45 години след полета на Аполо-Союз, сътрудничеството между САЩ и Русия е под въпрос
Нека първо да напомним главните акценти от задачата “Аполо-Союз ”. Началото е положено в интервала сред 26-ти и 27-ми октомври 1970 година, когато в Москва се състои първата среща сред руски и американски експерти. На срещата се разискват въпроси, свързани със съвместимостта по доближаването и скачването на корабите “Союз ” и “Аполо ”. Две години по-късно е подписан формален контракт, който прави подготовката за взаимната пилотирана задача допустима.
Изстрелването на кораба “Союз 19 ”. Фото: Роскосмос
На 15 юли 1975 година в 15 часа и 20 минути от космодрума Байконур в Казахстан излетява корабът “Союз 19 ” с космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Седем часа и половина по-късно от космодрума на Кейп Канаверал излетява американски транспортен съд “Аполо ”, който няма формален номер, защото е останал от прекратените лунни задачи. Това е последният пилотиран транспортен съд на Съединени американски щати, който лети до появяването на първата галактическа совалка “Колумбия ” през 1981 година и последният американски транспортен съд вид “капсула ” до изстрелването на “Крю Драгън ” на 30 май 2020 година. На борда на неномерирания “Аполо ” пътуват астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд “Дийк ” Слейтън.
Два дни по-късно, на 17 юли, “Аполо ” и “Союз 19 ” се скачват сполучливо. Космонавтите и астронавтите се срещат с оборудването на кораба на съдружника, организират взаимни галактически опити и излъчват към Земята голям брой телевизионни излъчвания. Два дни по-късно, на 19 юли, корабите се разкачват, след което “Аполо ” се отдалечава на 200 метра от “Союз 19 ”. Целта е основаването на изкуствено слънчево затъмнение. След като и този опит приключва наред, корабите наново се сближават и скачват, като този път стоят прикачени в продължение на 2 часа и 52 минути.
Корабът “Аполо ”, забелязан от борда на “Союз 19 ”. Фото: Роскосмос/НАСА
Съветският галактически транспортен съд “Союз 19 ” се завръща на Земята на 21 юли 1975 година чрез кацане по суша в Казахстан, до момента в който американският “Аполо ” престоява още няколко дни в орбита за потребностите на галактическата стратегия на НАСА. Накрая, на 24 юли, и “Аполо ” се завръща, приводнявайки се в Тихия океан.
Макар че през идващите години взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики още веднъж се утежняват, след разпадането на Съюза съдействието е възобновено. В интервала сред 1994 и 1998 година е в ход програмата “Шатъл-Мир ”, в границите на която американски галактически совалки летят до съветската орбитална станция “Мир ”. За пръв път съветски космонавти биват изстрелвани чрез американски кораби, а американските астронавти получават шанса да летят на дълготрайни експедиции. Съвместният план дава опция съдействието да продължи и на Международната галактическа станция. Както към този момент знаем, съветският сегмент на МКС е значително финансиран от Щатите, а модулът “Заря ” е даже американска благосъстоятелност. Същевременно руснаците се оказаха добър сътрудник, извозвайки американски астронавти в тежки моменти, като този след злополуката на совалката “Колумбия ” през 2003 година и след пенсионирането на всички останали совалки през 2011 година.
Но през днешния ден, когато Съединени американски щати още веднъж изстрелват хора в космоса, когато “Крю Драгън ” е свързан с Международната галактическа станция и руско-американски екипажи работят дружно, интернационалното съдействие е под въпрос. МКС е към този момент остаряла и краят на нейният експлоатационен интервал наближава. Партньорите от плана обмислят да продължат съдействието си посредством градежа на нова станция “Гейтуей ”, която ще бъде издигната в орбита към Луната. Поне Европа, Япония, Канада и най-важните западни съюзници желаят да затвърдят общата си активност. Същевременно НАСА приготвя топ програмата “Артемис ” за нови пилотирани задачи до повърхността на Луната, а Япония и Европа също желаят да имат свои лунни астронавти.
Дали обаче Русия ще взе участие в “Гейтуей ” и “Артемис ” остава неразбираемо, изключително до момента в който съветската галактическа организация е ръководена от Дмитрий Рогозин, някогашен съветски вицепремиер, прочут със западнофобските си позиции. На 13-ти юли Рогозин съобщи, че не е заинтересуван да работи дружно със Съединени американски щати по усвояването на Луната. Той избира Китай, описвайки страната като “достоен ” сътрудник, до момента в който американската лунна стратегия е, безусловно изтъквам, “повече политически план ”.
“Американците не възприемат програмата си като интернационална, а сходна на НАТО. Там е Америка, на която всеки би трябвало да оказва помощ и да заплаща ”, твърди Рогозин. Това е удивително. Не беше ли Международната галактическа станция платена най-много с американски пари? Без финансовите вливания на Съединени американски щати нямаше да има съветски сегмент на МКС, нямаше да има модули “Заря ” и “Звезда ”. Даже модулът “Звезда ”, който, за разлика от “Заря ”, е съветска, а не американска благосъстоятелност, е изстрелян с логото на “Пица Хът ”…
Предстои да забележим по какъв начин ще си сътрудничат Китай и Русия и дали китайците ще са склонни да дават финансови инжекции на руснаците сходно на САЩ… Или просто китайците ще вземат тези технологии и опит от руснаците, които могат, след което ще станат изцяло независими.
Подкрепете положителните вести! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
