Калин Терзийски: За ексхибиционизма
Не един път са ме наричали ексхибиционист. Не непосредствено в персонален диалог, само че в действителност – не съм сигурен, паметта ми има благородното качество да не пази злите рецензии – допустимо е да са ми го казвали и в очите.
Нямам напълно ясна визия какви усеща и смисли влагат в думата „ ексхибиционизъм ” казващите я. Имам поради – употребяващите я във връзка с мене. Мога да отгатвам – влагат недобронамереност, ненавист, възмущение, постоянно – омерзение и от време на време – учудена злоба.
Знам за какво постоянно употребяват тая странна дума, когато приказват или пишат за мен. Защото в романите си, в есетата си и в разказите си аз разказвам най-вече своя живот. Като не икономисвам и най-дълбоките, от време на време одобрявани за „ прекомерно интимни ” и „ не за пред света ” детайлности.
За да придобия по-голяма убеденост в писането, направих информация с тълковния речник на българския език. Проверих какво написа там за смисъла на думата ексхибиционизъм.
Естествено – от дете знаех много неща за тая (всъщност придобила необятна известност точно в детството ми) дума. Прочетох това-онова за нея още на 12. В свръхпопулярната и накърмила със полово знание цели три генерации брошура „ Мъжът и дамата интимно ” на Зигфрид Шнабъл. Сега чак ми става срамно, осъзнавайки, че още от дете чета това, което и всички други, обикновенички хора, четат. И по тоя метод се съединявам със сивата маса на баналните хора. Тайно се надявам, че в действителност не източниците на знание вършат мощния и автентичен разум, а способността от общопознати обстоятелства да се вършат непредвидени и блестящи заключения. Както и да е.
Прочетох тълкуванието за ексхибиционизма в речника, тъй като макар годините проучване на медицина и психиатрия, имах потребност от престижа на огромна и общоприета книга.
Там пишеше: Ексхибиционизмът е полово извращение, при което болният демонстрира половите си органи пред дами за възбуждане и изпитване на приятност.
Това кратичко пояснение, което несъмнено съм чел стотици пъти и стотици пъти съм забравял, в този момент ме подразни в най-малко три пункта.
Първо - съгласно тълковния речник ексхибиционизмът е извращение. Но думата „ извращение ” за мен (а аз съм лекар) не е нищо повече от един инквизиторски, обвинителен анахронизъм. Намирисващ на „ кастрация по медицински показания ”, насилствени въдворявания в Бедлам или Салпетриер, оковавания с вериги и обливания с ледена вода – по този начин обичани на остарялата, инквизиторска психиатрия.
Второто, което ме подразни, беше „ болният демонстрира половите си органи пред дами... ”. Какво е пък това? – споделих си. – Ами един напълно леконравен, несъзнателен сексизъм – отговорих си.
Според това изказване болният, т.е. – болният човек, изобщо „ индивидът ” е единствено мъж и никакъв различен. И той демонстрира половите си органи не пред „ човек от другия пол ”, а единствено и само пред „ дами ”!
Това изказване като че ли даваше да се разбере, че ексхибиционизмът е характерен единствено на мъжете, а жертва на тяхното разголване са единствено дамите. Замислих се – а в този грамаден, седеммилиарден свят дали пък няма и хомосексуални ексхибиционисти? Които получават полова възбуденост, показващи се пред хора от същия пол? И пък дали няма и ексхибиционисти – дами?
И най-после, това, което в действителност ме възмути, беше думата „ болен ”. В тълковния речник се споделяше безусловно, че един болен човек е болен, тъй като е перверзен. С други думи – болест и извращение се приравняваха.
А надали има човек, който да не влага в думата „ извращение ” най-лоши усеща. Извращението без планиране се приема като нещо неоправдателно. От друга страна мисля, че надали има цивилизован човек, който да приема заболяването като нещо, което е неоправдателно.
И по този начин. Българинът, разчитащ на своя разяснителен речник, ще бъде теоретичен, че болен и перверзен може да са синоними. И че единствено мъжете демонстрират (за да получават полова възбуденост!) половите си органи на дами.
И ето тук аз се замислих: Защо по този начин постоянно употребяват думата „ ексхибиционизъм ”, когато приказват за моите книги? Та белким аз демонстрирам в тях половите си органи, с цел да получавам полова възбуденост?
Естествено – в този момент се гевезя. Шегувам се, правейки се на доверчив. Разбирам, че критиците вършат една обобщителна прилика. Използват някаква самобитна синекдоха. Когато употребяват думата „ ексхибиционизъм ”, те имат поради, че аз разгадавам интимните си прекарвания, мисли и прозрения, а за тях те са по някакъв особен метод равнозначни на сексуален орган.
И ето тук ми пристигна това размишление, което в действителност трансформира тоя текст от едно персонално учудено възмущение (не против критикуващите, а против слабограмотната произволност на критиките) в едно малко по-общочовешко размишление. „ Малко по-общочовешко ” – уповавам се ви харесва тоя израз.
Разсъждението ми беше следното: А в действителност тоя перверзен, болен, отговорен и почтен в заболяването си, полово възбуден и ненавиждан човек отговорен ли е...
...виновен ли е за това, че „ дамите ” (разбирай – обществото) хищно и буйно впива вниманието си основно в полови органи?
Ето тук ще направя скок, само че Ницше е споделил: Добре е, когато мислиш - да крачиш от връх на връх, с гигански крачки. И по този начин: отговорен ли е който и да било човек, без значение дали е ексхибиционист или не е, че вниманието на обществото може да бъде привлечено единствено посредством проявление на половите органи? Метафорично казано.
Виновен ли е писателят, че тия, които пишат или разсъждават за писанията му, виждат единствено „ половите органи ” в тях?
Виновен ли е един интелигентен публицист, че от всичките мъдри и проницателни негови разбори няма да бъде видяно нищо, само че в случай че опише някоя кланица или някоя изключително пикантна конспирация, обвързвана със секс – ще получи пасивното, атавистично, неподвластно на волята внимание на цялата мучаща аудитория? А касапниците и сексскандалите са в действителност нещо като полови органи, като огледа човек. Нещо, което не е редно да се демонстрира, само че е извънредно привлекателно за гледане и тиктакане с език.
О - ще каже някой – само че те не са „ своите полови органи ”! Гаден ексхибиционизъм е, когато показваш „ своите полови органи ”!
Да – ще му отговоря – в действителност това, което казваш е шедьовър на малоумното еснафско двуличие, на извратеното соц-бюргерско благовъзпитание! Да покажеш „ непознатите полови органи ”, т.е. – непознатите интимности, непознатите дълбоки проблеми, непознатите премеждия или пристрастености – е задоволително.
Но своите – не! Това е грозно, срамно и изобщо... е ексхибиционизъм. Извращение, което е и болест. Абе изобщо – гадно! (ах, горките малоумни учени – тълкуватели!).
Но да се върна на това: Как пък стана по този начин, че половите органи са по-привлекателни за вниманието на хората (жените и основателите на тълковни речници) от картините, поемите, очите, душите, прозренията и песните, философските изводи и блестящия разум? Нима в случай че половите органи не предизвикваха никакъв интерес, някой би си правил труда да ги демонстрира? Пък и да получава от проявлението им полова възбуденост?
Казах си: Може би ексхибиционистите биха желали да покажат на „ дамите ” (да, това с дамите продължава да провокира у мене пренебрежителен смях) не половите си органи, а душите си, нежните си усеща, поемите си, песните си, картините си и красивите си хвърчила?!
Но знаят, клетниците, че „ дамите ”, т.е. – хората (щъкащи и забързани, суетящи се и безразлични към всичко, безумно вторачени в нищото напред, в пустотата на своя стеснен кулоар за тичане)... хората няма да виждат нищо от това! Ни душите, ни поемите.
Но половите органи, които влияят на подкорово равнище – сигурно ще виждат.
Тук, естествено, още веднъж – както постоянно – се надявам на четящите. На достатъчната им прозорливост – задоволителна да схванат, че изобщо не приказвам за полови органи, за проявлението им и за половата възбуденост. Говоря за същността на писателската и журналистическата специалности.
Мога да обобщя всичко това с някаква къса поговорка. Примерно: Ти анализираш пред хората душата си, откриваш я до неподозирани дълбочини - с цел да опознаят посредством нея и личните си души; тъй като опознаването на личната душа е единственият сериозен способ на познанието. Но хората виджат единствено пишката в душата ти. И плюят в пазви и пищят: „ Ексхибиционист! ”. И се обаждат в районното, където определени служители на реда стартират дълбокомислено и укоризнено да цъкат с езици.
Но сентенциите скопяват мисленето.
Добър ден.
Нямам напълно ясна визия какви усеща и смисли влагат в думата „ ексхибиционизъм ” казващите я. Имам поради – употребяващите я във връзка с мене. Мога да отгатвам – влагат недобронамереност, ненавист, възмущение, постоянно – омерзение и от време на време – учудена злоба.
Знам за какво постоянно употребяват тая странна дума, когато приказват или пишат за мен. Защото в романите си, в есетата си и в разказите си аз разказвам най-вече своя живот. Като не икономисвам и най-дълбоките, от време на време одобрявани за „ прекомерно интимни ” и „ не за пред света ” детайлности.
За да придобия по-голяма убеденост в писането, направих информация с тълковния речник на българския език. Проверих какво написа там за смисъла на думата ексхибиционизъм.
Естествено – от дете знаех много неща за тая (всъщност придобила необятна известност точно в детството ми) дума. Прочетох това-онова за нея още на 12. В свръхпопулярната и накърмила със полово знание цели три генерации брошура „ Мъжът и дамата интимно ” на Зигфрид Шнабъл. Сега чак ми става срамно, осъзнавайки, че още от дете чета това, което и всички други, обикновенички хора, четат. И по тоя метод се съединявам със сивата маса на баналните хора. Тайно се надявам, че в действителност не източниците на знание вършат мощния и автентичен разум, а способността от общопознати обстоятелства да се вършат непредвидени и блестящи заключения. Както и да е.
Прочетох тълкуванието за ексхибиционизма в речника, тъй като макар годините проучване на медицина и психиатрия, имах потребност от престижа на огромна и общоприета книга.
Там пишеше: Ексхибиционизмът е полово извращение, при което болният демонстрира половите си органи пред дами за възбуждане и изпитване на приятност.
Това кратичко пояснение, което несъмнено съм чел стотици пъти и стотици пъти съм забравял, в този момент ме подразни в най-малко три пункта.
Първо - съгласно тълковния речник ексхибиционизмът е извращение. Но думата „ извращение ” за мен (а аз съм лекар) не е нищо повече от един инквизиторски, обвинителен анахронизъм. Намирисващ на „ кастрация по медицински показания ”, насилствени въдворявания в Бедлам или Салпетриер, оковавания с вериги и обливания с ледена вода – по този начин обичани на остарялата, инквизиторска психиатрия.
Второто, което ме подразни, беше „ болният демонстрира половите си органи пред дами... ”. Какво е пък това? – споделих си. – Ами един напълно леконравен, несъзнателен сексизъм – отговорих си.
Според това изказване болният, т.е. – болният човек, изобщо „ индивидът ” е единствено мъж и никакъв различен. И той демонстрира половите си органи не пред „ човек от другия пол ”, а единствено и само пред „ дами ”!
Това изказване като че ли даваше да се разбере, че ексхибиционизмът е характерен единствено на мъжете, а жертва на тяхното разголване са единствено дамите. Замислих се – а в този грамаден, седеммилиарден свят дали пък няма и хомосексуални ексхибиционисти? Които получават полова възбуденост, показващи се пред хора от същия пол? И пък дали няма и ексхибиционисти – дами?
И най-после, това, което в действителност ме възмути, беше думата „ болен ”. В тълковния речник се споделяше безусловно, че един болен човек е болен, тъй като е перверзен. С други думи – болест и извращение се приравняваха.
А надали има човек, който да не влага в думата „ извращение ” най-лоши усеща. Извращението без планиране се приема като нещо неоправдателно. От друга страна мисля, че надали има цивилизован човек, който да приема заболяването като нещо, което е неоправдателно.
И по този начин. Българинът, разчитащ на своя разяснителен речник, ще бъде теоретичен, че болен и перверзен може да са синоними. И че единствено мъжете демонстрират (за да получават полова възбуденост!) половите си органи на дами.
И ето тук аз се замислих: Защо по този начин постоянно употребяват думата „ ексхибиционизъм ”, когато приказват за моите книги? Та белким аз демонстрирам в тях половите си органи, с цел да получавам полова възбуденост?
Естествено – в този момент се гевезя. Шегувам се, правейки се на доверчив. Разбирам, че критиците вършат една обобщителна прилика. Използват някаква самобитна синекдоха. Когато употребяват думата „ ексхибиционизъм ”, те имат поради, че аз разгадавам интимните си прекарвания, мисли и прозрения, а за тях те са по някакъв особен метод равнозначни на сексуален орган.
И ето тук ми пристигна това размишление, което в действителност трансформира тоя текст от едно персонално учудено възмущение (не против критикуващите, а против слабограмотната произволност на критиките) в едно малко по-общочовешко размишление. „ Малко по-общочовешко ” – уповавам се ви харесва тоя израз.
Разсъждението ми беше следното: А в действителност тоя перверзен, болен, отговорен и почтен в заболяването си, полово възбуден и ненавиждан човек отговорен ли е...
...виновен ли е за това, че „ дамите ” (разбирай – обществото) хищно и буйно впива вниманието си основно в полови органи?
Ето тук ще направя скок, само че Ницше е споделил: Добре е, когато мислиш - да крачиш от връх на връх, с гигански крачки. И по този начин: отговорен ли е който и да било човек, без значение дали е ексхибиционист или не е, че вниманието на обществото може да бъде привлечено единствено посредством проявление на половите органи? Метафорично казано.
Виновен ли е писателят, че тия, които пишат или разсъждават за писанията му, виждат единствено „ половите органи ” в тях?
Виновен ли е един интелигентен публицист, че от всичките мъдри и проницателни негови разбори няма да бъде видяно нищо, само че в случай че опише някоя кланица или някоя изключително пикантна конспирация, обвързвана със секс – ще получи пасивното, атавистично, неподвластно на волята внимание на цялата мучаща аудитория? А касапниците и сексскандалите са в действителност нещо като полови органи, като огледа човек. Нещо, което не е редно да се демонстрира, само че е извънредно привлекателно за гледане и тиктакане с език.
О - ще каже някой – само че те не са „ своите полови органи ”! Гаден ексхибиционизъм е, когато показваш „ своите полови органи ”!
Да – ще му отговоря – в действителност това, което казваш е шедьовър на малоумното еснафско двуличие, на извратеното соц-бюргерско благовъзпитание! Да покажеш „ непознатите полови органи ”, т.е. – непознатите интимности, непознатите дълбоки проблеми, непознатите премеждия или пристрастености – е задоволително.
Но своите – не! Това е грозно, срамно и изобщо... е ексхибиционизъм. Извращение, което е и болест. Абе изобщо – гадно! (ах, горките малоумни учени – тълкуватели!).
Но да се върна на това: Как пък стана по този начин, че половите органи са по-привлекателни за вниманието на хората (жените и основателите на тълковни речници) от картините, поемите, очите, душите, прозренията и песните, философските изводи и блестящия разум? Нима в случай че половите органи не предизвикваха никакъв интерес, някой би си правил труда да ги демонстрира? Пък и да получава от проявлението им полова възбуденост?
Казах си: Може би ексхибиционистите биха желали да покажат на „ дамите ” (да, това с дамите продължава да провокира у мене пренебрежителен смях) не половите си органи, а душите си, нежните си усеща, поемите си, песните си, картините си и красивите си хвърчила?!
Но знаят, клетниците, че „ дамите ”, т.е. – хората (щъкащи и забързани, суетящи се и безразлични към всичко, безумно вторачени в нищото напред, в пустотата на своя стеснен кулоар за тичане)... хората няма да виждат нищо от това! Ни душите, ни поемите.
Но половите органи, които влияят на подкорово равнище – сигурно ще виждат.
Тук, естествено, още веднъж – както постоянно – се надявам на четящите. На достатъчната им прозорливост – задоволителна да схванат, че изобщо не приказвам за полови органи, за проявлението им и за половата възбуденост. Говоря за същността на писателската и журналистическата специалности.
Мога да обобщя всичко това с някаква къса поговорка. Примерно: Ти анализираш пред хората душата си, откриваш я до неподозирани дълбочини - с цел да опознаят посредством нея и личните си души; тъй като опознаването на личната душа е единственият сериозен способ на познанието. Но хората виджат единствено пишката в душата ти. И плюят в пазви и пищят: „ Ексхибиционист! ”. И се обаждат в районното, където определени служители на реда стартират дълбокомислено и укоризнено да цъкат с езици.
Но сентенциите скопяват мисленето.
Добър ден.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ