаех, че ще ме настигне, когато е подготвен. Разхождах се, времето беше доста хубаво за дълбока есен, беше прелестно топло.
Изведнъж слушам гласове:
— Гледай каква красавица! Красавице, спри да се срещнем.
— Здравей, бейби. Хайде да се позабавляваме.
Сърцето ми отиде в петите. Цялото ми тяло изстина от боязън. А наоколо нямаше никой, запустял парк. Мислено помолих за помощ.
Когато един от извергите ме сграбчи, изкрещях. Не знаех какво друго да върша. Не можех да направя нищо сама с тях.
И тук се случи нещо, на което даже не се надявах. Боцман чу писъка ми и като заплашителен звяр изръмжа и се нахвърли върху единия от насилниците, събори го, а другия го захапа за задните елементи.
Никога до момента не бях чувала да ръмжи по този начин сърдит.. Само за няколко секунди кучето ми нокаутира двамата възрастни мъже.
А аз просто стоях и не можех да преодолея шока. Две тела лежаха пред мен и стенеха. Боцман не ги пускаше и ръмжеше, единствено някой да се опитваше да мръдне.
След като се съвзех от шока, се обадих в полицията. Колкото и да е необичайно, те дойдоха много бързо. И когато видяха въпросната картинка, лицата им бяха повече от сюрпризирани.
И по какъв начин да не откакто кучето още държеше панталоните на единия от насилниците, другият лежеше до него, едвам стоешком в схващане, а аз бях на метър от там с шшапката си в ръце.
Ситуацията доста изненада униформените.
Боцман не се смути и от появяването на служителите на реда. Само стоеше като скован на едно място, гледаше ядосано и не отместваше взор от панталоните на оня простак.
Трябваше да избавям ситуацията. Щом го извиках, Боцман незабавно пусна негодника. Бях доста сюрпризирана, тъй като го взех единствено преди няколко месеца и то към този момент пораснал. А той слушаше единствено мен.
Толкова за кучата признателност. Впрочем, аз самата не знам дали в миналото ще мога да се отблагодаря на кучето си за това, че ме избави.
