Как да понесем изпитанието да бъдем недоволни от себе си
„ Не се залъгвайте. Колкото и надалеч да стигнем в развиването си, всички резервираме в себе си следи от предходните стадии на своя нравствен свят. Така че в случай че тъкмо в този момент имате възприятието, че самодоволно и несъмнено крачите по праведния път на четвъртия стадий, хвърлете един взор в тъмницата. И в двата случая — в случай че имате възприятието, че сте в калта, или противоположното — в небесата, може би ще ви е от изгода да осъзнаете, че всички имаме в себе си следи, или прикрит капацитет, за развиване към по-висок стадий. Както е споделил Оскар Уайлд, „ всеки светец си има минало и всеки виновник — бъдеще “.
Това написа във втората част на своя непостижим бестселър „ Изкуството да бъдеш Бог ", най-хубавият публицист измежду психиатрите - американският човеколюбец Морган Скот Пек (22 май 1936 - 25 септември 2005). Нека си напомним няколко от абсолютно точните му разбори на човешката душeвност. Цитатите са от втората част на книгата, която в оригинал е със заглавието Further Along the Road Less Traveled и излиза през 1993-а.
За самоуважението„ Повтарям, нищо не ни лишава от психическо и обществено здраве и от общуването с Бога по този начин, както възприятието, че сме незначителни, некрасиви и нежелани. В реалност Бог е женихът, който ни споделя:— Ела в обятията ми!Ние обаче отвръщаме:— А, не, доста съм дебела.Бог изяснява:— Ти не разбираш. Аз те обичам. Искам те. Ти си красива. Ела в обятията ми.А ние продължаваме да се дърпаме и да обясняваме, че сме прекомерно остарели, или прекомерно млади, илинезначителни, или пък грозни и изобщо недостойни.Нека се подготвим. Да научим какъв брой сме значими, какъв брой сме красиви и мечтани — повече, в сравнение с можемда си представим и в най-смелите си фантазии. И дано, доколкото ни е по силите, да покажем на другите какъв брой са значими, и красиви, и мечтани — повече, в сравнение с могат да си показват и в най-смелите си фантазии. "
За Библията„ А Исус, несъмнено, е приказвал метафорично. Той не желае от вас да си отрежете ръката или да си избодете окото. Това, което желае да каже, е, че когато нещо се изпречи на пътя ви към психическото здраве и духовното израстване, би трябвало да се освободите от него, а не да седите и да се оплаквате, че ви пречи. Така че Библията не всеки път би трябвало да се възприема безусловно. Тя е значително метафора и мит и предстои на комплицирани и нерядко парадоксални тълкования. "
За духовното развитие„ Ако си мислите, че можете да планирате духовното си израстване, забравете го. Не отхвърлям семинарите и другите форми на себеизучаване — те могат да бъдат потребни. Правете това, за което мислите, че сте призвани, само че бъдете подготвени да приемете обстоятелството, че не знаете сигурно какво ще научите. Бъдете подготвени да ви изненадат сили отвън вашата власт и разберете, че най-важното, което би трябвало да научите по време на това странствуване, е да се покорявате на по-висша воля. "
За изпитанията„ Мисля, че Бог знае, че не съм доста устойчив на болежка... Тези повратни моменти са ни нужни, в тях осъзнаваме, че не всичко е наред, че не сме съвършени, че не сме безгрешни. Моментите на виновност, на разкайване, моментите, в които самоуважението ни е изоставило, когато понасяме тестването да бъдем недоволни от себе си, са от значително значение за израстването ни. Но даже в тези моменти би трябвало да ценим и обичаме себе си. Да обичаме себе си и да осъзнаваме несъвършенството си освен е допустимо, това е допустимо даже по едно и също време. Всъщност нерядко част от любовта към себе си е съзнанието, че у нас има нещо, върху което би трябвало да поработим. "
За екзистенциалната вина„ Онова, което ни пречи да се усещаме удовлетворени от себе си, когато е нужно да изправим нещо в себе си, се назовава екзистенциална виновност. Известно количество виновност — известно количество разкайване — е потребно за съществуването ни. Отсъствието на виновност е еднакво на неявяване на значим механизъм за самоусъвършенстване. Ако от самото начало си мислим, че всичко ни е наред, тогава, несъмнено, няма да можем да изправим това, което не е наред. "
Това написа във втората част на своя непостижим бестселър „ Изкуството да бъдеш Бог ", най-хубавият публицист измежду психиатрите - американският човеколюбец Морган Скот Пек (22 май 1936 - 25 септември 2005). Нека си напомним няколко от абсолютно точните му разбори на човешката душeвност. Цитатите са от втората част на книгата, която в оригинал е със заглавието Further Along the Road Less Traveled и излиза през 1993-а.
За самоуважението„ Повтарям, нищо не ни лишава от психическо и обществено здраве и от общуването с Бога по този начин, както възприятието, че сме незначителни, некрасиви и нежелани. В реалност Бог е женихът, който ни споделя:— Ела в обятията ми!Ние обаче отвръщаме:— А, не, доста съм дебела.Бог изяснява:— Ти не разбираш. Аз те обичам. Искам те. Ти си красива. Ела в обятията ми.А ние продължаваме да се дърпаме и да обясняваме, че сме прекомерно остарели, или прекомерно млади, илинезначителни, или пък грозни и изобщо недостойни.Нека се подготвим. Да научим какъв брой сме значими, какъв брой сме красиви и мечтани — повече, в сравнение с можемда си представим и в най-смелите си фантазии. И дано, доколкото ни е по силите, да покажем на другите какъв брой са значими, и красиви, и мечтани — повече, в сравнение с могат да си показват и в най-смелите си фантазии. "
За Библията„ А Исус, несъмнено, е приказвал метафорично. Той не желае от вас да си отрежете ръката или да си избодете окото. Това, което желае да каже, е, че когато нещо се изпречи на пътя ви към психическото здраве и духовното израстване, би трябвало да се освободите от него, а не да седите и да се оплаквате, че ви пречи. Така че Библията не всеки път би трябвало да се възприема безусловно. Тя е значително метафора и мит и предстои на комплицирани и нерядко парадоксални тълкования. "
За духовното развитие„ Ако си мислите, че можете да планирате духовното си израстване, забравете го. Не отхвърлям семинарите и другите форми на себеизучаване — те могат да бъдат потребни. Правете това, за което мислите, че сте призвани, само че бъдете подготвени да приемете обстоятелството, че не знаете сигурно какво ще научите. Бъдете подготвени да ви изненадат сили отвън вашата власт и разберете, че най-важното, което би трябвало да научите по време на това странствуване, е да се покорявате на по-висша воля. "
За изпитанията„ Мисля, че Бог знае, че не съм доста устойчив на болежка... Тези повратни моменти са ни нужни, в тях осъзнаваме, че не всичко е наред, че не сме съвършени, че не сме безгрешни. Моментите на виновност, на разкайване, моментите, в които самоуважението ни е изоставило, когато понасяме тестването да бъдем недоволни от себе си, са от значително значение за израстването ни. Но даже в тези моменти би трябвало да ценим и обичаме себе си. Да обичаме себе си и да осъзнаваме несъвършенството си освен е допустимо, това е допустимо даже по едно и също време. Всъщност нерядко част от любовта към себе си е съзнанието, че у нас има нещо, върху което би трябвало да поработим. "
За екзистенциалната вина„ Онова, което ни пречи да се усещаме удовлетворени от себе си, когато е нужно да изправим нещо в себе си, се назовава екзистенциална виновност. Известно количество виновност — известно количество разкайване — е потребно за съществуването ни. Отсъствието на виновност е еднакво на неявяване на значим механизъм за самоусъвършенстване. Ако от самото начало си мислим, че всичко ни е наред, тогава, несъмнено, няма да можем да изправим това, което не е наред. "
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ