Когато разбрах, че майката се отказва от болното бебе, се втурнах към родилното
Не знам по какъв начин можеш да се откажеш от кръвта си. Да носиш бебето под сърцето си и да го оставиш на произвола на ориста. Как е допустимо? И то единствено тъй като не е роден напълно здрав.
Синът ми се срещна с Надя, когато беше на 39 години. Снахата към този момент била омъжвана един път, макар младата си възраст. Срещнали се изцяло инцидентно, само че, както споделя синът, било обич от пръв взор. Няколко месеца по-късно той й предложи да се оженят и тя се съгласи.
Снахата към този момент беше бременна, когато се ожениха. Тя не беше изключително деликатна по време на бременността. Реши, че младостта е ключът към безпроблемната бременност. Въпреки че това е мит. Дори когато мина всички проби и направи ултразвук, нищо не се промени.
Лекарите й споделиха, че има прочут риск, тъй че е по-добре да се подложи на спомагателни прегледи, с цел да се увери, че детето е крепко. Но снахата отхвърли – тя сподели, че това са единствено медицински истории на ужасите, в които тя не има вяра.
В деня на раждането синът не можеше да си откри място. Той си напомни прогнозите на лекарите и беше доста обезпокоен. Освен това раждането било тежко – снахата била откарана в реанимация. Внукът незабавно бил подложен в кувьоз, тъй като зародили проблеми.
И тогава на новата майка било казано, че синът й има синдром на Даун.
Когато синът ми разбра за диагнозата на детето, се замисли. Снахата ревеше, зарината във възглавницата си и ругаеше всички лекари.
Но какво общо имат те с това? Решихме обаче, че ще отглеждаме бебето каквото и да става. Такива деца също могат да живеят пълностоен живот, в случай че се обърне нужното внимание на тяхната рехабилитация.
Но снахата имала свои проекти – напуснала сама и се прибрала без предизвестие. Бяхме шокирани, когато тя умерено призна, че е изоставила сина си. Не желала да унищожава живота си и да отглежда болно дете.
Реших да приказвам уединено със сина си. Обясних му, че не би трябвало да се отхвърля от бебето. Какъвто и да е, той е наш. Какво го чака в стените на сиропиталището? А в случай че го вземем, той ще има късмет за пълностоен, благополучен живот, макар диагнозата.
Цяла нощ мислех за внука си. Разбрах, че към този момент е усетил всичко. Разбрал е, че майка му го е изоставила, тъй като лежи в обособена студена кутия.
Надявах се снаха ми да се вразуми. Все отново вилнеещите хормони могат да засенчат здравия разсъдък на дамата. Исках да имам вяра, че е взела това решение преждевременно. Снахата обаче потвърди с безразличието си, че даже не желае да вземе болния си наследник на ръце. Тя не се нуждае от него.
Заведох внука си вкъщи. Първоначално снахата даже не излизаше от стаята, а когато разбра, че няма да върнем детето, подаде молба за бракоразвод.
Така в един миг тя загуби и сина си, и брачна половинка си.
А ние сами отглеждаме бебето и се гордеем с триумфите му. Нашето „ слънчево “ момче демонстрира отлични резултати, тъй че прогнозите на лекарите са позитивни. И това е най-хубавата премия за всички ни!
