Помните ли Ани и Явор?! Проговори Адриан – убиецът им: Съжалявам, искам си наказанието. И прошка
Не знам по какъв начин мога да погледна околните на починалите в очите, по какъв начин мога да приказвам с тях. Искам единствено да поднеса съболезнованията си, а не да не бъда осъден – два живота ги няма.
Това споделя Адриан Антонов, който на 8 май предходната година опустоши младите влюбени Ани и Явор на столичния бул. „ Сливница “ късно вечерта, до момента в който пресичали на пешеходна пътека.
18-годишното тогава момче било взело преди малко брошура, нямаше следи от алкохол или опиати в кръвта му. Вдигнал малко над 100 км/ч. След два месеца в ареста бе пуснат против подписка.
Адриан сподели пред Би Ти Ви, че постоянно вижда още веднъж фрагментите, най-кошмарни са му тези от патрулката, в която е качен – вижда още веднъж сирените, че има прегазен човек. Дори не схванал в началото, че има и втори, твърди, че нищо не схванал въобще, не допускал, че е минал през хора, бил в безсъзнание след отварянето на еърбега. Колата му след удара в Ани и Явор се забива в дирек.
„ Не знам дали ще мога да ги погледна в очите, в случай че някой ден се срещнем, само че знам, че ще направя всичко допустимо, просто да им кажа, че скърбя. Просто желая да дам съболезнованията си по тази причина че страдат за това, което се случи на тях. Аз не трябваше да предпоставям това нещо да се случва въобще. Искам да върна времето обратно. Няма по какъв начин да ги накарам да не ме съдят. Два човешки живота ги няма към този момент “, изповядва младежът.
„ Единствената ми цел с това е единствено да кажа на колкото се може повече хора, че скърбя, на фамилията, даже и на хората, които са изгубили преди този момент близки хора в произшествия. Не съм тук, с цел да се извинявам. Допреди няколко месеца, нямах силата да кажа нищо по този въпрос. Сега за пръв път групирам силата да го изкажа. Просто желая да кажа: „ Съжалявам “, с цел да кажа, че това, което направих не е редно. Дори не си диря оправданието сега. Аз не желая да се укривам, да съм под сянката на юрист, а просто да кажа, че аз скърбя, не някой различен да го каже вместо мен “, споделя още Адриян 8 месеца след злополуката.
„ Имаше веднъж и една кола, която минава перпендикулярно пред мен. Аз по това време малко понижавам и си мисля, че всичко е наред, че всичко е чисто, само че внезапно се усеща конфликт, предното ми стъкло се счупва, аербегът на самата кола се отваря. Тогава даже не знам по какъв начин се е движила колата, не знам какво се е случило. Бях някакво време в безсъзнание. По едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в дирек и виждам тяло на човек и не знам къде се намирам, не знам какво да върша. Хора идват и стартират да викат, да крещят „ Какво се случи “. По това време някой беше звъннал на 112 и аз тогава съзнавам, че в действителност има още един човек, който даже не съм виждал и не знам какво се е случило там “, пресъздава младежът онази нощ.
„ Не, не съм избягал. Дори и не съм желал да тичам. Исках да оказа помощ, само че по някакъв метод се хванах за главата просто вървях в кръгове, чудех се какво се случва и до момента в който се усетя, полиция към този момент била пристигнала. Не използвам алкохол, нито опиати, не пуша, даже съм срещу тях. Обикновено тази улица я познавах и желаех да се прибера малко по-бързо. Това е неточност, която направих и скърбя. Не чакам някой да си промени мнението за мен, като споделям, че скърбя. Просто желая да кажа, че знам, че съм в неточност, че това, което съм направил не е редно и даже няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност “, сподели още Адриян. Ограничението на скоростта там е 50 км/ч. Последваха доста митинги против войната по пътищата.
„ Не знам по какъв начин се е случило толкоз съвършено да закрие хората. Само си припомням, че беше джип, огромна кола. Не виждах просто какво беше пред мен поради тази кола. Тези фрагменти по какъв начин минава джипът не са снимани. Показва се единствено по какъв начин аз минавам улицата. Наистина този джип ми лишава видимостта, след конфликта към този момент, аербегът, стъклото, няма по какъв начин да видя. Аз в случай че видя хора, незабавно ще спра, това е ясно “, твърди младият водач, умъртвил двамата.
В показанията на очевидци по делото излиза наяве, че огромен джип в действителност е минал по тази улица, малко преди конфликта. Разпитани са водачът и неговата спътница.
„ Свирих на китара в църквата, тогава бях тъкмо пред довеждане докрай. Моето решение бе просто да не задоволявам моите стремежи, когато на други хора им бяха отнети. Вярващ съм и даже по-късно, което се случи, още повече имам вяра, тъй като никой няма непогрешим живот. Наистина бях ядосан и се питах „ Защо аз? Защо трябваше на мен да се случи? “, само че просто се помирих с това, че в случай че по този начин е писано, аз би трябвало да мина през това нещо и не е решението да бъда ядосан през целия си живот “, продължи младежът.
Казва, че се е съгласил да приказва по тематиката, тъй като желае „ и аз да предизвестявам и да трансформирам, тъй като не съм единствения млад водач “.
„ Отново скърбя за тези хора, съболезнования за фамилиите им. Суров урок е не поради наказването. По-сурово е да знаеш, че някой страда поради теб, поради твоите дейности. Имах брошура в ръката ми като излязох от ареста, само че не желаех да се качвам на кола. Аз даже не мога да седнал съм в кола, в която се кара бързо без да си представям нещо отново да се случи “, описа още Адриян.
Държавата би трябвало да обезпечи съответно образование на младите водачи, да има още веднъж полигони, на които могат да вдигнат 100 км/ч, с цел да схванат по какъв начин се държи автомобилът, разяснява специалистът по сигурност на придвижването Диана Русинова.
Това споделя Адриан Антонов, който на 8 май предходната година опустоши младите влюбени Ани и Явор на столичния бул. „ Сливница “ късно вечерта, до момента в който пресичали на пешеходна пътека.
18-годишното тогава момче било взело преди малко брошура, нямаше следи от алкохол или опиати в кръвта му. Вдигнал малко над 100 км/ч. След два месеца в ареста бе пуснат против подписка.
Адриан сподели пред Би Ти Ви, че постоянно вижда още веднъж фрагментите, най-кошмарни са му тези от патрулката, в която е качен – вижда още веднъж сирените, че има прегазен човек. Дори не схванал в началото, че има и втори, твърди, че нищо не схванал въобще, не допускал, че е минал през хора, бил в безсъзнание след отварянето на еърбега. Колата му след удара в Ани и Явор се забива в дирек.
„ Не знам дали ще мога да ги погледна в очите, в случай че някой ден се срещнем, само че знам, че ще направя всичко допустимо, просто да им кажа, че скърбя. Просто желая да дам съболезнованията си по тази причина че страдат за това, което се случи на тях. Аз не трябваше да предпоставям това нещо да се случва въобще. Искам да върна времето обратно. Няма по какъв начин да ги накарам да не ме съдят. Два човешки живота ги няма към този момент “, изповядва младежът.
„ Единствената ми цел с това е единствено да кажа на колкото се може повече хора, че скърбя, на фамилията, даже и на хората, които са изгубили преди този момент близки хора в произшествия. Не съм тук, с цел да се извинявам. Допреди няколко месеца, нямах силата да кажа нищо по този въпрос. Сега за пръв път групирам силата да го изкажа. Просто желая да кажа: „ Съжалявам “, с цел да кажа, че това, което направих не е редно. Дори не си диря оправданието сега. Аз не желая да се укривам, да съм под сянката на юрист, а просто да кажа, че аз скърбя, не някой различен да го каже вместо мен “, споделя още Адриян 8 месеца след злополуката.
„ Имаше веднъж и една кола, която минава перпендикулярно пред мен. Аз по това време малко понижавам и си мисля, че всичко е наред, че всичко е чисто, само че внезапно се усеща конфликт, предното ми стъкло се счупва, аербегът на самата кола се отваря. Тогава даже не знам по какъв начин се е движила колата, не знам какво се е случило. Бях някакво време в безсъзнание. По едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в дирек и виждам тяло на човек и не знам къде се намирам, не знам какво да върша. Хора идват и стартират да викат, да крещят „ Какво се случи “. По това време някой беше звъннал на 112 и аз тогава съзнавам, че в действителност има още един човек, който даже не съм виждал и не знам какво се е случило там “, пресъздава младежът онази нощ.
„ Не, не съм избягал. Дори и не съм желал да тичам. Исках да оказа помощ, само че по някакъв метод се хванах за главата просто вървях в кръгове, чудех се какво се случва и до момента в който се усетя, полиция към този момент била пристигнала. Не използвам алкохол, нито опиати, не пуша, даже съм срещу тях. Обикновено тази улица я познавах и желаех да се прибера малко по-бързо. Това е неточност, която направих и скърбя. Не чакам някой да си промени мнението за мен, като споделям, че скърбя. Просто желая да кажа, че знам, че съм в неточност, че това, което съм направил не е редно и даже няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност “, сподели още Адриян. Ограничението на скоростта там е 50 км/ч. Последваха доста митинги против войната по пътищата.
„ Не знам по какъв начин се е случило толкоз съвършено да закрие хората. Само си припомням, че беше джип, огромна кола. Не виждах просто какво беше пред мен поради тази кола. Тези фрагменти по какъв начин минава джипът не са снимани. Показва се единствено по какъв начин аз минавам улицата. Наистина този джип ми лишава видимостта, след конфликта към този момент, аербегът, стъклото, няма по какъв начин да видя. Аз в случай че видя хора, незабавно ще спра, това е ясно “, твърди младият водач, умъртвил двамата.
В показанията на очевидци по делото излиза наяве, че огромен джип в действителност е минал по тази улица, малко преди конфликта. Разпитани са водачът и неговата спътница.
„ Свирих на китара в църквата, тогава бях тъкмо пред довеждане докрай. Моето решение бе просто да не задоволявам моите стремежи, когато на други хора им бяха отнети. Вярващ съм и даже по-късно, което се случи, още повече имам вяра, тъй като никой няма непогрешим живот. Наистина бях ядосан и се питах „ Защо аз? Защо трябваше на мен да се случи? “, само че просто се помирих с това, че в случай че по този начин е писано, аз би трябвало да мина през това нещо и не е решението да бъда ядосан през целия си живот “, продължи младежът.
Казва, че се е съгласил да приказва по тематиката, тъй като желае „ и аз да предизвестявам и да трансформирам, тъй като не съм единствения млад водач “.
„ Отново скърбя за тези хора, съболезнования за фамилиите им. Суров урок е не поради наказването. По-сурово е да знаеш, че някой страда поради теб, поради твоите дейности. Имах брошура в ръката ми като излязох от ареста, само че не желаех да се качвам на кола. Аз даже не мога да седнал съм в кола, в която се кара бързо без да си представям нещо отново да се случи “, описа още Адриян.
Държавата би трябвало да обезпечи съответно образование на младите водачи, да има още веднъж полигони, на които могат да вдигнат 100 км/ч, с цел да схванат по какъв начин се държи автомобилът, разяснява специалистът по сигурност на придвижването Диана Русинова.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ