Мариана Кукушева пред Стандарт: Хлябът поевтиня с 20%, спекула е липсата на намаление
Не имам вяра в слуховете, че у нас има доста украинско жито, само че е допустимо за слънчоглед България стана номер 1 на Балканите по експорт на хлебни произведения в Европейски Съюз, споделя Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Възрастни хора всеки ден се обаждат да благодарят за по-ниските цени В момента бизнесът се оцветява, чакам скоро сивият бранш фрапантно да се свие Национална агенция за приходите, КЗП, а при сигнали и ДАНС, ревизират производители и търговци за цените Пшеницата ни е с чудесно качество, произвеждаме най-вече в света на глава от популацията
- Госпожо Кукушева, падна ли цената на хляба, откакто с актуализацията на бюджета от 1 юли Данък добавена стойност стана 0%?
- Хлябът поевтиня с 20% във всяко обитаемо място на България. Поевтиняването стартира от комерсиалните вериги, които съблюдаваха своето законодателно обвързване, както и обещанието си, че първи ще смъкват цената на хляба. За първи път в България се случи тази обществена мярка и тя е доста сполучлива. Благодаря на всички политически сили, които демонстрираха държавническа мисъл и я гласоподаваха. Защото тя е в изгода напълно на българските консуматори.
Ако тази мярка даде положителни резултати, както споделиха госпожа Нинова и други политици, тя може да бъде удължена. Защото каквото и да се случва със цената на хляба, от горната страна няма да има 20% Данък добавена стойност. И в случай че пристигна моментът да има смяна в цената на хляба, ние ще разясняваме каква би била тя с Данък добавена стойност и каква - без налога, с цел да бъде ясно на хората. Аз всекидневно получавам телефонни позвънявания от консуматори, които ми благодарят и ме благославят. Някои от тях са възрастни и плачат по телефона: " За нас 25- 40 ст. са извънредно доста пари. Благодарим, че извоювахте тази мярка ". Това са най-искрените ни фенове, тъй като те са от поколението, което знае цената на хляба.
- Потребители настояват, че в някои дребни хлебарници няма смяна в цената или в случай че има, тя не е с 20% надолу и не е за всички типове самун.
- 0% Данък добавена стойност се отнася за всички типове самун - и елементарни, и първокласни. Няма самун, който да е изключен - и питки, и земели, и франзели. Ако някъде поевтиняването не е с 20%, това значи, че потребителят се натъква на сив бранш. Много постоянно в годините са ни питали - по какъв начин да отличим сивия от белия бранш измежду хлебопроизводителите. Ето, в този момент това е един прегледен образец по какъв начин може да се разграничи. Опитът да се приберат пари, да се усвоят облаги за сметка на потребителя демонстрира ясно какво е бизнес държанието на един оператор - производител или търговец. Но сега бизнесът се оцветява и аз чакам скоро сивият бранш фрапантно да бъде сгънат.
- Щом хлябът във веригите и огромните магазини е поевтинял, може би съгласно пазарната логичност това ще докара до поевтиняване и при другите играчи на пазара.
- Точно по този начин. Пазарният принцип е най-силният и мисля, че до няколко дни процентите ще се уеднаквят на всички места. Защото Негово Величество потребителят има своето право на избор и той ще го упражни. Няколко стотинки са към този момент пари за всеки български консуматор на фона на инфлацията и компликациите, които претърпяваме.
- Това, че около хляба в Народното събрание бе гласуван и 0% Данък добавена стойност за брашното, по какъв начин се отразява на себестойността?
- В момента към момента нямаме отражение върху цената на хляба, тъй като към момента моите сътрудници не работят с брашно с 0% Данък добавена стойност. Но може би в края на месеца и при започване на идващия ще забележим какво ще се случи. Отражението обаче няма да бъде уеднаквен %. Защото всеки хлебопроизводител купува брашното от разнообразни мелници на друга цена, съгласно своите благоприятни условия, размери на произвеждане и съгласно пазара, на който оперира. Но при всички случаи 0% Данък добавена стойност на брашното ще даде отражение. Много е значимо да подчертаем, че с изключение на обществен резултат, тази мярка има и мощен стопански резултат. Защото и сега не престават инспекциите на място на хлебопроизводители и търговци от няколко органа - Национална агенция за приходите, КЗП, тук-там се включва и ДАНС, изключително при сигнали, че 0% Данък добавена стойност не е отразен в цената и тя не е паднала. Макар че живеем в свободно пазарно стопанство, ненамаляването на цената е безапелационен образец за далавера, опит на производител или търговец да прибере Данък добавена стойност за сметка на потребителя. Контролът е доста мощен, той ще продължи, това е механизмът, който работи в целия Европейски Съюз. Има доста страни в Европа, които вследствие на коронавирус ограниченията освен понижиха, само че и отстраниха Данък добавена стойност. Така че ние не сме първи, има построен механизъм на надзор на европейските органи.
- Колко време ще продължи резултатът на по-ниските цени?
- Предвидено е мярката да е до 1 юли 2023 година Но хлябът, като всяка друга стока, е зависим на измененията в икономическото пространство и се отнасят до съставените елементи, които основават себестойността. От вторник имаме повишаване на цената на газа. Но положителната вест е, че съвсем не останаха производители, които оперират напълно на газ. Те комбинираха своето произвеждане и имат опция да избират - ток или газ. А в обновения бюджет за тока беше планувана отплата за цената за всички бизнес оператори в България. Т.е. към този момент имаме предвидимост по тази тематика, което е доста значимо, тъй като успокоява бизнеса и няма суматоха на пазара.
- Да, това са доста положителни вести.
- Ще кажа още една - България е най-големият експортьор на самун на европейския пазар измежду Балканските страни! Това е извънредно добра вест във връзка с гаранцията за качество на българските хлебни произведения. Защото да пробиеш на европейския пазар не е въпрос само и единствено на цена, а и на качество. Който не има вяра, да се опита да продаде нещо на европейския пазар.
- Това е доста забавна наклонност, тъй като хлябът, както и другите храни - да вземем за пример салами, сирена, са свързани с навиците и усета на клиентите и са характерни за всяка страна. Харесват ли европейците нашия самун?
- Българският самун има повсеместен кулинарен усет. Харесва се от всички, за разлика от царевичния самун на Румъния. Франзелите, които произвеждаме, се ядат във Франция и са вписани в кулинарното завещание на ЮНЕСКО. Земелите ни се ядат в Германия. Във всички топли точки в европейските магазини - там, където се продават топли изпечени произведения, ние продаваме български самун. И това е вследствие на големите старания, отговорност и вложения на българските хлебопроизводители, както и на зърнопроизводителите, които отглеждат качествена пшеница. Партньорът, с помощта на който хлябът ни стига до европейските пазари, са комерсиалните вериги. Няма различен метод да се случва тази добра процедура. Трябва да си даваме ясна сметка, че с цел да продаваш във всяка топла точка на Европа, би трябвало да имаш голям размер на произвеждане, с цел да се договориш и да изпълниш поръчките. Малките занаятчии не могат да стигнат до всяка точка на Европа, тъй като тяхното произвеждане е в доста дребен размер.
- Каква ще е реколтата от пшеница, която се чака?
- Очаква се към 7 млн. тона, м.г. беше повече. Жътвата ще завърши до десетина дни.
Трябва да развенчаем един мит - че в България се сеят фуражни сортове пшеница. Това не е правилно. Българската пшеница е с високи хлебопекарни качества. На фона на скъпите торове и газ кой би вложил в продукция, която се продава на ниска цена? Ако някъде поради климатични катаклизми пшеницата не е с задоволително протеиново наличие, това не значи, че тя не е от хлебен вид. Тогава тази пшеница се употребява главно за фураж.
И друга положителна наклонност - България е преди всичко в света по рандеман на пшеница на глава от популацията. Тази наклонност е от последните 2 година Но на нас ни се внушава, че сме дребен производител. Напротив - ние сме доста огромен производител. Зърнопроизводителите заслужават възторженостти и почитание, тъй като обезпечават продоволствената сигурност на страната ни.
- Каква е тази нервност от последните дни за на ниска цена украинско жито у нас, от което се прави хлябът ни?
- Не имам вяра в слуховете, че в България има украинско жито в големи количества. И незабавно запитвам - къде може да бъде прибрано то? Нашите силози са задоволителни да бъде прибрана единствено нашата годишна продукция. Освен това, в случай че има украинско жито, то би трябвало да се изследва за съществуване на пестициди, за индикатори за полезността му и дали няма да нанесе щета при консумация на хората и животните.
По-скоро считам, че това е някаква измама за заблуждение на потребителя. Мога да подсигурявам, че българският самун се създава само и единствено от българска пшеница. И всевъзможни спекулации за украинско жито са небивалица. Не същото обаче е мнението ни за украински слънчоглед. Защото слънчогледът влиза напряко в маслобойните. Ние още не прибираме слънчоглед. Предприятията, които създават олио, имат опция да преработят слънчоглед, който вероятно може да влиза в България от Украйна. Още повече, че цената на слънчогледа е 3 пъти по-висока от тази на пшеницата. Немислимо е някой да поеме риска да изнася количества пшеница от Украйна, с цел да продава на ниска цена в България. Ако е належащо нещо да се изнася, това са запасите от слънчоглед, тъй като влизат незабавно за преправка. Контролните органи би трябвало да са наясно какво е влезнало у нас през граничните пунктове, какво се транспортира и накъде се транспортира. Зърнените култури в никакъв случай не са се движили безотговорно по пътищата на Европа, без значение, че сме част от Европейски Съюз. За да се развенчае този мит е най-добре да се питат Агенция " Митници " и БАБХ, които взимат проби от всеки камион, жп вагон или транспортен съд. Варненското пристанище е съвсем затворено за ремонт. Ако има товари, те би трябвало да влязат през Констанца и оттова да се претоварят в камиони по Дунав мост. А там всичко се управлява - какво се вози, за къде и така нататък Според мен някой се пробва да подведе българските консуматори, да ги накара да се усещат несигурни. Една добре позната в България обстановка.
- Госпожо Кукушева, падна ли цената на хляба, откакто с актуализацията на бюджета от 1 юли Данък добавена стойност стана 0%?
- Хлябът поевтиня с 20% във всяко обитаемо място на България. Поевтиняването стартира от комерсиалните вериги, които съблюдаваха своето законодателно обвързване, както и обещанието си, че първи ще смъкват цената на хляба. За първи път в България се случи тази обществена мярка и тя е доста сполучлива. Благодаря на всички политически сили, които демонстрираха държавническа мисъл и я гласоподаваха. Защото тя е в изгода напълно на българските консуматори.
Ако тази мярка даде положителни резултати, както споделиха госпожа Нинова и други политици, тя може да бъде удължена. Защото каквото и да се случва със цената на хляба, от горната страна няма да има 20% Данък добавена стойност. И в случай че пристигна моментът да има смяна в цената на хляба, ние ще разясняваме каква би била тя с Данък добавена стойност и каква - без налога, с цел да бъде ясно на хората. Аз всекидневно получавам телефонни позвънявания от консуматори, които ми благодарят и ме благославят. Някои от тях са възрастни и плачат по телефона: " За нас 25- 40 ст. са извънредно доста пари. Благодарим, че извоювахте тази мярка ". Това са най-искрените ни фенове, тъй като те са от поколението, което знае цената на хляба.
- Потребители настояват, че в някои дребни хлебарници няма смяна в цената или в случай че има, тя не е с 20% надолу и не е за всички типове самун.
- 0% Данък добавена стойност се отнася за всички типове самун - и елементарни, и първокласни. Няма самун, който да е изключен - и питки, и земели, и франзели. Ако някъде поевтиняването не е с 20%, това значи, че потребителят се натъква на сив бранш. Много постоянно в годините са ни питали - по какъв начин да отличим сивия от белия бранш измежду хлебопроизводителите. Ето, в този момент това е един прегледен образец по какъв начин може да се разграничи. Опитът да се приберат пари, да се усвоят облаги за сметка на потребителя демонстрира ясно какво е бизнес държанието на един оператор - производител или търговец. Но сега бизнесът се оцветява и аз чакам скоро сивият бранш фрапантно да бъде сгънат.
- Щом хлябът във веригите и огромните магазини е поевтинял, може би съгласно пазарната логичност това ще докара до поевтиняване и при другите играчи на пазара.
- Точно по този начин. Пазарният принцип е най-силният и мисля, че до няколко дни процентите ще се уеднаквят на всички места. Защото Негово Величество потребителят има своето право на избор и той ще го упражни. Няколко стотинки са към този момент пари за всеки български консуматор на фона на инфлацията и компликациите, които претърпяваме.
- Това, че около хляба в Народното събрание бе гласуван и 0% Данък добавена стойност за брашното, по какъв начин се отразява на себестойността?
- В момента към момента нямаме отражение върху цената на хляба, тъй като към момента моите сътрудници не работят с брашно с 0% Данък добавена стойност. Но може би в края на месеца и при започване на идващия ще забележим какво ще се случи. Отражението обаче няма да бъде уеднаквен %. Защото всеки хлебопроизводител купува брашното от разнообразни мелници на друга цена, съгласно своите благоприятни условия, размери на произвеждане и съгласно пазара, на който оперира. Но при всички случаи 0% Данък добавена стойност на брашното ще даде отражение. Много е значимо да подчертаем, че с изключение на обществен резултат, тази мярка има и мощен стопански резултат. Защото и сега не престават инспекциите на място на хлебопроизводители и търговци от няколко органа - Национална агенция за приходите, КЗП, тук-там се включва и ДАНС, изключително при сигнали, че 0% Данък добавена стойност не е отразен в цената и тя не е паднала. Макар че живеем в свободно пазарно стопанство, ненамаляването на цената е безапелационен образец за далавера, опит на производител или търговец да прибере Данък добавена стойност за сметка на потребителя. Контролът е доста мощен, той ще продължи, това е механизмът, който работи в целия Европейски Съюз. Има доста страни в Европа, които вследствие на коронавирус ограниченията освен понижиха, само че и отстраниха Данък добавена стойност. Така че ние не сме първи, има построен механизъм на надзор на европейските органи.
- Колко време ще продължи резултатът на по-ниските цени?
- Предвидено е мярката да е до 1 юли 2023 година Но хлябът, като всяка друга стока, е зависим на измененията в икономическото пространство и се отнасят до съставените елементи, които основават себестойността. От вторник имаме повишаване на цената на газа. Но положителната вест е, че съвсем не останаха производители, които оперират напълно на газ. Те комбинираха своето произвеждане и имат опция да избират - ток или газ. А в обновения бюджет за тока беше планувана отплата за цената за всички бизнес оператори в България. Т.е. към този момент имаме предвидимост по тази тематика, което е доста значимо, тъй като успокоява бизнеса и няма суматоха на пазара.
- Да, това са доста положителни вести.
- Ще кажа още една - България е най-големият експортьор на самун на европейския пазар измежду Балканските страни! Това е извънредно добра вест във връзка с гаранцията за качество на българските хлебни произведения. Защото да пробиеш на европейския пазар не е въпрос само и единствено на цена, а и на качество. Който не има вяра, да се опита да продаде нещо на европейския пазар.
- Това е доста забавна наклонност, тъй като хлябът, както и другите храни - да вземем за пример салами, сирена, са свързани с навиците и усета на клиентите и са характерни за всяка страна. Харесват ли европейците нашия самун?
- Българският самун има повсеместен кулинарен усет. Харесва се от всички, за разлика от царевичния самун на Румъния. Франзелите, които произвеждаме, се ядат във Франция и са вписани в кулинарното завещание на ЮНЕСКО. Земелите ни се ядат в Германия. Във всички топли точки в европейските магазини - там, където се продават топли изпечени произведения, ние продаваме български самун. И това е вследствие на големите старания, отговорност и вложения на българските хлебопроизводители, както и на зърнопроизводителите, които отглеждат качествена пшеница. Партньорът, с помощта на който хлябът ни стига до европейските пазари, са комерсиалните вериги. Няма различен метод да се случва тази добра процедура. Трябва да си даваме ясна сметка, че с цел да продаваш във всяка топла точка на Европа, би трябвало да имаш голям размер на произвеждане, с цел да се договориш и да изпълниш поръчките. Малките занаятчии не могат да стигнат до всяка точка на Европа, тъй като тяхното произвеждане е в доста дребен размер.
- Каква ще е реколтата от пшеница, която се чака?
- Очаква се към 7 млн. тона, м.г. беше повече. Жътвата ще завърши до десетина дни.
Трябва да развенчаем един мит - че в България се сеят фуражни сортове пшеница. Това не е правилно. Българската пшеница е с високи хлебопекарни качества. На фона на скъпите торове и газ кой би вложил в продукция, която се продава на ниска цена? Ако някъде поради климатични катаклизми пшеницата не е с задоволително протеиново наличие, това не значи, че тя не е от хлебен вид. Тогава тази пшеница се употребява главно за фураж.
И друга положителна наклонност - България е преди всичко в света по рандеман на пшеница на глава от популацията. Тази наклонност е от последните 2 година Но на нас ни се внушава, че сме дребен производител. Напротив - ние сме доста огромен производител. Зърнопроизводителите заслужават възторженостти и почитание, тъй като обезпечават продоволствената сигурност на страната ни.
- Каква е тази нервност от последните дни за на ниска цена украинско жито у нас, от което се прави хлябът ни?
- Не имам вяра в слуховете, че в България има украинско жито в големи количества. И незабавно запитвам - къде може да бъде прибрано то? Нашите силози са задоволителни да бъде прибрана единствено нашата годишна продукция. Освен това, в случай че има украинско жито, то би трябвало да се изследва за съществуване на пестициди, за индикатори за полезността му и дали няма да нанесе щета при консумация на хората и животните.
По-скоро считам, че това е някаква измама за заблуждение на потребителя. Мога да подсигурявам, че българският самун се създава само и единствено от българска пшеница. И всевъзможни спекулации за украинско жито са небивалица. Не същото обаче е мнението ни за украински слънчоглед. Защото слънчогледът влиза напряко в маслобойните. Ние още не прибираме слънчоглед. Предприятията, които създават олио, имат опция да преработят слънчоглед, който вероятно може да влиза в България от Украйна. Още повече, че цената на слънчогледа е 3 пъти по-висока от тази на пшеницата. Немислимо е някой да поеме риска да изнася количества пшеница от Украйна, с цел да продава на ниска цена в България. Ако е належащо нещо да се изнася, това са запасите от слънчоглед, тъй като влизат незабавно за преправка. Контролните органи би трябвало да са наясно какво е влезнало у нас през граничните пунктове, какво се транспортира и накъде се транспортира. Зърнените култури в никакъв случай не са се движили безотговорно по пътищата на Европа, без значение, че сме част от Европейски Съюз. За да се развенчае този мит е най-добре да се питат Агенция " Митници " и БАБХ, които взимат проби от всеки камион, жп вагон или транспортен съд. Варненското пристанище е съвсем затворено за ремонт. Ако има товари, те би трябвало да влязат през Констанца и оттова да се претоварят в камиони по Дунав мост. А там всичко се управлява - какво се вози, за къде и така нататък Според мен някой се пробва да подведе българските консуматори, да ги накара да се усещат несигурни. Една добре позната в България обстановка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ