Не съм чувала тази история от странични хора, но я

Не съм чувала тази история от странични хора, само че я следя персонално – майката и дъщерята са мои кръщелници.

Майката не планираше да има деца, искаше да се посвети на кариерата си. Затова имала доста аргументи, една от тях, че светът е прекомерно нечовечен, че няма да се оправи и така нататък

Като цяло до трийсет и пет години тя твърдо се придържаше към убежденията си, само че откакто доближи тази възраст, ненадейно разви фикс концепцията, че би трябвало да вземе приемно дете.

Не беше омъжена, кариерата й беше на върха. И внезапно ужасна покруса – съществено пострадване на гръбначния дирек, което просто я изтръгна от нормалния й живот.

Но тя не се отхвърли, стъпи на краката си и се възвърне. Между другото, прогнозите на лекаря не бяха оптимистични, само че все пак тя съумя да се възвърне.

И продължи да мечтае за бъдещия си наследник. Ще си вземе бавачка, с цел да й оказва помощ и ще има задоволително пари за живот – въпреки всичко тя изкарваше порядъчен приход. А бебето – колкото по-малко, толкоз по-добре, с цел да си станат допустимо най-близки.

Разбира се, говорихме доста за нейните проекти – рискът беше прекомерно огромен и можеше да съжалява по-късно за осиновяването. В последна сметка това ще бъде дете на някой различен с случаен набор от гени.

Но тя беше непреклонна и никой от околните й не беше известен. Започна това необичайно търсене – за бебето, което би трябвало да е ннейно.

Посетихме разнообразни сиропиталища с нея – децата бяха изненадващо спретнати и сладки. Най-после се случи.След известно време й се обадиха и й оповестиха заветната информация: „ Дете на девет месеца – елате да го видите и да се запознаете! “

Тя, несъмнено, незабавно се втурна да посрещне бъдещия си наследник, съвсем тичайки през територията на институцията, когато внезапно едно от разхождащите се деца я извика: „ Мамо!!! Моята майка! “

Тя се олюля, потъна в снежна преспа, а бебето я прегърна с ръце и не спираше да повтаря: „ Мамо, мамо! ”

Тогава тя претърпя доста комплицирани и може би най-ярките страсти в живота си. Вече беше не запомнила за момчето – това е нейната щерка, самата орис решила всичко.

Сърцето й като че ли било раздрано на части, в този миг тя осъзнала, че в действителност е станала майка на това славно и към този момент доста скъпо двегодишно момиченце.

Момичето било толкоз едва, нежно и доста болнаво. Но не спирало да повтаря, че тя е нейната щерка, най-милото и най-близкото дете на света.

Между другото, даже в сиропиталището се пробваха да я разубедят от концепцията да вземе това момиче – неприятна приемственост, неприятно здраве, закъснение в развиването, родителите към момента бяха в развой на отнемане от права върху щерка им.

Детето напълно неотдавна пристигнало в сиропиталището. Но тя не се отхвърли, търпеливо изтърпя правосъдните и други процедури и го осинови.

А след това стартира съществено да се занимава с рехабилитацията на щерка си – да я води при експерти, да я развива. На тригодишна възраст към този момент ходеше на два курса едновременно – изобразяване и гимнастика.

Разбира се, не всичко се получи незабавно, само че тя беше доста търпелива и се оправи с всичко. Близките бяха сюрпризирани, само че одобриха детето. А то имаше най-любящата майка. Тя даже щерка си на море, с цел да живее постоянно при по-добри климатични условия.

За момичето споделят, че има необикновен шанс.

Но освен детето, а и майка й има шанс – въпреки всичко и двете безкористно се обичат и вършат щастливи. Тези две хубавици живеят дружно от 10 години. Момичето учи в влиятелно учебно заведение и носи единствено шестици.

В същото време тя е необикновено послушна и дружелюбна – оказва помощ на майка си във всичко и й е признателна за всичко.