Монсеньор Христо Пройков пред Lupa.bg: Папа Лъв XIV ще даде първи знаци с рокадите във Ватикана
Негово Преосвещенство Христо Пройков е свещеник на Католическата черква в България. Роден е на 11 март 1946 година в София. През 1970 година е ръкоположен за дякон, а през май 1971 година за духовник от свещеник Методий Стратиев. Специализира Каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 година е енорийски духовник в катедрален храм „ Успение Богородично “ в София. На 6 януари 1994 година Христо Пройков има достойнството да бъде ръкоположен за свещеник в базиликата „ Св. Петър “ в Рим персонално от папа Йоан Павел II. Ръководи Католическата Екзархия от 5 септември 1995 година В Епископската конференция на България е ръководител на Комисията за духовенство, Комисия за католическото образование, Съвет за пастирска грижа над емигрантите и пътуващите, Съвет за пастирска грижа над здравна работа. На 15 май 2009 година е назначен от папа Бенедикт XVI за Консултант на Конгрегацията на Източните църкви на Римската курия. Председател е на Епископската Конференция на Католическата черква. Потърсихме монсеньор Пройков след извънредно значимия избор на нов глава на Католическата черква - папа Лъв XIV.
- Монсеньор Пройков, какви претекстове са надвили при избора на новия глава на Католическата черква – Лъв XIV? Резултатът от гласуването не беше предстоящ.
- Това остава прикрито зад стените на Сикстинската шапка. След като кардиналите поставят клетва, и са заключени в шапката, те би трябвало да създадат избора независимо и по съвест и задължението да пазят тайната на избора. Всичко това – методът, по който са дали своят вот и каква е била атмосферата, това е непоколебим каноничен въпрос. Следователно ние не можем да кажем, единствено можем да допускаме.
Интересно е, че за всички е една изненада, че от Америка е изборът на този кардинал. Това е вторият американец – от Северна Америка, само че въпреки всичко е вторият американец, който е станал папа. Но е първият от ордена на Св. Августин - самият той се показа като августинец. А за нас това е 267-ият папа, който ръководи Католическата черква през вековете след Св. деятел Петър, т.е. след времето на Исус Христос.
- Американец с фрeнски, италиански и испански корени. Доколко този генезис ще дефинира неговата политика, дейностите му като социална фигура?
- Вижте, той избра името си Лъв XIV, което приказва единствено за себе си. Всеки папа избира независимо името си, само че то за него е една стратегия. Лъв е на първо място правоприемник на Лъв XIII, който беше папа от края на 19 век - индивидът, който преобрази църквата или по-скоро стартира за първи път по-усилено да приказва по обществените въпроси- за връзката шеф – служащ, за държава- черква. Така той сложи едно начало на интервал от цялостен един век, в който църквата повдига тези въпроси и ги слага като една от значимите линии в живота на църквата в ръководството след папа Лъв XIII.
Той издава енцикликата „ Rerum Novarum “, която преглежда взаимоотношенията сред труда и капитала, както и сред страната и нейните жители и в това време и стартира една политика, една линия на църквата по тези въпроси.
Така още през 1931 година папа Пий XI издава и друга енциклика, която визира обществените въпроси, разисквани в църквата. Папа Йоан XXIII, който познаваме като монсеньор Ронкали в България – също папа, издава една енциклика, която има обществено значение за църквата и нейните вярващи.
Послучай 100 годишнината от „ Rerum Novarum “, през 1991 година папа Йоан Павел Втори издаде една енциклика Centesimus annus, с която продължи същата концепция за обществената политика в живота на църквата. А Франциск беше папата, който като че ли със взлом навлезе в практическото приложение на тези документи на църквата.
Живота му като папа бе отдаден на хората с по-малко шанс, родени на тази земя и по този начин подаде една ръка и на днешния Лъв Лъв XIV, който одобряваше доста тази негова обществена активност, тъй като самият той е работил като мисионер в продължение на десетки години в Перу измежду бедните и хората в потребност. За него това не е непозната територия, а е нещо, което той почита и това пролича, когато през вчерашния ден сервира от ложата на „ Св. Петър ” своите мисли в светлината на правдивост, мир и любов към изоставените.
- Т.е. да чакаме, че Светият Отец ще продължи линията на папа Франциск в отбрана на бедните, онеправданите, другите?
- Вижда се, че до момента в който е бил свещеник в Перу, е бил много доближен до папа Франциск и е приемал драговолно думите му.
- С какви сложни промени ще би трябвало да се оправи папа Лъв XIV? Живеем в доста сложни времена, в обстановка на международни спорове. Пред какво ще се изправи Робърт Превост?
- Това са негови втори мисли, когато встъпва в тази виновна служба да ръководи църквата. Сигурно има нещо поради, само че аз не мога да кажа, нито мога да му предложа тези промени. Но всичко ще се покаже по време на неговия понтификат. Не можем да гадаем занапред. Никой папа не е предвидим още в първите дни на своето служение.
Ще забележим доста от значимите неща, които следва да направи той, тъй като всички виновни фактори по всички отдели на Католическата черква, след гибелта на предходния папа губят своето значение. Той би трябвало да преназначи всички, като има свободата да разменя хора и да назначава нови. Може би това ще бъдат първите знаци, с които ще очертае неговата линия, по които ще желае да насочи живота на църквата.
- Това е изключително критичен миг – да избира и назначава хора, като се преценява с обособените кръгове в църквата. А и рискът е и да създадеш настройки против себе си...
- Е, да несъмнено, че е по този начин. Но това е човешката позиция. Иначе за живота на църквата са нужни и жертви, и някои моменти, които би трябвало да се претърпят.
- Как този избор се възприема от католическата общественост в България?
- Аз мисля, че с една огромна наслада, още повече добивам това усещане, като чувам новините. Медиите давате много обширна информация освен откогато се разделихме с папа Франциск, само че и с новото служение на папа Лъв XIV. Мисля, че на всички места се приема задушевно. Искрено и с доста религия и с доста откровена респект всички католици в България одобряват започването на новия понтификат.
- Дали ще коментирате предизвикването на американския президент Доналд Тръмп, който съобщи, че желае той да е новият папа и даже пусна своя фотография с папски одежди на профила си в обществените мрежи. Това разгневи ли свещениците католици?
- В днешния ден на толкоз огромен напредък, доста неща могат да бъдат казани по друг метод. Това, което Тръмп направи, в последна сметка бе целесъобразно и извинено за това, че е направено от изкуствен интелект. Но нали все някой би трябвало да го предложи на този изкуствен интелект. Някои кардинали се изрекоха много сериозно, одобриха го като една грубовата смешка, която не би трябвало да се прави, още повече по времето, когато се разделяхме с папа Франциск.
Но самият Тръмп беше на погребението на папа Франциск и това сподели неговото почитание към институцията на Католическата черква и към папата. Може би едно такова нещо можеше да се прескочи, само че в този момент в светлината на новоизбрания папа от Америка, който към този момент не е папа от Америка, а на целия свят, тъй като папата оглавява Католическата черква, която порива цялото лице на земята, без разлика на раса, схващане и кой какъв е. Достатъчно е да си католик, с цел да имаш този папа на всички места, където се намираш. Може да кажем, че жестът е бил някакъв знак, че следва новият папа да бъде от Америка. Но нямам доверие в пророчеството на Тръмп.
- Отговорни общественици поясняват папата като политическа фигура, поради мощните послания и сериозното му въздействие. Доколко Светият отец може да има някакво реално въздействие върху комплицираните политически процеси, в това число върху настройките за войните, развоя на които с паника следим?
- Трябва да имаме поради – с изключение на преди всичко, че папата е нравствен глава на цялата Католическа черква, която покрива целия свят, папата е и глава на страната Ватикан.Така че в прочут смисъл, той е държавен глава, в случай че би трябвало да го забележим в политическа роля. Но на първо място, той е духовният глава, който в качеството си на папа може да приказва за целия свят и по международните въпроси, без да въздейства ни най-малко от позиция на някакви политически течения, само че по-скоро с цел да поправя в светлината на Евангелието живота на хората по целия сват и това визира и политическите глави – управниците на света.
- Естествено, ще чакаме от новия папа да е миротворец и да посвети напъните си за мира на планетата.
- Разбира се. Той още нощес приказва за правдивост, мир и за градеж на мостове – прикани да се издигат мостове сред хората. И това не са мостове единствено сред народите и хората, мостове съществуват и в фамилиите.
- Монсеньор Пройков, какви претекстове са надвили при избора на новия глава на Католическата черква – Лъв XIV? Резултатът от гласуването не беше предстоящ.
- Това остава прикрито зад стените на Сикстинската шапка. След като кардиналите поставят клетва, и са заключени в шапката, те би трябвало да създадат избора независимо и по съвест и задължението да пазят тайната на избора. Всичко това – методът, по който са дали своят вот и каква е била атмосферата, това е непоколебим каноничен въпрос. Следователно ние не можем да кажем, единствено можем да допускаме.
Интересно е, че за всички е една изненада, че от Америка е изборът на този кардинал. Това е вторият американец – от Северна Америка, само че въпреки всичко е вторият американец, който е станал папа. Но е първият от ордена на Св. Августин - самият той се показа като августинец. А за нас това е 267-ият папа, който ръководи Католическата черква през вековете след Св. деятел Петър, т.е. след времето на Исус Христос.
- Американец с фрeнски, италиански и испански корени. Доколко този генезис ще дефинира неговата политика, дейностите му като социална фигура?
- Вижте, той избра името си Лъв XIV, което приказва единствено за себе си. Всеки папа избира независимо името си, само че то за него е една стратегия. Лъв е на първо място правоприемник на Лъв XIII, който беше папа от края на 19 век - индивидът, който преобрази църквата или по-скоро стартира за първи път по-усилено да приказва по обществените въпроси- за връзката шеф – служащ, за държава- черква. Така той сложи едно начало на интервал от цялостен един век, в който църквата повдига тези въпроси и ги слага като една от значимите линии в живота на църквата в ръководството след папа Лъв XIII.
Той издава енцикликата „ Rerum Novarum “, която преглежда взаимоотношенията сред труда и капитала, както и сред страната и нейните жители и в това време и стартира една политика, една линия на църквата по тези въпроси.
Така още през 1931 година папа Пий XI издава и друга енциклика, която визира обществените въпроси, разисквани в църквата. Папа Йоан XXIII, който познаваме като монсеньор Ронкали в България – също папа, издава една енциклика, която има обществено значение за църквата и нейните вярващи.
Послучай 100 годишнината от „ Rerum Novarum “, през 1991 година папа Йоан Павел Втори издаде една енциклика Centesimus annus, с която продължи същата концепция за обществената политика в живота на църквата. А Франциск беше папата, който като че ли със взлом навлезе в практическото приложение на тези документи на църквата.
Живота му като папа бе отдаден на хората с по-малко шанс, родени на тази земя и по този начин подаде една ръка и на днешния Лъв Лъв XIV, който одобряваше доста тази негова обществена активност, тъй като самият той е работил като мисионер в продължение на десетки години в Перу измежду бедните и хората в потребност. За него това не е непозната територия, а е нещо, което той почита и това пролича, когато през вчерашния ден сервира от ложата на „ Св. Петър ” своите мисли в светлината на правдивост, мир и любов към изоставените.
- Т.е. да чакаме, че Светият Отец ще продължи линията на папа Франциск в отбрана на бедните, онеправданите, другите?
- Вижда се, че до момента в който е бил свещеник в Перу, е бил много доближен до папа Франциск и е приемал драговолно думите му.
- С какви сложни промени ще би трябвало да се оправи папа Лъв XIV? Живеем в доста сложни времена, в обстановка на международни спорове. Пред какво ще се изправи Робърт Превост?
- Това са негови втори мисли, когато встъпва в тази виновна служба да ръководи църквата. Сигурно има нещо поради, само че аз не мога да кажа, нито мога да му предложа тези промени. Но всичко ще се покаже по време на неговия понтификат. Не можем да гадаем занапред. Никой папа не е предвидим още в първите дни на своето служение.
Ще забележим доста от значимите неща, които следва да направи той, тъй като всички виновни фактори по всички отдели на Католическата черква, след гибелта на предходния папа губят своето значение. Той би трябвало да преназначи всички, като има свободата да разменя хора и да назначава нови. Може би това ще бъдат първите знаци, с които ще очертае неговата линия, по които ще желае да насочи живота на църквата.
- Това е изключително критичен миг – да избира и назначава хора, като се преценява с обособените кръгове в църквата. А и рискът е и да създадеш настройки против себе си...
- Е, да несъмнено, че е по този начин. Но това е човешката позиция. Иначе за живота на църквата са нужни и жертви, и някои моменти, които би трябвало да се претърпят.
- Как този избор се възприема от католическата общественост в България?
- Аз мисля, че с една огромна наслада, още повече добивам това усещане, като чувам новините. Медиите давате много обширна информация освен откогато се разделихме с папа Франциск, само че и с новото служение на папа Лъв XIV. Мисля, че на всички места се приема задушевно. Искрено и с доста религия и с доста откровена респект всички католици в България одобряват започването на новия понтификат.
- Дали ще коментирате предизвикването на американския президент Доналд Тръмп, който съобщи, че желае той да е новият папа и даже пусна своя фотография с папски одежди на профила си в обществените мрежи. Това разгневи ли свещениците католици?
- В днешния ден на толкоз огромен напредък, доста неща могат да бъдат казани по друг метод. Това, което Тръмп направи, в последна сметка бе целесъобразно и извинено за това, че е направено от изкуствен интелект. Но нали все някой би трябвало да го предложи на този изкуствен интелект. Някои кардинали се изрекоха много сериозно, одобриха го като една грубовата смешка, която не би трябвало да се прави, още повече по времето, когато се разделяхме с папа Франциск.
Но самият Тръмп беше на погребението на папа Франциск и това сподели неговото почитание към институцията на Католическата черква и към папата. Може би едно такова нещо можеше да се прескочи, само че в този момент в светлината на новоизбрания папа от Америка, който към този момент не е папа от Америка, а на целия свят, тъй като папата оглавява Католическата черква, която порива цялото лице на земята, без разлика на раса, схващане и кой какъв е. Достатъчно е да си католик, с цел да имаш този папа на всички места, където се намираш. Може да кажем, че жестът е бил някакъв знак, че следва новият папа да бъде от Америка. Но нямам доверие в пророчеството на Тръмп.
- Отговорни общественици поясняват папата като политическа фигура, поради мощните послания и сериозното му въздействие. Доколко Светият отец може да има някакво реално въздействие върху комплицираните политически процеси, в това число върху настройките за войните, развоя на които с паника следим?
- Трябва да имаме поради – с изключение на преди всичко, че папата е нравствен глава на цялата Католическа черква, която покрива целия свят, папата е и глава на страната Ватикан.Така че в прочут смисъл, той е държавен глава, в случай че би трябвало да го забележим в политическа роля. Но на първо място, той е духовният глава, който в качеството си на папа може да приказва за целия свят и по международните въпроси, без да въздейства ни най-малко от позиция на някакви политически течения, само че по-скоро с цел да поправя в светлината на Евангелието живота на хората по целия сват и това визира и политическите глави – управниците на света.
- Естествено, ще чакаме от новия папа да е миротворец и да посвети напъните си за мира на планетата.
- Разбира се. Той още нощес приказва за правдивост, мир и за градеж на мостове – прикани да се издигат мостове сред хората. И това не са мостове единствено сред народите и хората, мостове съществуват и в фамилиите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ