Страхувайте се от желанията си… Моето се сбъдна и горчиво съжалявам
Ненапразно хората споделят: „ Страхувайте се от желанията си – те могат да се осъществен. “ Напълно съм убеденa в това. Това се случи предходната година, навръх Нова година. Тогава брачният партньор ми и аз се скарахме доста и в момент на яд си пожелах нещо, за което скърбя и до през днешния ден.
Трябва да отбележа, че брачният партньор ми и аз сме женени от съвсем 30 години. Отгледахме две чудесни деца, считам, че те са почтени членове на обществото. Но светът постоянно не ни приемаше дружно. Рядко имаше ден без кавги и кавги. Изглежда, че сс напредването на възрастта трябваше да натрупаме разум и мъдрост, само че не – очевидно не и при нас.
АЗ самата си давам сметка, че от време на време е належащо да мълча, да върша отстъпки, само че не, като че ли самият дявол ме подтиква, макар че знам какво ще се случи по-късно.
Но и брачният партньор ми не беше изключително мирен. Освен това, при всяка опция, „ ми дърпаше косите “. Може би с него бяхме двама енергийни вампири, които внезапно, по някаква нелепа случайност, взеха решение да се оженят? Общо взето с него си изживяхме живота като котка и куче.
И по този начин, честваме Нова година с другари. Всичко изглеждаше наред, само че брачният партньор ми внезапно, без забележима причина, стартира да откача. Честно казано, даже не помня за какво. Видях, че нещо отново е неудовлетворен и се ядосах, че ще скапе празника на всички.
Разбира се, не го демонстрирах, пробвах се да се усмихвам на всички, да се майтапя, само че вътре в мен всичко кипеше от яд. И по този начин, когато среднощ удари, всички започнаха да си пожелават стремежи, дрънкайки чаши с шампанско. А аз погледнах брачна половинка си и си помислих: „ Искам да чествам идната Нова година без теб! “
И какво мислите, не мина даже половин година, откогато брачният партньор ми ненадейно умря от инфаркт. Никой не го очакваше! Освен това той в никакъв случай не се се оплаквал от сърце. Като водач постоянно преминаваше медицински прегледи и никой не му е споменавал за проблеми.
Така се сбъдна моето „ предпочитание “. Вече чествах тази Нова година без него.. Мисля, че разбирате, че даже тогава, в онази злощастна вечер, не желаех брачният партньор ми да почине. Но този, който реши да извърши желанието ми, явно реши да подреди всичко коренно. Честно казано, от време на време ме обзема възприятие за виновност, че аз съм отговорна за гибелта му, че всичко се е случило поради моите глупави стремежи.
От друга страна, аз съм рационален човек и разбирам, че хората не умират единствено от стремежи. И виновността не може да е моя! Но по някаква причина нещо вътре в мен подценява тези причини и продължава постепенно да гризе душата ми.
Интересно какво мислите по този мотив: може ли моята насъбрана сила да е повода за цялата тази история, или е просто съвпадане?
Искам да прибавя и още нещо. По принцип това беше може би единственият случай в живота ми, когато пожеланото от мен се сбъдна и то в най-лошия му тип. Преди това, колкото и да се пробвах, да си мисля нещо хубаво, нищо не се сбъдваше.
