Сензационната книга Васил Левски - факти и фикции разбулва мистериите около Апостола
Не поп Кръстю е предателят на Левски. Апостолът не е роден през наложената в публичното схващане 1873 година, а през 1840-а. Приписваните му любови не са действителни и не знаем нищо за действителните му сантиментални прекарвания, само че не тъй като ги е нямало, а тъй като не разполагаме със сведения за това.
Тези и доста други сензационни изказвания за биографията на Апостола на свободата излага в книгата си " Васил Левски - обстоятелства и фикции " писателят историк Веселин Игнатов. Той премисля всеки известен или малко прочут факт от живота на Дякона, почиства го от мистификациите и се пробва да декодира съзнанието ни за него по този начин, че да добием действителна визия за светинята на българското избавление.
Книгата с логото на издателство " Милениум " можете да намерите на вестникарските павилиони в цялата страна на цена единствено 8 лв..
Битието и делото на великия българин е обгърнато с догадки и несигурни данни, разказани и предадени от уста на уста от близки и сподвижници. От раждането му, чиято дата не е документирана, през замонашаването и революционния му път, до залавянето и обесването му - има безчет незнайни.
На базата на повече от 100 исторически източника, посредством съпоставения и разбори, Веселин Игнатов доближава до заключения, които дават опция на всеки родолюбец да си построи вярна визия за иконичния облик на Левски. В присъщия си жанр, който кореспондира с времето на обекта на неговото проучване, създателят ясно, отчетливо и детайлно показва всички правилни и погрешни сведения, съпоставя ги и извежда това, което си заслужава да знаем и да запомним. А то е друго от написаното в учебниците. Затова тази книга е подобаваща както за всички, които отъждествят българщината с герои като Левски, по този начин и за по-младите - за учениците от по-горните класове, които не трябва да начеват познанието си за Апостола с полуистини и откровени неистини и заблуди. Ето какво написа Веселин Игнатов, който по обучение е преподавател по история, а по предопределение - публицист, в предговора на книгата:
" Просторът за волнодумство по всеки проблем на Историята е неограничен, кандидатите да го позволяват – неизброими, тезите – необозрими! Не е пожален и Васил Иванов Кунчев – дякон Игнатий – Левски – Апостола на свободата. За него – мъжа пример, революционера пример, лидера образец, индивида мярка, героя мит, месията светец – към този момент е изговорено, омастилено, набрано, цифровизирано, филмирано толкоз, че сме стигнали до бледословия и фантасмагории. Защото прогресивното иконосписване на българския Свободотвòрец от Освобождението до наши дни се съпровожда от неизбежната опция – профанизацията. Резултатите от нея са прескръбни /.../
И в случай че за фолклористичните измислици на редовия българин може да се прояви състрадание, какво е оправданието на учените ни и титулуваните глави на държавната хранилка? Да се обзет казаните и писани небивалици за националния отличник, е непостижимо. Безчет са кривините, с цел да бъдат пребродени. Ала кривиците би трябвало да се споделят, да се изправят и преодоляват, доколкото е допустимо. Не с цел да му осигуряваме самобитен имунитет, не с цел да го оправдаваме, отбраняваме и канонизираме – той не се нуждае от това! Паметта му въпие само Истината! А Тя – да я възлюбим, откриваме, отстояваме!
Какво вършат „ признателните потомци “, които се кълнат в Нея, пък тръбят, че бил учил-недоучил, масон, деспот, все се криел? Да беше правилно – нищо срещу. Но не е! Такива изказвания са посягане върху обстоятелствата, операция на истината. Графоманският нагон е буря без срам, свяст, съвест и най-коварно се изживява за самодостатъчен. Криворазбраната самостоятелност го опиянява и тласка да изобретява свои „ открития “, които нормално са фикции и фантазми, а от време на време и нещо по-страшно и безусловно непростителен грях – умишлено поддържана, популяризирана и натрапвана неистина.
Още по-страшно, непростимо и греховно е да се помиряваме с неточностите и с неистините за най-величавия възрожденски българин. Затова написах тази книга – за непредубедения съотечественик. Нека той да отсъди... ".
Тези и доста други сензационни изказвания за биографията на Апостола на свободата излага в книгата си " Васил Левски - обстоятелства и фикции " писателят историк Веселин Игнатов. Той премисля всеки известен или малко прочут факт от живота на Дякона, почиства го от мистификациите и се пробва да декодира съзнанието ни за него по този начин, че да добием действителна визия за светинята на българското избавление.
Книгата с логото на издателство " Милениум " можете да намерите на вестникарските павилиони в цялата страна на цена единствено 8 лв..
Битието и делото на великия българин е обгърнато с догадки и несигурни данни, разказани и предадени от уста на уста от близки и сподвижници. От раждането му, чиято дата не е документирана, през замонашаването и революционния му път, до залавянето и обесването му - има безчет незнайни.
На базата на повече от 100 исторически източника, посредством съпоставения и разбори, Веселин Игнатов доближава до заключения, които дават опция на всеки родолюбец да си построи вярна визия за иконичния облик на Левски. В присъщия си жанр, който кореспондира с времето на обекта на неговото проучване, създателят ясно, отчетливо и детайлно показва всички правилни и погрешни сведения, съпоставя ги и извежда това, което си заслужава да знаем и да запомним. А то е друго от написаното в учебниците. Затова тази книга е подобаваща както за всички, които отъждествят българщината с герои като Левски, по този начин и за по-младите - за учениците от по-горните класове, които не трябва да начеват познанието си за Апостола с полуистини и откровени неистини и заблуди. Ето какво написа Веселин Игнатов, който по обучение е преподавател по история, а по предопределение - публицист, в предговора на книгата:
" Просторът за волнодумство по всеки проблем на Историята е неограничен, кандидатите да го позволяват – неизброими, тезите – необозрими! Не е пожален и Васил Иванов Кунчев – дякон Игнатий – Левски – Апостола на свободата. За него – мъжа пример, революционера пример, лидера образец, индивида мярка, героя мит, месията светец – към този момент е изговорено, омастилено, набрано, цифровизирано, филмирано толкоз, че сме стигнали до бледословия и фантасмагории. Защото прогресивното иконосписване на българския Свободотвòрец от Освобождението до наши дни се съпровожда от неизбежната опция – профанизацията. Резултатите от нея са прескръбни /.../
И в случай че за фолклористичните измислици на редовия българин може да се прояви състрадание, какво е оправданието на учените ни и титулуваните глави на държавната хранилка? Да се обзет казаните и писани небивалици за националния отличник, е непостижимо. Безчет са кривините, с цел да бъдат пребродени. Ала кривиците би трябвало да се споделят, да се изправят и преодоляват, доколкото е допустимо. Не с цел да му осигуряваме самобитен имунитет, не с цел да го оправдаваме, отбраняваме и канонизираме – той не се нуждае от това! Паметта му въпие само Истината! А Тя – да я възлюбим, откриваме, отстояваме!
Какво вършат „ признателните потомци “, които се кълнат в Нея, пък тръбят, че бил учил-недоучил, масон, деспот, все се криел? Да беше правилно – нищо срещу. Но не е! Такива изказвания са посягане върху обстоятелствата, операция на истината. Графоманският нагон е буря без срам, свяст, съвест и най-коварно се изживява за самодостатъчен. Криворазбраната самостоятелност го опиянява и тласка да изобретява свои „ открития “, които нормално са фикции и фантазми, а от време на време и нещо по-страшно и безусловно непростителен грях – умишлено поддържана, популяризирана и натрапвана неистина.
Още по-страшно, непростимо и греховно е да се помиряваме с неточностите и с неистините за най-величавия възрожденски българин. Затова написах тази книга – за непредубедения съотечественик. Нека той да отсъди... ".
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ