Научих се да обичам живота…
Не разбирах живота. Виждах доста болежка в него, която множеството хора познават по един или различен метод. Но с времето някак разбрах, че той е доста по-дълбок и многопластов, в сравнение с си мислим и че съдим за него нормално преждевременно, както споделя и Петър Дънов. Всъщност той не е нито толкоз черен, нито толкоз превъзходен и розов, колкото си мислят хората от време на време – сполетени от огромно благополучие или злощастие. Ние най-често го ненавиждаме или обичаме, съгласно това, което ни се случва. За някои може би е отегчителен или даже апатичен понякога… Но към този момент зная, че той е не просто цветен, а безпределно бездънен. Неизчерпаем… И за мен е нещо свято, висша полезност. Какъвто и където и да е. На този или оня, или на който и да е различен свят – той е едно и също нещо, въпреки и най-различен – той е Живот.
