Не знам как съм пропуснала този филм досега, но по-добре

Не знам по какъв начин съм пропуснала този филм до момента, само че по-добре късно, в сравнение с – в никакъв случай. Не знам и за какво толкоз ми хареса, поради елегантното брит лъчение, поради положителните актьорски осъществявания /между които на Хю Лори, само че не като лекар Хаус/, или поради тематиката, която ми е толкоз близка до сърцето – невъзможното родителство. 

Близка ми е по две аргументи – първо, тъй като мои другари минаха по сложния път на инвитрото и второ – поради задачата на фондация „ Искам бебе ”, чиято тяга – Радина Велчева – познавам и почитам безпределно. 

Този филм демонстрира по един извънредно внимателен метод болките и очакванията на едно модерно семейство, което има всичко –  само че не и най-ценното – дете. Без непотребен драматизъм, а назад – с усмивка и схващане. Добавям положителния сюжет, който ни среща с тематиката, без досадна нравоучителност. Накрая ви остава едно възприятие на съпричастност и вяра, че хубавите неща в живота са доста повече, в сравнение с чакаме.