Не разказвам на много хора за баща си, но искам

Не описвам на доста хора за татко си, само че желая да ви опиша една история за това по какъв начин го видях и чух след гибелта му, прочетете я, може би сте имали сходни обстановки в живота си!

Започваме да имаме вяра в мистиката едвам откакто се сблъскаме с нея в живота. Можем безпределно да приказваме за обстоятелството, че едно или друго събитие в живота, което малко се поддава на логичност, е просто съвпадане или илюзия, само че тези, които са се сблъсквали с такива неща, вечно трансформират мисленето си за отвъдното.

И по този начин, бих желал да ви опиша една история, която ми се случи през 2012 година, няколко дни след гибелта на татко ми. Може би и на вас ви се е случвало нещо сходно? 

Прекарахме нощта при майка ми, в същия апартамент, в който татко ми умря преди няколко дни. Не можех да дремя дълго време, преигравах в главата си всички събития, които се случиха неотдавна.

Не можех да допускам какво се случи, тъй като единствено преди няколко дни баща се разхождаше из този апартамент, гледаше си нещата и даже не можеше да си показа, че на 42 години ще го няма.

Беше ми мъчно да обхвана всичките си мисли. Между другото си спомних, че татко ми знаеше по какъв начин ще почине, постоянно споделяше, че това ще стане доста скоро и насън. Е, всъщност това се случи. Ненапразно споделят, че човек усеща приближаването на гибелта.

Явяването

И по този начин, всички, които бяхме в жилището, майка ми, брат ми и аз, всички заспаха с изключение на мен.

По някое време чух някой да бърника в бравата на входната врата на жилището. Замръзнах и насочих взор към коридора, беше мрачно и не виждах нищо с изключение на мрачевина, само че започнах да се ослушвам.

Чудех се какво може да е? Първата мисъл, която ми хрумна бяха крадци, тъй че застинах и започнах да следя. Роднини нямаше по какъв начин да дойдат в три сутринта и нямаха ключове за нашия апартамент.

Когато внезапно слушам, че дръжката стартира да се движи, хм… очевидно някой се пробва да отвори вратата.

Тогава взех решение да работя, станах от леглото, безшумно отидох до вратата и погледнах през шпионката, никой, нямаше никой. Върнах се в леглото и се замислих за нещо друго – ами в случай че татко ми се опитваше да влезе в жилището, колкото и необичайно да изглеждаше.

Започнах да се напъвам още повече, ами сънят? Какъв сън? Съвсем беше избягал.

Мина малко време и чух тихи стъпки по коридора, като че ли някой по чорапи постепенно влачеше краката си из жилището.

Огледах се, всички спяха, само че тогава какво ставаше там в тъмното? Стъпките приближаваха и ясно чух някой да минава около стаята ни и да отива в кухнята – стъпките към този момент се чуваха там.

Не можете да си визиите какъв брой доста ме беше боязън в този миг, ще бъда почтен, само че знаех 100 %, че татко ми е този, който ни е посетил. Замръзнах и започнах да се ослушвам какво ще последва.

Бих желал да уточня още една детайлност. След гибелта на татко ми останаха птиците му- той доста обичаше птици, не помня каква порода бяха, само че клетката с тях висеше в кухнята.

През нощта покривахме клетката с фино одеяло, с цел да спят. Дори и да покриете клетката с птиците денем, те ще заспят, като си мислят, че е настъпила нощта. Затова вечер ги покриваме, с цел да не пеят и да не подвигат звук.

И по този начин, незабавно щом стъпките се реалокираха в кухнята, птиците в клетката започнаха да подвигат олелия и да се бият, започнаха да се блъскат, летяха летяха слепешката по този начин, че изгубиха доста пера и всичко това се случи в дълбоката нощ, когато в кухнята се чуха стъпки.

Разбрах, че усещат нещо или по-скоро наличието на стопанина си. По някое време утихнаха и необяснимите неща продължиха.

Седях и слушах, че чиниите започнаха да тракат, в този миг не устоях повече и разсъниха моите хора. Казвам им, чувате ли това? Да, всички го чуваха!

Обясних всичко, което се случва на майка ми и брат ми, и всички чуха дрънкането на чинии напряко от кухнята! И още веднъж стъпките, той се луташе из жилището. Тази вечер всички повярваха в мистичното!

Помня по какъв начин татко ми сподели, че ще пристигна при нас, когато почине, и по този начин се случи!

Сънят в онази нощ

След всичко това въпреки всичко заспах и сънувах доста забавен сън с татко ми.

Вървя по улицата, по същата улица, където живеехме като дребни, и виждам татко си. Извиках го и му споделих: „ Татко! Здравей! Какво правиш тук? “ На което той ми отговори, че е решил да се разноски из паметните места и да си напомни предишното. И знаете ли какво имаше в ръцете си? Той държеше с ръка дръжката на количка, а в нея стоеше ковчегът му.

Носеше ковчега през улицата. Беше доста необичайно! По този метод се разхождаше през места. Баща ми се усмихна и сподели, че би трябвало да потегля, аз се сбогувах с него и той изчезна в хоризонта.

Този сън ме шокира, също като това, което чухме същата нощ.