Не за вярване - и аз успях да гледам филм

Не за поверие - и аз съумях да виждам филм от Киномания! Гледах прекрасен филм – " Учебник по обич " на Джовани Веронези. Той сплотява три дребни новели, които наблюдават другите възрасти на любовта. В третата част виждаме Моника Белучи и Робърт Де Ниро в любовен тандем, и макар че поради тях целият филм натежава точно откъм края, аз избирам първата част, тази луда-млада възраст, когато хората са подготвени на всичко за и от обич и когато мислят с кожата и корема си, вместо с главата си. Малко скърбя обаче, че тази максима не се удостовери и основният воин от първата част се върна при годеницата си - в действителност той се оказа очевидно не доста млад... Втората част беше най-вече в традициите на италианската комедия, доста по-смешна, въпреки и за сметка на основния гериой, на който по никакъв начин не му беше до смях. Направи ми усещане, че в първите две елементи участва и тематиката за лудостта – добродушно-наивна или пакостливо-обсесивна, тя постоянно е покрай любовта, белким не го знаем всички? В третата част обаче полуда нямаше, там нещата си дойдоха на мястото, Робърт Де Ниро преоткри любовта на остарели години, Моника Белучи е не-жена, както постоянно и прочие. Честно да си призная, малко ми пристигна допълнително тази идилия, прекомерно холивудска и така-нататък. Но пък, въпреки това, не е неприятно да има е хепиенд, по този начин съм по-спокойна, че нещата могат да се случат, въпреки и на филм. А след кино лентата... се снабдих с любовник. Оказа се съседът ми отляво в киното и съседът ми отдясно в метрото. Каза, че не смее да ми желае телефона, макар че е гледал подобен филм... Това единствено можеше да ме радва към оня миг, само че в този момент си мисля – мощен ли беше в действителност филмът или хората са слаби по принцип?

https://www.youtube.com/watch?v=xM06FfyoYAo&feature=related