Кой се страхува от изборите – наше основно демократично право!
Не знам за какъв „ политически грях ” и „ безпорядък ” приказват всякакви наши политици през днешния ден във връзка на изразеното предпочитание от Мария Габриел, ГЕРБ да разтури дослука с досегашните им сътрудници от ръководещата коалиция - ПП-ДБ. Знам обаче, че вторите съумяха да отвратят народа от себе си още повече с повратливите си придвижвания в жанр „ желае ми се, но не ми стиска ”, „ кой ми с@а в гащите ” и впрочем. Също, че даже тези, които до през вчерашния ден не харесваха ГЕРБ, към този момент се кахърят и зоват да се върне на власт партията на Бойко Борисов.
Социологията, доколкото може да й се има вяра откакто беше компрометирана през минали години по нашите земи, предвиждат още по-ниска изборна интензивност на едни идни изключителни парламентарни избори. Според множеството измежду тях партиите от ръководството ще получат поддръжката единствено на твърдите си ядра, без никакви шансове за уголемение на периметъра.
Онези над 70 на 100 от българите, които имат право на глас, само че не го упражняват, ще продължат да не го вършат
напук, обезверени от лъжите, кражбите и наглостта на ръководещите през миналите години, от партийните креатури, които им пробутват през листите си обединенията на статуквото.
Тази партийно-листова система е ялова, потвърдено не ражда нищо положително и е безусловно неефективна – това е ясно за негласуващите. Тя е комфортна единствено за тези, които се облажват от нея година след година и които на практика разкостиха страната ни радикално. Те са малцинство, което упражнява диктат над болшинството и необмислено го краде като се самовъзпроизвежда.
Затова не е правилно, че хората не желаят избори – тях никой за нищо не ги пита, даже референдумите им не разрешават. Единственият метод да се прогонят търгашите от държавния храм е да се гласоподава – в случай че би трябвало ще избираме до обратен тласък, до момента в който не се появи нещо смислено на хоризонта, вместо да легитимираме от година на година единствено най-лошокачествения бг материал да ни ръководи, с цел да може на воля да краде.
Изборите са наше главно демократично право, а демокрацията е власт, упражнявана по волята на народа, нали!
Кой и за какво тогава се опасява от изборите? В края на краищата никой народ не се ражда либерален, тъй като демокрацията е път – от избори на избори може пък да улучим верният, който ще ни води към по-добър живот за множеството хора, освен за тези от 4 до 20 на 100, които и в този момент си добруват.
