Петър Русев, старши спасител на Северния плаж в Бургас, пред „Труд“: Има туристи, които се мислят за безсмъртни
Не работим за дарове или благодарности, а с цел да са живи и здрави хората. За да си избавител, би трябвало да имаш сърце и храброст. Това споделя пред „ Труд “ Петър Русев. Спасителят изяснява, че през почивните дни туристи и бургазлии, които идват да плажуват на линията, стават 70 000 души, а спасителите са малко- едвам 30. Затова работата е доста напрегната, непрестанно наблюдават морето, което е непредвидимо. Мъртвото неспокойствие ги изправя на нокти, а когато има стихия, първата им работа е да изкарат хората от водата, с цел да ги предпазят от гръмотевиците. Ако плувец попадне в мъртво неспокойствие, най-важно е да не се паникьосва и да не плува непосредствено към брега, изяснява морският пазач.
– Г-н Русев, 19 души се удавиха по Южното Черноморие от началото на лятото. Това значи, че на всеки четири дни, е имало покруса в морето. Помните ли различен подобен сезон?
– Тази година сезонът в действителност е сериозен. Мъртвото неспокойствие стартира още от самото начало- от месец юни- нещо, което е казус. Миналата обаче, ситуацията не беше по- друго, просто сме не запомнили. Мъртвото неспокойствие беше от 20 юли до 2 септември и тогава имаше също доста удавени хора. Просто през последните 10 години морето е непредвидимо. Мъртвото неспокойствие се появява в непредвидени моменти, слънцето и морето се трансформираха. Започнаха стихии, дъжд вали все по-често. Климатичните промени, които са в международен мащаб, въздействат и на морето. Преценете сами- от началото на юни досега имаме единствено 23 дни със зелен байрак. Това са обстоятелствата.
– Какво значат тези промени за спасителите?
– Много нерви, повече работа и зоркост, повече сложни дни и моменти. Например, по време на стихия, първата ни работа е да извадим хората от водата, тъй като в случай че гръм падне върху човек във водата, може да го убие. След това чак мислим за себе си, заставаме под някой чадър и оттова наблюдаваме- дали някой няма да влезе да се изкъпе. Защото хората си мислят, че когато вали дъжд, е доста добре да се изкъпят- сантиментално и по-различно е. Според тях. А това е огромна неточност, тъй като тогава човек има огромна електрическа проводимост и притегля гръмотевиците.
– Какво в действителност съставлява мъртвото неспокойствие?
– Морето стартира да дърпа. Силен североизточен вятър се появява и подвига ветрова вълна, която подкопава дъното и след това на втория ден се получава по този начин нареченото мъртво неспокойствие. Когато има ветрова вълна плюс мъртво вълнение- това се споделя „ мелтем “, а след това единствено мъртвото неспокойствие е по този начин нареченият „ сулган “. И тогава морето стартира да дърпа и се получават по този начин наречените дънни ями и дупки. Мъртвото неспокойствие, или „ сулганът “, трае нечетен брой дни- 3,5,7,13… Когато вълните паднат, т.е. „ мелтемът “ изчезне, множеството хора си мислят, че всичко към този момент се е нормализирало, тъй като няма талази, само че това не е по този начин. Морето продължава да дърпа и да „ работи “ и е доста рисково. Затова тази година ние даже бяхме набучили колчета по най-опасните места, където имаше страховити дънни ями- да бъдат като знак, предизвестие тези места да се заобикалят.
– Как да се спасим, в случай че попаднем в лапите на „ мъртвака “?
– Първо, би трябвало да се къпем там, където има водно-спасителна работа, а не на неохраняеми плажове. Второ, би трябвало да се къпем на групи и в случай че попаднем в мъртво неспокойствие, да махаме и викаме за помощ. В това няма нищо срамно. Но в случай че се попадне в такава обстановка, най-важно е да не се паникьосваме. Да се отпуснем, тъй като човешкото тяло има плаваемост и не би трябвало да плуваме непосредствено към брега, тъй като самото течение е с по-голяма скорост. Ако човек плува със скорост 3 километра в час, течението може да бъде 10-15 км в час. С една дума е невероятно да се излезе от него. Може да се излезе единствено в случай че се плува диагонално.
– Вие спасявал ли сте човек от мъртво неспокойствие?
– Да спасявал съм и непрестанно вършим тренировки за това. Задължително се влиза със избавително въже или със избавителен буй и плавници, с цел да можем да подадем буя на давещия се човек. През последните събота и неделя имахме над 20 инцидента- хора, които бяха попаднали в теченията, в дупките, в ямите и просто с помощта на професионализма на сътрудниците спасители, на нашите постове нямаше нито един драматичен случай. Всички хора бяха избавени.
– Какви други рискове дебнат на плажа?
– Примерно ужилване от медуза. При подобен случай човек може да направи пет неща. Първо- да измиеш мястото със сладка вода на душа, откакто незабавно излезеш от морето. Друго- с влажен пясък да натриеш мястото, с цел да се облекчи болката. Вече вкъщи, може да се приложи оцет, сапун и лед. Ако ужилването е в региона на лицето или очите- наложително се търси здравна помощ. Когато има талази, тогава хората от вътрешността на страната, които не познават морето, си мислят че няма никаква заплаха и скачат във вълните. А примерно при скок в самата вълна, тя може да обърне индивида и да го забие към дъното, тъй че къпещият се даже да изпадне в безсъзнание. Друго- при скокове във вълните човек може да се удари в дъното и да се обърка къде е повърхността, при подобен удар може да остане, не дай Боже неработоспособен.
– А дисциплинирани ли са туристите това лято, има ли формирани актове за непокорство?
– Не са доста дисциплинирани. Има формирани актове най-вече на пияни туристи, които стават нападателни и се карат с нас и не извършват разпорежданията ни. Това са най-вече млади хора- сред 20 и 40 години. Има измежду тях и българи, и чужденци, които се мислят за доста велики, за безсмъртни дори. Няма да загатвам от кои народности са. Но германците и турците са най-изпълнителни. Като им се каже, просто няма проблем и извършват.
– Вие сте оперен артист, а работите като спасител- за какво? И за какво има недостиг на спасители, и те избират да работят, да речем, в Кипър?
– Доста сътрудници избират да работят в чужбина заради по-високото заплащане и по- дългия сезон там. Примерно в Кипър сезонът е осем месеца. Макар че концесионерите тук дават бонуси- квартири се заплащат, храна, кафета. Последните години множеството спасители избират плувните басейни, тъй като там няма такова напрежение, няма течения, няма мъртво неспокойствие. Аз през зимата работя в едно учебно заведение като огняр и очаквам да пристигна лятото. Повечето сътрудници са така- на зимна и лятна работа. При нас, на Северния плаж, има и две дами спасителки. Едната е здравна сестра, другата е студентка в НСА.
Занимаваме се и с други неща на всичко отгоре- да търсим изгубени деца. Прави усещане, че тази година възрастовата им граница порасна, т.е. губят се към този момент по- огромни деца. Ако до момента се губеха деца сред 3 и 10 години, в този момент те са над 10 години. Отдавам го на обстоятелството, ме майките им идват на плажа с преносими компютри и смарт телефони и не ги следят. Няма разговор сред деца и родители. Не ги знаят в кой миг къде са. Също през годините съм следил, че когато се изгуби някое дете, то безусловно потегля на север, т.е. към Поморие.
– Има ли потребност от основаване на Център по водно избавяне, от кула, от която да се следи плажа, и от радиоуредба?
– Естествено, че има. В ММЦ Приморско да вземем за пример има кули, от които спасителите следят отвисоко по-голяма част от водната повърхност. Чувал съм от сътрудници, които са били в чужбина- Австралия, САЩ… Там било тъкмо така- имат високи кули за наблюдаване и спасителите се въртят на всеки час, други обикалят край морето. Когато преди години имаше радиоуредба- съобщаваше се времето, съобщаваше се за рискови зони, за изгубени деца, уточнения се даваха за сигнализацията. Просто имаше някакъв живот. А в този момент всеки идва, седи си уединен или с компания и си потегля. Затова е хубаво отново да има радиоуредба.
– Спасителите още гларуси ли са, или към този момент са врабчета?
– Няма към този момент гларуси, няма време за гугутки, чайки и по този начин нататък. Цялото ни внимание е захласнато от морето. Морето е толкоз непредвидимо, че всяка секунда нехайство може да коства скъпо. И другото- в събота и неделя плажът в Бургас се цялостни със 70 000 индивида. Те са охранявани от 25, няма и 30 спасители. Или почти на един избавител се падат няколко хиляди индивида. А август е най-трудният месец. Връщаш се от работа и нямаш сили безусловно да приказваш. Гледаш да си починеш пълноценно, тъй като на следващия ден отново си на вишката.
– Хората, които спасявате – по какъв начин ви се отблагодаряват?
– По друг метод, някои даже не споделят едно „ благодаря “, само че това е, тъй като са шокирани от случилото се. Минават, отпътуват и се скриват. Други са доста признателни и благи. Примерно тази година спасихме няколко младежи и те ни почерпиха с по една шоколадова вафла и чаша кока кола. Пак тази година, лекарят който е към нашия екип, избави един човек, който припадна на алеята над плажа. После пристигнаха синът му и щерка му да благодарят. Но ние не работим, с цел да ни благодарят. Просто нашата работа е виновна работа, както е на лекарите. Ние работим, с цел да спасим индивида. И по тази причина не всеки може да е избавител, би трябвало да имаш сърце и храброст, постоянно съм го казвал. Това е нашата сила- да оказваме помощ на хората да бъдат живи и здрави. Не работим за пари или дарове.
Нашият посетител
Петър Русев е роден на 7 декември 1970 година в Бургас. Завършил е Музикалното учебно заведение, компетентност „ Оперно пеене ”. Известно време е съвместявал пеенето през зимата и спасяването на туристи от морето през лятото. След като в операта редуцират щата, през 2010 година, остава да работи единствено като избавител. Морски пазач е към този момент цели 20 години. Русев е старши избавител, инструктор по водно избавяне. Обучил е над 4000 ученика в курсове при БЧК-Бургас.
– Г-н Русев, 19 души се удавиха по Южното Черноморие от началото на лятото. Това значи, че на всеки четири дни, е имало покруса в морето. Помните ли различен подобен сезон?
– Тази година сезонът в действителност е сериозен. Мъртвото неспокойствие стартира още от самото начало- от месец юни- нещо, което е казус. Миналата обаче, ситуацията не беше по- друго, просто сме не запомнили. Мъртвото неспокойствие беше от 20 юли до 2 септември и тогава имаше също доста удавени хора. Просто през последните 10 години морето е непредвидимо. Мъртвото неспокойствие се появява в непредвидени моменти, слънцето и морето се трансформираха. Започнаха стихии, дъжд вали все по-често. Климатичните промени, които са в международен мащаб, въздействат и на морето. Преценете сами- от началото на юни досега имаме единствено 23 дни със зелен байрак. Това са обстоятелствата.
– Какво значат тези промени за спасителите?
– Много нерви, повече работа и зоркост, повече сложни дни и моменти. Например, по време на стихия, първата ни работа е да извадим хората от водата, тъй като в случай че гръм падне върху човек във водата, може да го убие. След това чак мислим за себе си, заставаме под някой чадър и оттова наблюдаваме- дали някой няма да влезе да се изкъпе. Защото хората си мислят, че когато вали дъжд, е доста добре да се изкъпят- сантиментално и по-различно е. Според тях. А това е огромна неточност, тъй като тогава човек има огромна електрическа проводимост и притегля гръмотевиците.
– Какво в действителност съставлява мъртвото неспокойствие?
– Морето стартира да дърпа. Силен североизточен вятър се появява и подвига ветрова вълна, която подкопава дъното и след това на втория ден се получава по този начин нареченото мъртво неспокойствие. Когато има ветрова вълна плюс мъртво вълнение- това се споделя „ мелтем “, а след това единствено мъртвото неспокойствие е по този начин нареченият „ сулган “. И тогава морето стартира да дърпа и се получават по този начин наречените дънни ями и дупки. Мъртвото неспокойствие, или „ сулганът “, трае нечетен брой дни- 3,5,7,13… Когато вълните паднат, т.е. „ мелтемът “ изчезне, множеството хора си мислят, че всичко към този момент се е нормализирало, тъй като няма талази, само че това не е по този начин. Морето продължава да дърпа и да „ работи “ и е доста рисково. Затова тази година ние даже бяхме набучили колчета по най-опасните места, където имаше страховити дънни ями- да бъдат като знак, предизвестие тези места да се заобикалят.
– Как да се спасим, в случай че попаднем в лапите на „ мъртвака “?
– Първо, би трябвало да се къпем там, където има водно-спасителна работа, а не на неохраняеми плажове. Второ, би трябвало да се къпем на групи и в случай че попаднем в мъртво неспокойствие, да махаме и викаме за помощ. В това няма нищо срамно. Но в случай че се попадне в такава обстановка, най-важно е да не се паникьосваме. Да се отпуснем, тъй като човешкото тяло има плаваемост и не би трябвало да плуваме непосредствено към брега, тъй като самото течение е с по-голяма скорост. Ако човек плува със скорост 3 километра в час, течението може да бъде 10-15 км в час. С една дума е невероятно да се излезе от него. Може да се излезе единствено в случай че се плува диагонално.
– Вие спасявал ли сте човек от мъртво неспокойствие?
– Да спасявал съм и непрестанно вършим тренировки за това. Задължително се влиза със избавително въже или със избавителен буй и плавници, с цел да можем да подадем буя на давещия се човек. През последните събота и неделя имахме над 20 инцидента- хора, които бяха попаднали в теченията, в дупките, в ямите и просто с помощта на професионализма на сътрудниците спасители, на нашите постове нямаше нито един драматичен случай. Всички хора бяха избавени.
– Какви други рискове дебнат на плажа?
– Примерно ужилване от медуза. При подобен случай човек може да направи пет неща. Първо- да измиеш мястото със сладка вода на душа, откакто незабавно излезеш от морето. Друго- с влажен пясък да натриеш мястото, с цел да се облекчи болката. Вече вкъщи, може да се приложи оцет, сапун и лед. Ако ужилването е в региона на лицето или очите- наложително се търси здравна помощ. Когато има талази, тогава хората от вътрешността на страната, които не познават морето, си мислят че няма никаква заплаха и скачат във вълните. А примерно при скок в самата вълна, тя може да обърне индивида и да го забие към дъното, тъй че къпещият се даже да изпадне в безсъзнание. Друго- при скокове във вълните човек може да се удари в дъното и да се обърка къде е повърхността, при подобен удар може да остане, не дай Боже неработоспособен.
– А дисциплинирани ли са туристите това лято, има ли формирани актове за непокорство?
– Не са доста дисциплинирани. Има формирани актове най-вече на пияни туристи, които стават нападателни и се карат с нас и не извършват разпорежданията ни. Това са най-вече млади хора- сред 20 и 40 години. Има измежду тях и българи, и чужденци, които се мислят за доста велики, за безсмъртни дори. Няма да загатвам от кои народности са. Но германците и турците са най-изпълнителни. Като им се каже, просто няма проблем и извършват.
– Вие сте оперен артист, а работите като спасител- за какво? И за какво има недостиг на спасители, и те избират да работят, да речем, в Кипър?
– Доста сътрудници избират да работят в чужбина заради по-високото заплащане и по- дългия сезон там. Примерно в Кипър сезонът е осем месеца. Макар че концесионерите тук дават бонуси- квартири се заплащат, храна, кафета. Последните години множеството спасители избират плувните басейни, тъй като там няма такова напрежение, няма течения, няма мъртво неспокойствие. Аз през зимата работя в едно учебно заведение като огняр и очаквам да пристигна лятото. Повечето сътрудници са така- на зимна и лятна работа. При нас, на Северния плаж, има и две дами спасителки. Едната е здравна сестра, другата е студентка в НСА.
Занимаваме се и с други неща на всичко отгоре- да търсим изгубени деца. Прави усещане, че тази година възрастовата им граница порасна, т.е. губят се към този момент по- огромни деца. Ако до момента се губеха деца сред 3 и 10 години, в този момент те са над 10 години. Отдавам го на обстоятелството, ме майките им идват на плажа с преносими компютри и смарт телефони и не ги следят. Няма разговор сред деца и родители. Не ги знаят в кой миг къде са. Също през годините съм следил, че когато се изгуби някое дете, то безусловно потегля на север, т.е. към Поморие.
– Има ли потребност от основаване на Център по водно избавяне, от кула, от която да се следи плажа, и от радиоуредба?
– Естествено, че има. В ММЦ Приморско да вземем за пример има кули, от които спасителите следят отвисоко по-голяма част от водната повърхност. Чувал съм от сътрудници, които са били в чужбина- Австралия, САЩ… Там било тъкмо така- имат високи кули за наблюдаване и спасителите се въртят на всеки час, други обикалят край морето. Когато преди години имаше радиоуредба- съобщаваше се времето, съобщаваше се за рискови зони, за изгубени деца, уточнения се даваха за сигнализацията. Просто имаше някакъв живот. А в този момент всеки идва, седи си уединен или с компания и си потегля. Затова е хубаво отново да има радиоуредба.
– Спасителите още гларуси ли са, или към този момент са врабчета?
– Няма към този момент гларуси, няма време за гугутки, чайки и по този начин нататък. Цялото ни внимание е захласнато от морето. Морето е толкоз непредвидимо, че всяка секунда нехайство може да коства скъпо. И другото- в събота и неделя плажът в Бургас се цялостни със 70 000 индивида. Те са охранявани от 25, няма и 30 спасители. Или почти на един избавител се падат няколко хиляди индивида. А август е най-трудният месец. Връщаш се от работа и нямаш сили безусловно да приказваш. Гледаш да си починеш пълноценно, тъй като на следващия ден отново си на вишката.
– Хората, които спасявате – по какъв начин ви се отблагодаряват?
– По друг метод, някои даже не споделят едно „ благодаря “, само че това е, тъй като са шокирани от случилото се. Минават, отпътуват и се скриват. Други са доста признателни и благи. Примерно тази година спасихме няколко младежи и те ни почерпиха с по една шоколадова вафла и чаша кока кола. Пак тази година, лекарят който е към нашия екип, избави един човек, който припадна на алеята над плажа. После пристигнаха синът му и щерка му да благодарят. Но ние не работим, с цел да ни благодарят. Просто нашата работа е виновна работа, както е на лекарите. Ние работим, с цел да спасим индивида. И по тази причина не всеки може да е избавител, би трябвало да имаш сърце и храброст, постоянно съм го казвал. Това е нашата сила- да оказваме помощ на хората да бъдат живи и здрави. Не работим за пари или дарове.
Нашият посетител
Петър Русев е роден на 7 декември 1970 година в Бургас. Завършил е Музикалното учебно заведение, компетентност „ Оперно пеене ”. Известно време е съвместявал пеенето през зимата и спасяването на туристи от морето през лятото. След като в операта редуцират щата, през 2010 година, остава да работи единствено като избавител. Морски пазач е към този момент цели 20 години. Русев е старши избавител, инструктор по водно избавяне. Обучил е над 4000 ученика в курсове при БЧК-Бургас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ