Kъм сърцето и душевността на шаманите – лечители
Нека да се вслушаме в звуците на един древен инструмент на име чаранго, да се пуснем мисленно по река Амазонка и да усетим мириса на билки.
„Аяуаска е растение – билка, което пораства в джунглата на Амазонка, по поречието на река Амазонка в Перу, Еквадор, Бразилия и на всички места, където минава тази река. Растението аяуаска се прави под формата на чай, познато е от епохи и се употребява в контекста на традиционната медицина, прилагана от локалните племена и е единствено един от инструментите, които се употребяват по време на лекуване от локалните. Те познават както тялото, по този начин и другите растения, като такива растения и билки са познати в обичайна медицина на Индия – например аюрведа, или в традиционната медицина позната в Китай. По същия метод и по територията на Амазонка и в Перу, да вземем за пример, съществуват много знания, съхранени и до ден сегашен от локалните шамани за силата и въздействието на лечебните билки. Там тъкмо живеят разнообразни племенни групи и в техните общности постоянно има човек, който носи познанията на предците и знае по какъв начин да лекува заболяванията на общността, защото не забравяйте, че там е мъчно да намерите лекарите с бялата престилка. Когато в тези общности някой се разболее той първо се обръща към локалния врач. Лечителите са част от локалната група. Това са хора с доста задълбочени знания за билките и за другите заболявания, с които би трябвало да се справят“, сподели за БНР Клаудио Кутцвор от Арженитина. Той е психолог.
Той съобщи, че има вяра на интегративното лечение.
„С това желая да кажа, че подкрепям медицината, която включва няколко неща . Смятам, че от познанията, които имаме за съвременната медицина ни липсват няколко неща – да вземем за пример когато се работи с пациент на енергийнo, eмоционално или духовно равнище точно там би трябвало да се прилага интегративния подход. И изгодата от билките и това, което носят със себе си, са знания от антични времена, в които са съхранени огромна изясненост и изчерпателност, които в медицината в Европа ни липсват“, добави Клаудио Кутцвор в предаването „Нощен хоризонт“.
По думите му липсват хуманния метод, грижата за индивида, интегралната част на човешкото създание.
„Смятам, че ние хората прекосяваме през различна опитност и то си е тип опит, който би трябвало да преживеем. Вярвам, че тъкмо тази страна, това проглеждане би трябвало да се има поради, с цел да прилагаме интегрален метод, по отношение на човешките същества и с цел да можем да разберем цялостната картина на нещата. И в тази целокупност, тъкмо там фармацевтиката загърбва доста от човешките аспекти, като да вземем за пример това по какъв начин се усещаме. Разбира се фармацевтичните знания са доста значима част и никой не може да отхвърли ролята им и че някой медикаменти са в действителност доста потребни и оказват помощ както в психиатрията, по този начин и в логиката на психиката. Но към момента следим недостатъци, неща които ни липсват, с цел да запълним кръга, а точно човешката страна на нещата, чувствата и други, които не могат да бъдат сложени в едно хапче и да се излекуваме. И ето, че тъкмо тук на помощ ни идват този тип билки, лечебни натурални средства от природата. Смятам, че тъкмо те билките поддържат по съвършен метод нас индивидите . И ще видим, че те са били постоянно до нас, от епохи наред. Ако погледнем ДНК- то на едно растение и това на индивида, то ще видите, че са доста сходни. И за това когато използваме билките те елементарно биват усвоявани от нашия организъм, защото по един или по различен метод те са част от нас самите“.
Той показа някои от своите наблюдения в практиката:
„От професионална позиция и от моята умелост като психолог, терапевт и употребяващ различни подходи това, което съм следил през последните 20 години е, че прилагането на лечебния метод, съпроводен с потреблението на билки от природата, в действителност ни отворя необятно вратата към по този начин наречената интегративна опитност и от позиция на това, което разбираме под когнитивно познание. Този тип медицина, както е аяуаска, този тип билки и умелост ни оказват помощ да интегрираме когнитивното в прочувственото. Нека да си го представим по този начин – като че ли се открехва една прочувствена врата и внезапно всичко, което е функционирало досега под въздействие на когнитивния свят, към този момент може да бъде изживяно и усетено прочувствено, с помощта на този тип билка. А това до какво ли води и защо е потребно, ще се запитаме евентуално? Когато избрана концепция, мисъл съумява да бъде претърпяна и усвоена от прочувствена позиция, сходно нещо подкрепя доста мощно лечебния развой. Защото, в случай че не усещаме и не усещаме това, което мислим то ние сме в непрекъсната дисоциация. И този тип растения, билки ни оказват помощ да излезем от дисоциацията и да влезнем в развой, в който да сме приключени, да допълним изчезналото в пъзела. По принцип методът ни на живот през днешния ден ни вкарва в непрекъснати дисоциации да вземем за пример едно мислим, а друго усещаме и дисоциацията е голяма. Много хора са не запомнили или не знаят да усещат, да усещат, в непрестанен спор са, когато би трябвало да усещат, даже се опасяват да се осмелят да усещат, а други като че ли занапред би трябвало да научат емоционалната азбука на възприятията, с цел да си дадат сметка за това, което усещат или усещат. А този тип растения, билки и лечебните практики ни оказват помощ да се научим да интегрираме и демонстрираме неща, които са ни присъщи, но сме не запомнили. А по-късно в действителност да стартираме да усещаме и мислим и най-после да действаме и действаме доста по- хармонично“.
Той съобщи, че думата шаман като такава, не се употребява там, където той е роден и израснал, в Аржентина.
„Там ние ги назоваваме лечители. И в действителност подготовката на един врач е доста дълъг развой. Два са методите: или се наследява от фамилията ти и се предава от някой, който е бил врач и който препредава познанието и опитността си. Това става от татковци към синове и деца, от потомство на потомство. Тоест това са знания, които са съхранени и непокътнати в фамилията. А вторият метод е посредством прекарване – да вземем за пример, човек, който се е излекувал от някаква болест последователно се е трансформирал в врач. А подготовката на лечителите в племенната общност е в действителност един доста дълъг развой на приготовление, проучване и съзряване. За да стане врач, човек стартира с приемане и съблюдаване на диети. Какво ще рече това? Диетата е развой на обособяване и на усамотяване в планината за избран интервал, подготвящият се да стане врач не се среща с никой различен а единствено и само с лечителя, който го приготвя и поддържа. И тъкмо в този миг на обособяване, в уединение, е когато подготвящият се врач стартира да се образова, с цел да получава информация, с цел да успее да се трансформира в подобен. И тъкмо в този интервал подготвящият се употребява силата на лечебните растения и точно билките са тези, които му дават познанието. А когато човек тръгне по пътя на познанието и разбирането, дружно с учителя, подготвящият се за врач може да разиска, да разгадае другите послания и да разбере дали е вярно или не това, до което се допира, което схваща, научава. И тук предаването на познанията не се случва в университетите, където професорът ви чете лекции! При лечителите уроците идват от самите растения, от билките. И познанието, до което доближаваме по отношение на прекарванията и взаимодействието с билките, по-късно ги споделяме и обсъждаме с лечителя, който ни води в този развой. И тук предаването на познания не е от преподавател на ученик. Учителите тук са билките, лековитите растения, а ние сме сме учениците. А лечителят единствено ни поддържа, с цел да разберем дали вярно разбираме, това което растенията – учители ни дават и за опитността, през която прекосяваме при взаимодейтвието си с тях. А лечителят е единствено лидер, нищо повече. За да стане човек врач той не се ражда ей по този начин, а по-скоро би трябвало да мине време, с цел да го признаят за подобен, посредством неговите дейности. Не можеш независимо да се заявиш, че си врач, шаман. Процесът на подготовка е към 16 години, по този начин е при племената. И това е и времето за което нормално подготвящият се съумява да направи тези 26 диети, за които загатнах. А самите диети са от 3 дни до няколко месеца. Някой от растенията би трябвало да бъдат включени в диетата за няколко дни, а други за няколко месеца. Така последователно се приготвят тялото, духа, силата на лечителя, с цел да може по-късно същият да може да работи с тялото и силата на хората, които ще лекува. Към всичко това би трябвало да прибавим и натрупаните познания от нашата просвета, в която живеем и сме си взаимодействали преди. В случая от позиция на медицината, психотерапията, психологията и доста други практики са свързани с мястото и културата, от които идваме, с цел да се стигне до това да можем да интегрираме другите култури и основаването на мост, за какво въпреки всичко това са култури различни от нашите, при които концепцията за здравето и заболяванията са разнообразни от нашите, с които сме живяли до момента“, посочи Клаудио Кутцвор.
Той описа за своя път на лекуване:
„Моят лечебен път стартира през 1992 година, когато бях на към 20 години и се случи напълно инцидентно, въпреки да знаем, че в този живот нищо не е инцидентно. Психологът, който ме поддържаше в този миг, самият той беше и врач и по време на лечебните практики, билките бяха част от целебния развой той прилагаше различни типове изчистващи и подхранващи техники. Тоест психическите практики бяха придружавани и от наблюдаване на тялото и ролята им и на физическо равнище, която играеха и оказваха лечебните растения. Този развой продължи пет години. Аз в действителност имах комплицирано и мъчно детство. В същото време в Аржентина по това време беше поканен и първият врач, с който ние работехме. Той правеше по този начин наречената гала с аяуаска и моят психотерапевт ми предложи да направя целебна гала с този лечител-шаман. Направих церемонията, беше наистина много комплицирано, един доста сложен и дълъг развой. И, откакто приключихме взех решение да се насочва на път в джунглата по река Амазонка . Казах си, отивам там, с цел да церя белите дробове и желая да се оправя с моята астма. Аз по рождение съм астматик . Тогава не съм си и помислял да се приготвям за врач или да диря познанието, което след това получих, в противен случай единствено желаех да се изцелявам. Всичко стана съвсем спонтанно. Тогава за първи път пътувах до Перу през 1996 година и оттова стартира моят развой на изцеление. Астмата не е изчезнала, само че през днешния ден положението на дробовете ми е отлично и смяната, която усетих беше невероятна. В случая трябваше да се церя с кората на едно дърво и то няколко месеца и по този начин положението ми се усъвършенства извънредно доста. После забелязах смяна на психическо равнище, тъй като това усамотение и усамотяване, съпроводени с диета водят до огромна промяна в хората. Това да живееш в джунглата, доста непретенциозно, обособен, с елементарна храна без сол, без подправки или месо единствено зеленчуци и то един път дневно, като не се стопира приемането на билки, за да се самоопознаеш още по-добре. Тогава и процесите на изчистване стартират да действат с по-голяма лекост и несъмнено постоянно сме в контакт с лечителя, който ни води и ни оказва помощ, с цел да осъществим диетата. Оттам нататък аз започнах всяка година да пътувам до тази общественост при моя преподавател и това продължи цели 10 години. По-късно се срещнах с различен врач, с който имах шанса да работя седем години . А по-късно започнах да се изучавам и от различен врач, който използва предимно тютюна за лекуване. Първите лечители са тези, които боравят с растения, билки. Знаят коя билка защо ти я дават. Ако знаят три растения, то те ти предписват и трите, а в случай че знаят за 9 растения, които лекуват и тях ще ви ги дадат. Този тип билкари, лечители ще ви дадат това, от което се нуждаете, с цел да ви оказват помощ да се справите с проблема. А този, който работи с тютюн, той се е специализирал в това. В медицината локалните си имат лечители, които са специализирали в сърдечни проблеми, както и тук в Европа си имаме лекари за всяко нещо. И там измежду лечителите те си имат кардиолози, невролози – имаме всевъзможни лечители, свързани с раждането, с поемането на аяуаска, на тютюн или парфюм, и всички те знаят по какъв начин и коя част от тялото да лекуват“.
По думите му лечителят би трябвало да схваща от душевната география:
„ Лечителят не би трябвало единствено да схваща какво се случва с тялото ти, а да подразбере доста повече . Например там, където ти живееш, по какъв начин се чувстваш, в какви взаимоотношения си с близките и средата. Защото когато имаш някакво неспокойствие, за нас е нещо обикновено, само че не и за лечителя, който схваща, че е нещо доста по-сериозно, че е нещо доста по-задълбочено и че може да е проблем, както на енергийно, по този начин и на физическо или на духовно равнище. Здравето и заболяванията се преглеждат по по-различен метод от това, което се прилага тук в Европа. За разлика от лечителите, които познават доста добре душевната география на индивида. Защото всичко оказва въздействие върху духа и положението на индивида, погледнат през призмата и чувството и светогледа на лечителите от Амазонка и там за всички племена всяко нещо си има собствен дух. Реката си има дух и се въплъщава в река, ягуарът също има дух и минава през тази умелост. Така и индивида също носи в себе си дух и изживява тази умелост. И ето за това всички ние сме взаимосвързани“.
Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.
„Аяуаска е растение – билка, което пораства в джунглата на Амазонка, по поречието на река Амазонка в Перу, Еквадор, Бразилия и на всички места, където минава тази река. Растението аяуаска се прави под формата на чай, познато е от епохи и се употребява в контекста на традиционната медицина, прилагана от локалните племена и е единствено един от инструментите, които се употребяват по време на лекуване от локалните. Те познават както тялото, по този начин и другите растения, като такива растения и билки са познати в обичайна медицина на Индия – например аюрведа, или в традиционната медицина позната в Китай. По същия метод и по територията на Амазонка и в Перу, да вземем за пример, съществуват много знания, съхранени и до ден сегашен от локалните шамани за силата и въздействието на лечебните билки. Там тъкмо живеят разнообразни племенни групи и в техните общности постоянно има човек, който носи познанията на предците и знае по какъв начин да лекува заболяванията на общността, защото не забравяйте, че там е мъчно да намерите лекарите с бялата престилка. Когато в тези общности някой се разболее той първо се обръща към локалния врач. Лечителите са част от локалната група. Това са хора с доста задълбочени знания за билките и за другите заболявания, с които би трябвало да се справят“, сподели за БНР Клаудио Кутцвор от Арженитина. Той е психолог.
Той съобщи, че има вяра на интегративното лечение.
„С това желая да кажа, че подкрепям медицината, която включва няколко неща . Смятам, че от познанията, които имаме за съвременната медицина ни липсват няколко неща – да вземем за пример когато се работи с пациент на енергийнo, eмоционално или духовно равнище точно там би трябвало да се прилага интегративния подход. И изгодата от билките и това, което носят със себе си, са знания от антични времена, в които са съхранени огромна изясненост и изчерпателност, които в медицината в Европа ни липсват“, добави Клаудио Кутцвор в предаването „Нощен хоризонт“.
По думите му липсват хуманния метод, грижата за индивида, интегралната част на човешкото създание.
„Смятам, че ние хората прекосяваме през различна опитност и то си е тип опит, който би трябвало да преживеем. Вярвам, че тъкмо тази страна, това проглеждане би трябвало да се има поради, с цел да прилагаме интегрален метод, по отношение на човешките същества и с цел да можем да разберем цялостната картина на нещата. И в тази целокупност, тъкмо там фармацевтиката загърбва доста от човешките аспекти, като да вземем за пример това по какъв начин се усещаме. Разбира се фармацевтичните знания са доста значима част и никой не може да отхвърли ролята им и че някой медикаменти са в действителност доста потребни и оказват помощ както в психиатрията, по този начин и в логиката на психиката. Но към момента следим недостатъци, неща които ни липсват, с цел да запълним кръга, а точно човешката страна на нещата, чувствата и други, които не могат да бъдат сложени в едно хапче и да се излекуваме. И ето, че тъкмо тук на помощ ни идват този тип билки, лечебни натурални средства от природата. Смятам, че тъкмо те билките поддържат по съвършен метод нас индивидите . И ще видим, че те са били постоянно до нас, от епохи наред. Ако погледнем ДНК- то на едно растение и това на индивида, то ще видите, че са доста сходни. И за това когато използваме билките те елементарно биват усвоявани от нашия организъм, защото по един или по различен метод те са част от нас самите“.
Той показа някои от своите наблюдения в практиката:
„От професионална позиция и от моята умелост като психолог, терапевт и употребяващ различни подходи това, което съм следил през последните 20 години е, че прилагането на лечебния метод, съпроводен с потреблението на билки от природата, в действителност ни отворя необятно вратата към по този начин наречената интегративна опитност и от позиция на това, което разбираме под когнитивно познание. Този тип медицина, както е аяуаска, този тип билки и умелост ни оказват помощ да интегрираме когнитивното в прочувственото. Нека да си го представим по този начин – като че ли се открехва една прочувствена врата и внезапно всичко, което е функционирало досега под въздействие на когнитивния свят, към този момент може да бъде изживяно и усетено прочувствено, с помощта на този тип билка. А това до какво ли води и защо е потребно, ще се запитаме евентуално? Когато избрана концепция, мисъл съумява да бъде претърпяна и усвоена от прочувствена позиция, сходно нещо подкрепя доста мощно лечебния развой. Защото, в случай че не усещаме и не усещаме това, което мислим то ние сме в непрекъсната дисоциация. И този тип растения, билки ни оказват помощ да излезем от дисоциацията и да влезнем в развой, в който да сме приключени, да допълним изчезналото в пъзела. По принцип методът ни на живот през днешния ден ни вкарва в непрекъснати дисоциации да вземем за пример едно мислим, а друго усещаме и дисоциацията е голяма. Много хора са не запомнили или не знаят да усещат, да усещат, в непрестанен спор са, когато би трябвало да усещат, даже се опасяват да се осмелят да усещат, а други като че ли занапред би трябвало да научат емоционалната азбука на възприятията, с цел да си дадат сметка за това, което усещат или усещат. А този тип растения, билки и лечебните практики ни оказват помощ да се научим да интегрираме и демонстрираме неща, които са ни присъщи, но сме не запомнили. А по-късно в действителност да стартираме да усещаме и мислим и най-после да действаме и действаме доста по- хармонично“.
Той съобщи, че думата шаман като такава, не се употребява там, където той е роден и израснал, в Аржентина.
„Там ние ги назоваваме лечители. И в действителност подготовката на един врач е доста дълъг развой. Два са методите: или се наследява от фамилията ти и се предава от някой, който е бил врач и който препредава познанието и опитността си. Това става от татковци към синове и деца, от потомство на потомство. Тоест това са знания, които са съхранени и непокътнати в фамилията. А вторият метод е посредством прекарване – да вземем за пример, човек, който се е излекувал от някаква болест последователно се е трансформирал в врач. А подготовката на лечителите в племенната общност е в действителност един доста дълъг развой на приготовление, проучване и съзряване. За да стане врач, човек стартира с приемане и съблюдаване на диети. Какво ще рече това? Диетата е развой на обособяване и на усамотяване в планината за избран интервал, подготвящият се да стане врач не се среща с никой различен а единствено и само с лечителя, който го приготвя и поддържа. И тъкмо в този миг на обособяване, в уединение, е когато подготвящият се врач стартира да се образова, с цел да получава информация, с цел да успее да се трансформира в подобен. И тъкмо в този интервал подготвящият се употребява силата на лечебните растения и точно билките са тези, които му дават познанието. А когато човек тръгне по пътя на познанието и разбирането, дружно с учителя, подготвящият се за врач може да разиска, да разгадае другите послания и да разбере дали е вярно или не това, до което се допира, което схваща, научава. И тук предаването на познанията не се случва в университетите, където професорът ви чете лекции! При лечителите уроците идват от самите растения, от билките. И познанието, до което доближаваме по отношение на прекарванията и взаимодействието с билките, по-късно ги споделяме и обсъждаме с лечителя, който ни води в този развой. И тук предаването на познания не е от преподавател на ученик. Учителите тук са билките, лековитите растения, а ние сме сме учениците. А лечителят единствено ни поддържа, с цел да разберем дали вярно разбираме, това което растенията – учители ни дават и за опитността, през която прекосяваме при взаимодейтвието си с тях. А лечителят е единствено лидер, нищо повече. За да стане човек врач той не се ражда ей по този начин, а по-скоро би трябвало да мине време, с цел да го признаят за подобен, посредством неговите дейности. Не можеш независимо да се заявиш, че си врач, шаман. Процесът на подготовка е към 16 години, по този начин е при племената. И това е и времето за което нормално подготвящият се съумява да направи тези 26 диети, за които загатнах. А самите диети са от 3 дни до няколко месеца. Някой от растенията би трябвало да бъдат включени в диетата за няколко дни, а други за няколко месеца. Така последователно се приготвят тялото, духа, силата на лечителя, с цел да може по-късно същият да може да работи с тялото и силата на хората, които ще лекува. Към всичко това би трябвало да прибавим и натрупаните познания от нашата просвета, в която живеем и сме си взаимодействали преди. В случая от позиция на медицината, психотерапията, психологията и доста други практики са свързани с мястото и културата, от които идваме, с цел да се стигне до това да можем да интегрираме другите култури и основаването на мост, за какво въпреки всичко това са култури различни от нашите, при които концепцията за здравето и заболяванията са разнообразни от нашите, с които сме живяли до момента“, посочи Клаудио Кутцвор.
Той описа за своя път на лекуване:
„Моят лечебен път стартира през 1992 година, когато бях на към 20 години и се случи напълно инцидентно, въпреки да знаем, че в този живот нищо не е инцидентно. Психологът, който ме поддържаше в този миг, самият той беше и врач и по време на лечебните практики, билките бяха част от целебния развой той прилагаше различни типове изчистващи и подхранващи техники. Тоест психическите практики бяха придружавани и от наблюдаване на тялото и ролята им и на физическо равнище, която играеха и оказваха лечебните растения. Този развой продължи пет години. Аз в действителност имах комплицирано и мъчно детство. В същото време в Аржентина по това време беше поканен и първият врач, с който ние работехме. Той правеше по този начин наречената гала с аяуаска и моят психотерапевт ми предложи да направя целебна гала с този лечител-шаман. Направих церемонията, беше наистина много комплицирано, един доста сложен и дълъг развой. И, откакто приключихме взех решение да се насочва на път в джунглата по река Амазонка . Казах си, отивам там, с цел да церя белите дробове и желая да се оправя с моята астма. Аз по рождение съм астматик . Тогава не съм си и помислял да се приготвям за врач или да диря познанието, което след това получих, в противен случай единствено желаех да се изцелявам. Всичко стана съвсем спонтанно. Тогава за първи път пътувах до Перу през 1996 година и оттова стартира моят развой на изцеление. Астмата не е изчезнала, само че през днешния ден положението на дробовете ми е отлично и смяната, която усетих беше невероятна. В случая трябваше да се церя с кората на едно дърво и то няколко месеца и по този начин положението ми се усъвършенства извънредно доста. После забелязах смяна на психическо равнище, тъй като това усамотение и усамотяване, съпроводени с диета водят до огромна промяна в хората. Това да живееш в джунглата, доста непретенциозно, обособен, с елементарна храна без сол, без подправки или месо единствено зеленчуци и то един път дневно, като не се стопира приемането на билки, за да се самоопознаеш още по-добре. Тогава и процесите на изчистване стартират да действат с по-голяма лекост и несъмнено постоянно сме в контакт с лечителя, който ни води и ни оказва помощ, с цел да осъществим диетата. Оттам нататък аз започнах всяка година да пътувам до тази общественост при моя преподавател и това продължи цели 10 години. По-късно се срещнах с различен врач, с който имах шанса да работя седем години . А по-късно започнах да се изучавам и от различен врач, който използва предимно тютюна за лекуване. Първите лечители са тези, които боравят с растения, билки. Знаят коя билка защо ти я дават. Ако знаят три растения, то те ти предписват и трите, а в случай че знаят за 9 растения, които лекуват и тях ще ви ги дадат. Този тип билкари, лечители ще ви дадат това, от което се нуждаете, с цел да ви оказват помощ да се справите с проблема. А този, който работи с тютюн, той се е специализирал в това. В медицината локалните си имат лечители, които са специализирали в сърдечни проблеми, както и тук в Европа си имаме лекари за всяко нещо. И там измежду лечителите те си имат кардиолози, невролози – имаме всевъзможни лечители, свързани с раждането, с поемането на аяуаска, на тютюн или парфюм, и всички те знаят по какъв начин и коя част от тялото да лекуват“.
По думите му лечителят би трябвало да схваща от душевната география:
„ Лечителят не би трябвало единствено да схваща какво се случва с тялото ти, а да подразбере доста повече . Например там, където ти живееш, по какъв начин се чувстваш, в какви взаимоотношения си с близките и средата. Защото когато имаш някакво неспокойствие, за нас е нещо обикновено, само че не и за лечителя, който схваща, че е нещо доста по-сериозно, че е нещо доста по-задълбочено и че може да е проблем, както на енергийно, по този начин и на физическо или на духовно равнище. Здравето и заболяванията се преглеждат по по-различен метод от това, което се прилага тук в Европа. За разлика от лечителите, които познават доста добре душевната география на индивида. Защото всичко оказва въздействие върху духа и положението на индивида, погледнат през призмата и чувството и светогледа на лечителите от Амазонка и там за всички племена всяко нещо си има собствен дух. Реката си има дух и се въплъщава в река, ягуарът също има дух и минава през тази умелост. Така и индивида също носи в себе си дух и изживява тази умелост. И ето за това всички ние сме взаимосвързани“.
Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ