Давид Сасоли продължава да е журналист
" Не съм се отказал изцяло от кариерата си на публицист, към момента подпомагам интензивно на разнообразни вестници и списания ", признава Давид Сасоли – определен през днешния ден за нов ръководител на Европейския парламент. Наричат го „ някогашен публицист “, защото от дълго време е предан на политиката, само че неговото верую е, че тази специалност е до живот.
63-годишният Сасоли е претендентът на социалдемократите, второто политическо семейство в Народното събрание и наследява на поста различен италианец - Антонио Таяни, непосредствен до Силвио Берлускони член на дясната Европейска национална партия.
Изборът на Сасоли му разрешава на Италия да резервира един от трите значими европейски поста, след напускането на Марио Драги (от Европейската централна банка) и Федерика Могерини (като началник на дипломацията), само че той явно няма да е съдружник на ръководещото в Рим популистко държавно управление.
Любовта от пръв взор с политиката при него се случва през 2009 година, когато някогашният кмет на Рим от левицата Валтер Велтрони провежда сливането на две огромни партии - от левицата и център-ляво. Сасоли се причислява незабавно към плана, от който се ражда Демократическата партия (ДП) в Италия.
Кандидат на изборите за Европейски парламент, той бе определен с листата на Директива за птиците с повече от 400 000 гласа, триумф, който дефинитивно го отдалечи от телевизионните екрани и той посвети политическата си кариера на Европарламента.
Ръководител на делегацията на Директива за птиците в Брюксел и Страсбург, в това време Сасоли се опива да пробие на националната политическа сцена, като се явява на първичните избори на Директива за птиците за поста кмет на Рим през 2013 година, само че губи от Иняцио Марино, който по-късно е определен за кмет.
След този несполучлив опит Сасоли се посвещава напълно на Европейския парламент. Преизбран през 2014 година, става зам.-председател на законодателния орган и дава отговор за бюджета и евро-средиземноморската политика.
" Като началник на тази политика, представлявах Европарламента по голям брой публични мотиви, като развивах разговор с институциите в страните от Средиземноморието и Близкия изток ", написа той на страницата си в интернет.
Претендира също, че е татко на " най-значимата железопътна промяна на Европейския съюз – посредством европейския закон Сасоли-Дийксма, признат през 2017 година след три години комплицирани договаряния ".
" Ако ми гласувате доверие, ще се борим дружно за актуален парламент, по-прозрачен, екологично резистентен, наличен за жителите ", даде обещание той през днешния ден пред сътрудниците си преди началото на гласуването за началник на Европарламента.
И няма за какво да не се има вяра на индивида, посветил живота си на журналистическата специалност, почнал от помощник на дребни вестници и осведомителни организации. Политиката за него очевидно е пристрастеност още от най-ранни юношески години. През пролетта на 1978 година той следи развиването на драмата с отвличането и убийството на тогавашния италиански министър-председател Алдо Моро. Сасоли е съавтор, дружно с Франческо Саверио Романо, на книга за министерските съвещания по време на отвличането.
През 1992 година е взет на работа от публичната радио и телевизия РАИ и бързо се изкачва в йерархията, с цел да стане познато лице за милиони италианци, когато показва вечерната осведомителна емисия на първия публичен ефирен канал, на който става и заместник-директор.
" Нищо не е допустимо без хората, нищо не е трайно без институциите ", сподели през днешния ден Сасоли в Европарламента, цитирайки цитира фраза на Жан Моне - един от бащите-основатели на Европейския съюз.
63-годишният Сасоли е претендентът на социалдемократите, второто политическо семейство в Народното събрание и наследява на поста различен италианец - Антонио Таяни, непосредствен до Силвио Берлускони член на дясната Европейска национална партия.
Изборът на Сасоли му разрешава на Италия да резервира един от трите значими европейски поста, след напускането на Марио Драги (от Европейската централна банка) и Федерика Могерини (като началник на дипломацията), само че той явно няма да е съдружник на ръководещото в Рим популистко държавно управление.
Любовта от пръв взор с политиката при него се случва през 2009 година, когато някогашният кмет на Рим от левицата Валтер Велтрони провежда сливането на две огромни партии - от левицата и център-ляво. Сасоли се причислява незабавно към плана, от който се ражда Демократическата партия (ДП) в Италия.
Кандидат на изборите за Европейски парламент, той бе определен с листата на Директива за птиците с повече от 400 000 гласа, триумф, който дефинитивно го отдалечи от телевизионните екрани и той посвети политическата си кариера на Европарламента.
Ръководител на делегацията на Директива за птиците в Брюксел и Страсбург, в това време Сасоли се опива да пробие на националната политическа сцена, като се явява на първичните избори на Директива за птиците за поста кмет на Рим през 2013 година, само че губи от Иняцио Марино, който по-късно е определен за кмет.
След този несполучлив опит Сасоли се посвещава напълно на Европейския парламент. Преизбран през 2014 година, става зам.-председател на законодателния орган и дава отговор за бюджета и евро-средиземноморската политика.
" Като началник на тази политика, представлявах Европарламента по голям брой публични мотиви, като развивах разговор с институциите в страните от Средиземноморието и Близкия изток ", написа той на страницата си в интернет.
Претендира също, че е татко на " най-значимата железопътна промяна на Европейския съюз – посредством европейския закон Сасоли-Дийксма, признат през 2017 година след три години комплицирани договаряния ".
" Ако ми гласувате доверие, ще се борим дружно за актуален парламент, по-прозрачен, екологично резистентен, наличен за жителите ", даде обещание той през днешния ден пред сътрудниците си преди началото на гласуването за началник на Европарламента.
И няма за какво да не се има вяра на индивида, посветил живота си на журналистическата специалност, почнал от помощник на дребни вестници и осведомителни организации. Политиката за него очевидно е пристрастеност още от най-ранни юношески години. През пролетта на 1978 година той следи развиването на драмата с отвличането и убийството на тогавашния италиански министър-председател Алдо Моро. Сасоли е съавтор, дружно с Франческо Саверио Романо, на книга за министерските съвещания по време на отвличането.
През 1992 година е взет на работа от публичната радио и телевизия РАИ и бързо се изкачва в йерархията, с цел да стане познато лице за милиони италианци, когато показва вечерната осведомителна емисия на първия публичен ефирен канал, на който става и заместник-директор.
" Нищо не е допустимо без хората, нищо не е трайно без институциите ", сподели през днешния ден Сасоли в Европарламента, цитирайки цитира фраза на Жан Моне - един от бащите-основатели на Европейския съюз.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




