Личното пространство във връзката
Неминуемо в една връзка идва миг, в който искри прехвърчат, само че не от обич, а от нуждата сътрудниците да съвместят разликите си и да ги подредят в общия си дом. Това несъмнено поражда напрежение в двойката, изключително когато години наред са привикнали да живеят сами със своите движимости и в личното персонално пространство.
Със личните привички, разхвърляност или маниакална подреденост, със личния си биологичен темп, с едночасовия си престой в банята, след който топла вода не остава за другия... с хранителния си режим, срещи с другари или занимание... описът е величествен. Когато си привързан, постоянно мислиш за ДВАМА.
Но, в случай че за привичките с чисто битов темперамент, нагаждането не е толкоз невероятно, то има няколко точки от листата, които може да ви основат съществени проблеми:
Необходимостта от близост/ изложение на близостта. В някои двойки съществува естетика в това отношение и никой не се усеща притиснат от другия, само че в случай че жаждата за внимание на един от двамата, е „ допълнително “, това лимитира половинката му. Най-често дамата е в ролята на нуждаещата се от повече израз на възприятията и взаимни занимания. В това време мъжът обаче може да желае да остане уединено със себе си, с книга, филм, компютър или някаква друга активност, която да прави самичък и се пита за какво дамата не направи същото, вместо да се сърди и повтаря: „ Ти не ме обичаш към този момент “...
Да бъдем дружно е прелестно, само че от време на време можем да сме по едно и също време и дружно, и настрана. Не е нужно връзката да ни лишава от нещата, които обичаме да вършим и към момента можем да продължим да ги вършим. Разбира се, без трайно да подценяваме колегата. Много двойки вършат грешката да се изолират от всичко останало в интервала на първичното влюбване, а по-късно, когато нещата позатихнат, да се упрекват един различен какво са изгубили. Или пък се усещат неудовлетворени, че живеят живота на другия, вместо своя личен, срещайки се единствено с негови близки, вършейки единствено неговите обичани неща и следвайки неговия темп. Така се насажда едно трайно възприятие на загуба на идентичността, която се приписва на тази безконечна „ заедност “ и заплахата да стане досадна или даже нежелана е действителна.
Страхът, че обособените ни действия ще ни раздалечат, е безпочвен. Напротив – точно отводът от предходното ни „ аз “ ни кара да се бунтуваме и да се усещаме потиснати. Това, че имаме свои неща и свое персонално пространство, просто ни резервира като две обособени персони и тъкмо тези персони в този им тип са се намерили за привлекателни и са се събрали, заради това, което са. Вярно, в този момент е нужно да се хармонизират и обединят, само че съгласно психолозите във всяка връзка има сили на привличане и на раздалечаване в двойката. Това, че сте решили да вършиме някои неща поотделно или по друг метод, не значи, че не сте взаимни, а още по-малко, че не се обичате, а че задоволително се почитате, с цел да си дадете свободата всеки да е благополучен посвоему.
Представата за двойката като за „ скачени съдове “ е остаряла и плод на предубеждения. Всяка двойка има собствен личен темп и е формирана от двама души, които не са сиамски близнаци, а персони с самостоятелни потребности, ползи и стремежи. Така да вземем за пример, в случай че сега доста ви се желае да излезете, само че половинката избира да си остане вкъщи, не е добре да й натрапваме желанието си непременно и да я задължаваме да прави това, което ние желаеме, единствено и единствено да сме „ дружно “. Много повече схващане и угриженост бихме показали, в случай че зачетем потребностите и ползите, както и характерността на индивида, който сме избрали за сателит в живота.
Ако му дадем пространството, от което се нуждае, с цел да прави нещата по метода, по който ги усеща, няма за какво да се опасяваме, че ще го изгубим или ще се отчуждим. Докато най-мощната мощ на привличане – любовта, стои сред нас, тя постоянно ще ни свързва и сплотява, без значение с какъв брой персонално пространство разполагаме за „ своите каузи “.
Личното пространство не е единствено мястото в дрешника, в леглото и в жилището ви, а това особено място, онази вътрешна зона на комфорт, в която сътрудникът ни може да се отдръпна, приюти или даже скрие за миг, с цел да се върне с нови сили към съвместността ни. Нека това да не е мотив за сълзи, а нашето персонално време да създадем същото.
Със личните привички, разхвърляност или маниакална подреденост, със личния си биологичен темп, с едночасовия си престой в банята, след който топла вода не остава за другия... с хранителния си режим, срещи с другари или занимание... описът е величествен. Когато си привързан, постоянно мислиш за ДВАМА.
Но, в случай че за привичките с чисто битов темперамент, нагаждането не е толкоз невероятно, то има няколко точки от листата, които може да ви основат съществени проблеми:
Необходимостта от близост/ изложение на близостта. В някои двойки съществува естетика в това отношение и никой не се усеща притиснат от другия, само че в случай че жаждата за внимание на един от двамата, е „ допълнително “, това лимитира половинката му. Най-често дамата е в ролята на нуждаещата се от повече израз на възприятията и взаимни занимания. В това време мъжът обаче може да желае да остане уединено със себе си, с книга, филм, компютър или някаква друга активност, която да прави самичък и се пита за какво дамата не направи същото, вместо да се сърди и повтаря: „ Ти не ме обичаш към този момент “...
Да бъдем дружно е прелестно, само че от време на време можем да сме по едно и също време и дружно, и настрана. Не е нужно връзката да ни лишава от нещата, които обичаме да вършим и към момента можем да продължим да ги вършим. Разбира се, без трайно да подценяваме колегата. Много двойки вършат грешката да се изолират от всичко останало в интервала на първичното влюбване, а по-късно, когато нещата позатихнат, да се упрекват един различен какво са изгубили. Или пък се усещат неудовлетворени, че живеят живота на другия, вместо своя личен, срещайки се единствено с негови близки, вършейки единствено неговите обичани неща и следвайки неговия темп. Така се насажда едно трайно възприятие на загуба на идентичността, която се приписва на тази безконечна „ заедност “ и заплахата да стане досадна или даже нежелана е действителна.
Страхът, че обособените ни действия ще ни раздалечат, е безпочвен. Напротив – точно отводът от предходното ни „ аз “ ни кара да се бунтуваме и да се усещаме потиснати. Това, че имаме свои неща и свое персонално пространство, просто ни резервира като две обособени персони и тъкмо тези персони в този им тип са се намерили за привлекателни и са се събрали, заради това, което са. Вярно, в този момент е нужно да се хармонизират и обединят, само че съгласно психолозите във всяка връзка има сили на привличане и на раздалечаване в двойката. Това, че сте решили да вършиме някои неща поотделно или по друг метод, не значи, че не сте взаимни, а още по-малко, че не се обичате, а че задоволително се почитате, с цел да си дадете свободата всеки да е благополучен посвоему.
Представата за двойката като за „ скачени съдове “ е остаряла и плод на предубеждения. Всяка двойка има собствен личен темп и е формирана от двама души, които не са сиамски близнаци, а персони с самостоятелни потребности, ползи и стремежи. Така да вземем за пример, в случай че сега доста ви се желае да излезете, само че половинката избира да си остане вкъщи, не е добре да й натрапваме желанието си непременно и да я задължаваме да прави това, което ние желаеме, единствено и единствено да сме „ дружно “. Много повече схващане и угриженост бихме показали, в случай че зачетем потребностите и ползите, както и характерността на индивида, който сме избрали за сателит в живота.
Ако му дадем пространството, от което се нуждае, с цел да прави нещата по метода, по който ги усеща, няма за какво да се опасяваме, че ще го изгубим или ще се отчуждим. Докато най-мощната мощ на привличане – любовта, стои сред нас, тя постоянно ще ни свързва и сплотява, без значение с какъв брой персонално пространство разполагаме за „ своите каузи “.
Личното пространство не е единствено мястото в дрешника, в леглото и в жилището ви, а това особено място, онази вътрешна зона на комфорт, в която сътрудникът ни може да се отдръпна, приюти или даже скрие за миг, с цел да се върне с нови сили към съвместността ни. Нека това да не е мотив за сълзи, а нашето персонално време да създадем същото.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ