Ето я новата политическа наложница на Христо Иванов! Отиде в телевизията и се осра до ушите
Не в небрано, а в обрано лозе се оказа предходната събота в студиото на публицистичното предаване „ Офанзива “ по „ Нова Нюз “ новото юридическо острие на „ Демократична България “ Людмила Илиева. Тя бе поканена да разяснява предизборно концепциите за правосъдна промяна на обединението „ ПП-ДБ “ – в качеството си на кандидат-депутат и лидер на листата във Велико Търново за 49-ия парламент.
Плодотворен диалог не се получи. Както се споделя – нито зрънце плод, единствено сухи чепки и люспи от остарели опорки и добре наизустени изречения. А и нямаше по какъв начин да се получи при очевидното отвращение или наложена й партийна възбрана да разяснява закона „ Зарков “, отвън досегашните тези, и най-вече – изключително рецензиите към него.
Илиева дотолкоз навлезе ролята на пренавита политическа латерна, че подцени някои елементи – сбърка името на някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова с това на красивото лице на тогавашното Съюз на демократичните сили Надежда Михайлова. „ Ще й купя риза “, опита да замаже бързо гафа с усмивка.
Съвсем скоро още веднъж ритна същия камък. Цели четири пъти сбърка Иван Гешев със Сотир Цацаров, обяснявайки по какъв начин законът „ Зарков “ не бил написан за „ Цацаров “, разбирай за един избран човек. Наложи се водещият Любо Огнянов, въпреки всичко да й подсети, че основният прокурор се споделя Иван Гешев и че май доста ризи ще би трябвало да купува.
Дали Гешев ще получи риза от Илиева не е значимо. Тя обаче заслужава да получи от него най-малко рокля за цялостното си показване в предизборното изявление. За това, че разкри същинската същина на упражнението „ налагане на вярна правосъдна промяна “. Напук и на предизвестието на Съвета на Европа в лицето на Венецианската комисия, че би трябвало да се търси баланс на текстовете с настоящата българска Конституция.
Според Илиева усъвършенстваният вид на закона „ Зарков “ не се различавал значително от оригинала. Сега значим бил въпросът следва ли да се разисква сходно законодателство (за следствие на основния прокурор и промени в Наказателно-процесуален кодекс и ЗСВ) или не следва. Като че ли това не е правено до момента, като че ли в Народното събрание не са обсъждани три нарочни законопроекта – в това число с присъединяване на депутата Людмила Илиева в 48-ото Народно заседание. Или като че ли някой е отрекъл нуждата от сходно законодателство. Дори Гешев го разгласи за належащо, само че съобразено с настоящата Конституция и правна уредба.
Такъв бил политическият отговор в този момент, а правните елементи щели да бъдат обсъждани и оценени в новото Народно заседание, щом усъвършенстваният законопроект бъде импортиран за разглеждане. Вероятно в едно съвещание на правната комисия и в едно-две в пленарна зала. Каквато е досегашната законодателна процедура на променкаджиите.
Е, не е ли избита рибата? Да кажеш, че възраженията на Върховния касационен съд по Наказателно-процесуален кодекс (да оставим настрани тези на прокуратурата) са елементи, надали не досадни детайлности, които въпреки всичко щели да бъдат взети поради от Народното събрание! Нали законите са системи точно от правни елементи, резултат на политическа воля и консенсус в интерес на обществото. Как могат да се разясняват политически забележките на висшите съдии, че фигурата на съдията, който би трябвало да проверява основния прокурор, е форма на изключително законодателство, което Конституцията не позволява? Че като проверяващ прокурор съдията се назначава „ ad hoc “ във Върховната касационна прокуратура, която няма проверяващи функционалности? Че ще би трябвало да управлява екип от проверяващи служители на реда, образуван и следен от изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи? И впрочем, и впрочем.
Вярно е, че госпожа Илиева е неотдавна в огромната политика и би следвало да й се простят първите неточности. Видно от уеб страницата на „ Демократи за мощна България “ до 2022 година тя е била юрист по гражданско право и втори мандат общински консултант в Горна Оряховица. Годината с трите двойки за нея се оказва блестяща – определена е за народен представител като лидер на листата на Демократична България във Велико Търново. После даже става заместник-председател на правната и на конституционата комисии в 48-ия парламент. А преди този момент Илиева е за малко регионален шеф на Велико Търново, назначена от кабинета „ Петков “.
Сега Людмила Илиева отново желае да е народен представител, води листата на общата коалиция сред Политическа партия и Демократична България, само че даже името на настоящия обвинител №1 не може да запомни. Не, не е инцидентно, не е почтена неточност. Показва, че офанзивата против прокуратурата и против основния прокурор за обединенията на Кирил Петков и Асен Василев, за Христо Иванов и Атанас Атанасов, за присъдружните им НПО-та и медии „ бухалки “, за професионалните им протестъри и така нататък, е водеща задача, спусната им от подмолни кукловоди.
Плодотворен диалог не се получи. Както се споделя – нито зрънце плод, единствено сухи чепки и люспи от остарели опорки и добре наизустени изречения. А и нямаше по какъв начин да се получи при очевидното отвращение или наложена й партийна възбрана да разяснява закона „ Зарков “, отвън досегашните тези, и най-вече – изключително рецензиите към него.
Илиева дотолкоз навлезе ролята на пренавита политическа латерна, че подцени някои елементи – сбърка името на някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова с това на красивото лице на тогавашното Съюз на демократичните сили Надежда Михайлова. „ Ще й купя риза “, опита да замаже бързо гафа с усмивка.
Съвсем скоро още веднъж ритна същия камък. Цели четири пъти сбърка Иван Гешев със Сотир Цацаров, обяснявайки по какъв начин законът „ Зарков “ не бил написан за „ Цацаров “, разбирай за един избран човек. Наложи се водещият Любо Огнянов, въпреки всичко да й подсети, че основният прокурор се споделя Иван Гешев и че май доста ризи ще би трябвало да купува.
Дали Гешев ще получи риза от Илиева не е значимо. Тя обаче заслужава да получи от него най-малко рокля за цялостното си показване в предизборното изявление. За това, че разкри същинската същина на упражнението „ налагане на вярна правосъдна промяна “. Напук и на предизвестието на Съвета на Европа в лицето на Венецианската комисия, че би трябвало да се търси баланс на текстовете с настоящата българска Конституция.
Според Илиева усъвършенстваният вид на закона „ Зарков “ не се различавал значително от оригинала. Сега значим бил въпросът следва ли да се разисква сходно законодателство (за следствие на основния прокурор и промени в Наказателно-процесуален кодекс и ЗСВ) или не следва. Като че ли това не е правено до момента, като че ли в Народното събрание не са обсъждани три нарочни законопроекта – в това число с присъединяване на депутата Людмила Илиева в 48-ото Народно заседание. Или като че ли някой е отрекъл нуждата от сходно законодателство. Дори Гешев го разгласи за належащо, само че съобразено с настоящата Конституция и правна уредба.
Такъв бил политическият отговор в този момент, а правните елементи щели да бъдат обсъждани и оценени в новото Народно заседание, щом усъвършенстваният законопроект бъде импортиран за разглеждане. Вероятно в едно съвещание на правната комисия и в едно-две в пленарна зала. Каквато е досегашната законодателна процедура на променкаджиите.
Е, не е ли избита рибата? Да кажеш, че възраженията на Върховния касационен съд по Наказателно-процесуален кодекс (да оставим настрани тези на прокуратурата) са елементи, надали не досадни детайлности, които въпреки всичко щели да бъдат взети поради от Народното събрание! Нали законите са системи точно от правни елементи, резултат на политическа воля и консенсус в интерес на обществото. Как могат да се разясняват политически забележките на висшите съдии, че фигурата на съдията, който би трябвало да проверява основния прокурор, е форма на изключително законодателство, което Конституцията не позволява? Че като проверяващ прокурор съдията се назначава „ ad hoc “ във Върховната касационна прокуратура, която няма проверяващи функционалности? Че ще би трябвало да управлява екип от проверяващи служители на реда, образуван и следен от изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи? И впрочем, и впрочем.
Вярно е, че госпожа Илиева е неотдавна в огромната политика и би следвало да й се простят първите неточности. Видно от уеб страницата на „ Демократи за мощна България “ до 2022 година тя е била юрист по гражданско право и втори мандат общински консултант в Горна Оряховица. Годината с трите двойки за нея се оказва блестяща – определена е за народен представител като лидер на листата на Демократична България във Велико Търново. После даже става заместник-председател на правната и на конституционата комисии в 48-ия парламент. А преди този момент Илиева е за малко регионален шеф на Велико Търново, назначена от кабинета „ Петков “.
Сега Людмила Илиева отново желае да е народен представител, води листата на общата коалиция сред Политическа партия и Демократична България, само че даже името на настоящия обвинител №1 не може да запомни. Не, не е инцидентно, не е почтена неточност. Показва, че офанзивата против прокуратурата и против основния прокурор за обединенията на Кирил Петков и Асен Василев, за Христо Иванов и Атанас Атанасов, за присъдружните им НПО-та и медии „ бухалки “, за професионалните им протестъри и така нататък, е водеща задача, спусната им от подмолни кукловоди.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ