Калин Терзийски: Самозащита
Нека бъдем хора на въображението. Нека си представим...
В страната Гювечия, в град Плюк, огромен, регионален град, живее Рамбо Джорев, прочут повече с прякора си Етруската земеровка.
Той елементарен е представител на исландското малцинство, което от край време по никакъв начин не съумява да се интегрира в огромния народ на Гювечия, формиран най-вече от горди потомци на вандали, хотентоти и манджурци.
Рамбо е елементарен неврохирург, който в свободното си време се занимава с исторически галактически открития. Живее непретенциозно с двайсетчленното си семейство във фамилната им къща на края на града. Тя е издигната в типичния за исландското малцинство в Гювечия жанр – от снадени сателитни чинии, скрепени една за друга чрез златни коронки за предни зъби.
Другите членове на фамилията му претърпяват от типичния за етноса им занаят – писане на симфонична музика на дребно, амбулантна нуклеарна физика и гледане на карти за градския превоз.
Ако фамилията на Джорев ви припомня по нещо на всекидневно ромско семейство у нас – то това е илюзия. Тъй като нашите роми в никакъв случай не се захващат с нуклеарна физика, за тях тя е табу; по неписан закон от епохи те са се обрекли на аналитичната химия.
И по този начин.
В дома на Рамбо Джорев царува мир и успокоение. Старият татко слуша третата част на първа симфония на Густав Малер и написа записките си на есперанто, който език той не знае, само че с цел да може да написа без спънка – учи го редом с писането по сугестопедичната метода. Майката шие Вилеров гоблен „ Госпожиците от Авиньон ” - по фамозната картина на Пабло Пикасо, по случайност – неин отдалечен братовчед. Малкият брат на Рамбо се пробва да потвърди теоремата на Ферма, която, както знаем, няма доказване, само че той и без друго от дълго време я е потвърдил, в този момент просто се пробва да го направи още веднъж, само че тоя път с вързани ръце, овесен на кука надолу с главата, след изпиване на бутилка мощно палмово вино, което фамилията си доставя непосредствено от село Бутан, Врачанско, особено за опитите на сина.
Самият Рамбо Джорев медитира по една позабравена система на цейлонските Махаяна-будистки монаси и учи своите декоративни птици да приказват.
Въобще – тече нормалният следобяд на едно приблизително семейство от исландското малцинство в Гювечия. Ако по нещо той ви припомня следобедите на ромските фамилии у нас, това е неточност, тъй като при нашите роми майките нормално бродират не „ Госпожиците от Авиньон ” на Пикасо, а „ Цигулка и свещник ” на Жорж Брак.
И ето какво се случва. Под огромната тераса на дома на Рамбо Джорев се появява известният и търсен за трийсет углавни закононарушения основен прокурор на Гювечия - Бутомир Жмъц. Или „ Коварният Жмъц ”, както го назовават всички. Той идва с явното желание да задоволи своите естествени потребности под терасата на фамилния дом. Естествените потребности на прокурора са гледане на Енимъл планет, ястие на чипс и потене по време на летните горещини. Тъй като в тоя миг било лято и било горещо, можело да се одобри без ангажименти, че има съществуване на летни горещини и Бутомир Жмъц изпитва дълбока и мъчно овладима нужда от потене.
Прокурорът се прокраднал в сянката на терасата и подло (съвсем в сходство с прякора си) се подготвил да се поти. Извадил огромна железна щанга вид кози крайник, тежък стоманен млат, връзка шперцове, три кг еластичен гърмеж С4, търнокоп, черна маска за лице, финска кама, намазан с отрова малайски нож керис, чувал и въже. На някого всички тези такъми биха се сторили до известна степен ненужни като пособия при потене, само че основният прокурор си знаел работата.
Подредил всичките тия предмети и се наканил да се захване със облекчаване на естествената си потребност от потене. С щангата вид кози крайник обрисувал пентаграм на земята, лежащ в центъра му, хванал в едната си ръка чувала, в другата – стоманения млат, в третата – въжето, в четвъртата – малайския нож, в петата – маската за лице и по този начин нататък. От всичко това ние напълно разумно можем да заключим, че Бутомир Жмъц бил не различен, а седморъкият Шива, ловко превдварително решен като елементарен основен прокурор.
Добре че точно в тоя миг Рамбо Джорев получил сатори – ненадейно прояснение – и се сепнал. Причината за това сепване може би била в действителност една относително едра муха цеце, Glossina palpalis, която напълно безогледно нарушила персоналното му пространство и нахлула в персоналната му уста. Рамбо Джорев излязъл от дълбокия транс на медитацията и отишъл на балкона на фамилната къща, с цел да подиша малко бензинови пари и да се освежи. Въздухът там бил изключително богат на тази благотворна съставна част, по този начин мощно наподобяваща митичната прана, защото къщата се намирала до Източната дъга. И що да види – под терасата на къщата му не различен, а фамозният с безчинствата си основен прокурор на Гювечия Бутомир Жмъц. Лежи, държи се съмнително до немай къде и сякаш се готви не за друго, а се готви да наруши всички закони, прониквайки в третия дом на асцендента на астралното тяло на Рамбовата къща. Посредством щурм. Преструвайки се, че е пристигнал просто да се поти на сянка.
И ето какво се случва оттук насетне.
Рамбо Джорев, като характерен представител на исландското малцинство, известно с голямата си сензитивност във връзка с персоналното пространство, сграбчва своя персонален ксилофон. За който (впоследствие се оказва) има изцяло законно позволение (тук би трябвало да се посочи, че в Гювечия законното владение на ксилофони се води за углавно престъпление).
Джорев следи десетина минути подозрителното държание на основния прокурор, който в същото време жонглира с осем дребни макета на Тадж Махал, напявайки си безшумно японска рибарска песничка; след това, към този момент уверен в незаконните планове на Жмъц, Рамбо подвига без никакво съмнение ксилофона и чрез него взима три тона До! В три разнообразни октави!
Извънредно музикалният Бутомир Жмъц, чул такава предумишлена безсъдържателност (та по какъв начин по този начин – точно До в три разнообразни октави!), получава изострен припадък на плешивост ареата (частично оплешивяване) и пада ничком на земята!
Рамбо Джорев извиква свои сътрудници – най-вече философи агностици и пирати от Андаманските острови, с които прикриват всички следи от осъщественото изцяло законно действие. В смисъл – провеждат на мястото фолклорен фестивал на тракийските национални хора и ръченици, с цел да не бъдат открити никакви следи от издадените директно преди този момент тонове До.
Главният прокурор в същото време напуща тленната си обвивка и се рее известно време в акашовото поле, като там се среща със свои предходни астрални същности, след това се реинкарнира в египетска мумия и взе участие в четвърта част на хитовия блокбъстър Мумията се завръща. Някои специалисти настояват, че той е погубен, други, че в противен случай – по-скоро се е родил за нов живот, само че този път – безконечен, или най-малко много по-дълъг от естественото.
Решават да съдят Рамбо Джорев за съзнателно монотонно свирене на законно притежаван ксилофон (което, както казахме, в Гювечия е углавно престъпление) и го затварят в тюрма.
Народът, най-вече сътрудници на Джорев – акробати, френолози, букинисти, анабаптисти, хидромелиоратори и натуропати, се подвигат на митинг в негова отбрана, обявявайки, че всеки жител на Гювечия има право да носи прякор, подобаващ на името на изчезващ тип животно от разред Насекомоядни.
Това да се вършат някакви жалки намеци с трагични събития, ще речете, е цялостна безсъдържателност.
Но по този начин де, по този начин. Така си е.
А в действителност идиотщини на никого не му се слушат. И все пак слушаме, все пак...
В страната Гювечия, в град Плюк, огромен, регионален град, живее Рамбо Джорев, прочут повече с прякора си Етруската земеровка.
Той елементарен е представител на исландското малцинство, което от край време по никакъв начин не съумява да се интегрира в огромния народ на Гювечия, формиран най-вече от горди потомци на вандали, хотентоти и манджурци.
Рамбо е елементарен неврохирург, който в свободното си време се занимава с исторически галактически открития. Живее непретенциозно с двайсетчленното си семейство във фамилната им къща на края на града. Тя е издигната в типичния за исландското малцинство в Гювечия жанр – от снадени сателитни чинии, скрепени една за друга чрез златни коронки за предни зъби.
Другите членове на фамилията му претърпяват от типичния за етноса им занаят – писане на симфонична музика на дребно, амбулантна нуклеарна физика и гледане на карти за градския превоз.
Ако фамилията на Джорев ви припомня по нещо на всекидневно ромско семейство у нас – то това е илюзия. Тъй като нашите роми в никакъв случай не се захващат с нуклеарна физика, за тях тя е табу; по неписан закон от епохи те са се обрекли на аналитичната химия.
И по този начин.
В дома на Рамбо Джорев царува мир и успокоение. Старият татко слуша третата част на първа симфония на Густав Малер и написа записките си на есперанто, който език той не знае, само че с цел да може да написа без спънка – учи го редом с писането по сугестопедичната метода. Майката шие Вилеров гоблен „ Госпожиците от Авиньон ” - по фамозната картина на Пабло Пикасо, по случайност – неин отдалечен братовчед. Малкият брат на Рамбо се пробва да потвърди теоремата на Ферма, която, както знаем, няма доказване, само че той и без друго от дълго време я е потвърдил, в този момент просто се пробва да го направи още веднъж, само че тоя път с вързани ръце, овесен на кука надолу с главата, след изпиване на бутилка мощно палмово вино, което фамилията си доставя непосредствено от село Бутан, Врачанско, особено за опитите на сина.
Самият Рамбо Джорев медитира по една позабравена система на цейлонските Махаяна-будистки монаси и учи своите декоративни птици да приказват.
Въобще – тече нормалният следобяд на едно приблизително семейство от исландското малцинство в Гювечия. Ако по нещо той ви припомня следобедите на ромските фамилии у нас, това е неточност, тъй като при нашите роми майките нормално бродират не „ Госпожиците от Авиньон ” на Пикасо, а „ Цигулка и свещник ” на Жорж Брак.
И ето какво се случва. Под огромната тераса на дома на Рамбо Джорев се появява известният и търсен за трийсет углавни закононарушения основен прокурор на Гювечия - Бутомир Жмъц. Или „ Коварният Жмъц ”, както го назовават всички. Той идва с явното желание да задоволи своите естествени потребности под терасата на фамилния дом. Естествените потребности на прокурора са гледане на Енимъл планет, ястие на чипс и потене по време на летните горещини. Тъй като в тоя миг било лято и било горещо, можело да се одобри без ангажименти, че има съществуване на летни горещини и Бутомир Жмъц изпитва дълбока и мъчно овладима нужда от потене.
Прокурорът се прокраднал в сянката на терасата и подло (съвсем в сходство с прякора си) се подготвил да се поти. Извадил огромна железна щанга вид кози крайник, тежък стоманен млат, връзка шперцове, три кг еластичен гърмеж С4, търнокоп, черна маска за лице, финска кама, намазан с отрова малайски нож керис, чувал и въже. На някого всички тези такъми биха се сторили до известна степен ненужни като пособия при потене, само че основният прокурор си знаел работата.
Подредил всичките тия предмети и се наканил да се захване със облекчаване на естествената си потребност от потене. С щангата вид кози крайник обрисувал пентаграм на земята, лежащ в центъра му, хванал в едната си ръка чувала, в другата – стоманения млат, в третата – въжето, в четвъртата – малайския нож, в петата – маската за лице и по този начин нататък. От всичко това ние напълно разумно можем да заключим, че Бутомир Жмъц бил не различен, а седморъкият Шива, ловко превдварително решен като елементарен основен прокурор.
Добре че точно в тоя миг Рамбо Джорев получил сатори – ненадейно прояснение – и се сепнал. Причината за това сепване може би била в действителност една относително едра муха цеце, Glossina palpalis, която напълно безогледно нарушила персоналното му пространство и нахлула в персоналната му уста. Рамбо Джорев излязъл от дълбокия транс на медитацията и отишъл на балкона на фамилната къща, с цел да подиша малко бензинови пари и да се освежи. Въздухът там бил изключително богат на тази благотворна съставна част, по този начин мощно наподобяваща митичната прана, защото къщата се намирала до Източната дъга. И що да види – под терасата на къщата му не различен, а фамозният с безчинствата си основен прокурор на Гювечия Бутомир Жмъц. Лежи, държи се съмнително до немай къде и сякаш се готви не за друго, а се готви да наруши всички закони, прониквайки в третия дом на асцендента на астралното тяло на Рамбовата къща. Посредством щурм. Преструвайки се, че е пристигнал просто да се поти на сянка.
И ето какво се случва оттук насетне.
Рамбо Джорев, като характерен представител на исландското малцинство, известно с голямата си сензитивност във връзка с персоналното пространство, сграбчва своя персонален ксилофон. За който (впоследствие се оказва) има изцяло законно позволение (тук би трябвало да се посочи, че в Гювечия законното владение на ксилофони се води за углавно престъпление).
Джорев следи десетина минути подозрителното държание на основния прокурор, който в същото време жонглира с осем дребни макета на Тадж Махал, напявайки си безшумно японска рибарска песничка; след това, към този момент уверен в незаконните планове на Жмъц, Рамбо подвига без никакво съмнение ксилофона и чрез него взима три тона До! В три разнообразни октави!
Извънредно музикалният Бутомир Жмъц, чул такава предумишлена безсъдържателност (та по какъв начин по този начин – точно До в три разнообразни октави!), получава изострен припадък на плешивост ареата (частично оплешивяване) и пада ничком на земята!
Рамбо Джорев извиква свои сътрудници – най-вече философи агностици и пирати от Андаманските острови, с които прикриват всички следи от осъщественото изцяло законно действие. В смисъл – провеждат на мястото фолклорен фестивал на тракийските национални хора и ръченици, с цел да не бъдат открити никакви следи от издадените директно преди този момент тонове До.
Главният прокурор в същото време напуща тленната си обвивка и се рее известно време в акашовото поле, като там се среща със свои предходни астрални същности, след това се реинкарнира в египетска мумия и взе участие в четвърта част на хитовия блокбъстър Мумията се завръща. Някои специалисти настояват, че той е погубен, други, че в противен случай – по-скоро се е родил за нов живот, само че този път – безконечен, или най-малко много по-дълъг от естественото.
Решават да съдят Рамбо Джорев за съзнателно монотонно свирене на законно притежаван ксилофон (което, както казахме, в Гювечия е углавно престъпление) и го затварят в тюрма.
Народът, най-вече сътрудници на Джорев – акробати, френолози, букинисти, анабаптисти, хидромелиоратори и натуропати, се подвигат на митинг в негова отбрана, обявявайки, че всеки жител на Гювечия има право да носи прякор, подобаващ на името на изчезващ тип животно от разред Насекомоядни.
Това да се вършат някакви жалки намеци с трагични събития, ще речете, е цялостна безсъдържателност.
Но по този начин де, по този начин. Така си е.
А в действителност идиотщини на никого не му се слушат. И все пак слушаме, все пак...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ