Детето предпочита баба си
" Не просто баба си! Свекърва ми!!! "
С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен пакостник, преди малко проходил и, съгласно мен, още прекомерно неосведомен в огромния свят, с цел да избира каквото и да било…Изслушах болката й, излята под формата на дълъг монолог. Мая е принудена от събитията да живее в една къща с въпросната баба, което май още повече утежнява събитията. Тъй като тя е в майчинство и непрекъснато е ангажирана с детето (и то с нея), обикновено е да отнася и негативите спрямо бабата. Майката е строгата, която все се кара, настоятелната, две думи - тя е „ неприятното ченге ”. И в този миг от работа се прибира баба! Чудно ли е, че детето протяга ръчички и се гушва в баба? Чудно ли е, че тя му се радва, тъй като е мислила за внучето през целия ден? Не би трябвало да е чудно. Чудна е реакцията на приятелката ми.
“Детето избира баба си пред майка си и точка. ”
Тя не знае по какъв начин да си изясни това и страда, ревнува, недоволството се придвижва и в техните връзки, замесва се таткото и нещата се задълбочават. Детето не желае да изпие лекарството, което майка му дава - следват нерви (от майката), писъци (от детето) и реакцията на бабата, която не устоя, намесва се и някак с лекост съумява да даде лекарството. И по този начин е с хранене, обличане, четене на книжки, излизане на разходка - бабата е добричка с намиране на верния звук, майката е досадна с условията си.
На мен, като на непряк наблюдаващ, ми е елементарно да видя нещата независимо. Отстрани постоянно е по-различно. Това обаче не ми пречи да я разбирам изцяло, тъй като и аз бях в обстановката на Мая и помня какъв брой тежко ми беше. С какъв ревностен взор гледах щерка си- гòрко плачеща в мен и мигновено успокоена в прегръдките на свекърва ми. Помня, помня…а преди този момент толкоз обичах свекърва си. Роди се детето и в мен настъпи смяна. Превърнах се в една заядлива ревнивка, която страдаше от всяка усмивка, дадена от детето на някой различен. И в един миг осъзнах, че това не е обикновено държание от моя страна и че би трябвало да се взема в ръце. Започнах да подпитвам и другите майки, с които общувах, дали и при тях я има тази емоция- някои си признаха чистосърдечно, че се усещат тъкмо като мен. Значи би трябвало да има съответно пояснение на какво се дължи тази ирационална ревнивост.
Причините може да са доста, разнообразни и сложни, само че най-общо се дължат на неналичието на убеденост на младата майка, тя се усеща малко несигурна в новата си роля. Когато тя се стреми да постанова това, което счита за вярно с непреклонност, с цел да няма и белег на опозиция у детето и да подкопае престижа й. В същото време бабите са по-уверени в гледането на деца, имат опит и не се стремят да се постановат.
Нека не забравяме и обстоятелството, че до скоро майката и бебето са били едно цяло. Всички са се радвали за бъдещето бебе, само че никой не е почувствал като мама живота в себе си, ритничетата, хълцането, побутването- тези чувства и още доста прекарвания през бременността са създали връзката сред майката и детето извънредно интимна, дълбока и съкровена. Детето е било част от организма на майка си, функционирали са като едно цяло. И в този момент нещата са изменени, само че тя към момента усеща детето като своя надали не благосъстоятелност.
“Колкото и да е необичайно и даже смешно за човек, който следи нещата в профил, тази ревнивост може да е доста трагично възприятие за младата майка. И в случай че не срещне схващане, нещата биха могли да се задълбочат. ”
Разговорът постоянно оказва помощ, даже и да е неприятно да бъде стартират точно от вас, откакто сте натоварени, само че след това облекчението, че сте споделили недоволството на глас, е голямо. А от време на време е по-трудно да беседваме със личните си майки, които по никакъв начин не ни вземат на съществено като новоизпечени в ролята. Владейте нервите си, отворете тематиката за неразрешеното от вас и очертайте границите. С почитание признайте заслугите на бабата и обяснете, че в този момент е ваш ред да бъдете родител и да поемете отговорността за това, изисквайки правила. Много е неприятно майката да бъде сложена в ролята на „ неприятното ченге ” и да се разрешават неща, които мама не разрешава.
Проумейте етапите в развиването на децата. До годинка-годинка и малко те възприемат майка си като част от себе си. В неговото схващане те двамата са неделими и обичта към мама е изцяло безусловна. То не може да съществува без нея. Нейният мирис е първото нещо, което детето усеща в новия свят, тя го успокоява, храни, приспива, гушка, задоволява потребностите му от всичко…но с израстването на детето се трансформират и рамките на светогледа му. То открива и останалите хора - тези, които са към него и майка му. Те също са положителни, също могат да гушкат, да забавляват…интересни са. В интервала 10-15 месеца детето стартира да се привързва и към други хора - този интервал отбелязва интервала, в който детето се осъзнава като обособен субект.
С времето, с грижите и насладите към бебето, вие ще придобивате все по-голяма убеденост. И ще знаете, че сте незаменима за вашето дете и това няма да се промени от никой различен човек в живота му. Това, което желаех да обясня на приятелката си Мая беше, че детето и не е спряло да има потребност от нея, тъй като мама си е мама. Ако нещо го заболи - мама е отсреща, в случай че го е боязън - отново ще се гушне в мама. Без мама не може, тя не се побира в категория. Тя е част от детето и обичта към нея е безусловна. Но детето постоянно ще има потребност от други хора, от многообразие, социализация и другарство. С времето, както увереността нараства, по този начин и се учим да пускаме децата си по техния път. Да ги оставяме да натрупат опит с баща, баби и дядовци, лели и вуйчовци, съседи и другари.
Поговорихме, описах й за моя опит, описах й всичко това. И тя като че ли се успокои. Утешително е да знаеш, че не си самичък, че не полудяваш. Дано съм помогнала най-малко малко на Мая да осъзнае, че нещата не са толкоз страшни, колкото й се костват. Детето ще открива света с интерес, ще обича и ще има нужда от разнообразни хора, само че мама постоянно ще бъде нещо по-специално от останалите. Прегръдката на мама постоянно ще бъде по-специална и най-любима от всички.Мама си е мама.
С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен пакостник, преди малко проходил и, съгласно мен, още прекомерно неосведомен в огромния свят, с цел да избира каквото и да било…Изслушах болката й, излята под формата на дълъг монолог. Мая е принудена от събитията да живее в една къща с въпросната баба, което май още повече утежнява събитията. Тъй като тя е в майчинство и непрекъснато е ангажирана с детето (и то с нея), обикновено е да отнася и негативите спрямо бабата. Майката е строгата, която все се кара, настоятелната, две думи - тя е „ неприятното ченге ”. И в този миг от работа се прибира баба! Чудно ли е, че детето протяга ръчички и се гушва в баба? Чудно ли е, че тя му се радва, тъй като е мислила за внучето през целия ден? Не би трябвало да е чудно. Чудна е реакцията на приятелката ми.
“Детето избира баба си пред майка си и точка. ”
Тя не знае по какъв начин да си изясни това и страда, ревнува, недоволството се придвижва и в техните връзки, замесва се таткото и нещата се задълбочават. Детето не желае да изпие лекарството, което майка му дава - следват нерви (от майката), писъци (от детето) и реакцията на бабата, която не устоя, намесва се и някак с лекост съумява да даде лекарството. И по този начин е с хранене, обличане, четене на книжки, излизане на разходка - бабата е добричка с намиране на верния звук, майката е досадна с условията си.
На мен, като на непряк наблюдаващ, ми е елементарно да видя нещата независимо. Отстрани постоянно е по-различно. Това обаче не ми пречи да я разбирам изцяло, тъй като и аз бях в обстановката на Мая и помня какъв брой тежко ми беше. С какъв ревностен взор гледах щерка си- гòрко плачеща в мен и мигновено успокоена в прегръдките на свекърва ми. Помня, помня…а преди този момент толкоз обичах свекърва си. Роди се детето и в мен настъпи смяна. Превърнах се в една заядлива ревнивка, която страдаше от всяка усмивка, дадена от детето на някой различен. И в един миг осъзнах, че това не е обикновено държание от моя страна и че би трябвало да се взема в ръце. Започнах да подпитвам и другите майки, с които общувах, дали и при тях я има тази емоция- някои си признаха чистосърдечно, че се усещат тъкмо като мен. Значи би трябвало да има съответно пояснение на какво се дължи тази ирационална ревнивост.
Причините може да са доста, разнообразни и сложни, само че най-общо се дължат на неналичието на убеденост на младата майка, тя се усеща малко несигурна в новата си роля. Когато тя се стреми да постанова това, което счита за вярно с непреклонност, с цел да няма и белег на опозиция у детето и да подкопае престижа й. В същото време бабите са по-уверени в гледането на деца, имат опит и не се стремят да се постановат.
Нека не забравяме и обстоятелството, че до скоро майката и бебето са били едно цяло. Всички са се радвали за бъдещето бебе, само че никой не е почувствал като мама живота в себе си, ритничетата, хълцането, побутването- тези чувства и още доста прекарвания през бременността са създали връзката сред майката и детето извънредно интимна, дълбока и съкровена. Детето е било част от организма на майка си, функционирали са като едно цяло. И в този момент нещата са изменени, само че тя към момента усеща детето като своя надали не благосъстоятелност.
“Колкото и да е необичайно и даже смешно за човек, който следи нещата в профил, тази ревнивост може да е доста трагично възприятие за младата майка. И в случай че не срещне схващане, нещата биха могли да се задълбочат. ”
Разговорът постоянно оказва помощ, даже и да е неприятно да бъде стартират точно от вас, откакто сте натоварени, само че след това облекчението, че сте споделили недоволството на глас, е голямо. А от време на време е по-трудно да беседваме със личните си майки, които по никакъв начин не ни вземат на съществено като новоизпечени в ролята. Владейте нервите си, отворете тематиката за неразрешеното от вас и очертайте границите. С почитание признайте заслугите на бабата и обяснете, че в този момент е ваш ред да бъдете родител и да поемете отговорността за това, изисквайки правила. Много е неприятно майката да бъде сложена в ролята на „ неприятното ченге ” и да се разрешават неща, които мама не разрешава.
Проумейте етапите в развиването на децата. До годинка-годинка и малко те възприемат майка си като част от себе си. В неговото схващане те двамата са неделими и обичта към мама е изцяло безусловна. То не може да съществува без нея. Нейният мирис е първото нещо, което детето усеща в новия свят, тя го успокоява, храни, приспива, гушка, задоволява потребностите му от всичко…но с израстването на детето се трансформират и рамките на светогледа му. То открива и останалите хора - тези, които са към него и майка му. Те също са положителни, също могат да гушкат, да забавляват…интересни са. В интервала 10-15 месеца детето стартира да се привързва и към други хора - този интервал отбелязва интервала, в който детето се осъзнава като обособен субект.
С времето, с грижите и насладите към бебето, вие ще придобивате все по-голяма убеденост. И ще знаете, че сте незаменима за вашето дете и това няма да се промени от никой различен човек в живота му. Това, което желаех да обясня на приятелката си Мая беше, че детето и не е спряло да има потребност от нея, тъй като мама си е мама. Ако нещо го заболи - мама е отсреща, в случай че го е боязън - отново ще се гушне в мама. Без мама не може, тя не се побира в категория. Тя е част от детето и обичта към нея е безусловна. Но детето постоянно ще има потребност от други хора, от многообразие, социализация и другарство. С времето, както увереността нараства, по този начин и се учим да пускаме децата си по техния път. Да ги оставяме да натрупат опит с баща, баби и дядовци, лели и вуйчовци, съседи и другари.
Поговорихме, описах й за моя опит, описах й всичко това. И тя като че ли се успокои. Утешително е да знаеш, че не си самичък, че не полудяваш. Дано съм помогнала най-малко малко на Мая да осъзнае, че нещата не са толкоз страшни, колкото й се костват. Детето ще открива света с интерес, ще обича и ще има нужда от разнообразни хора, само че мама постоянно ще бъде нещо по-специално от останалите. Прегръдката на мама постоянно ще бъде по-специална и най-любима от всички.Мама си е мама.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ