„20 години не се сети за мен, а изведнъж бащинските ти чувства се пробудиха…“
Не помня татко си, тъй като родителите ми са се развели, когато съм била едвам на три години. Днес съм на двадесет и четири години и напълно неотдавна татко ми се появи в живота ми, като изискваше от мен внимание, обич и грижи.
Просто не можех да допускам.
Винаги сме живеели двете с мама; за татко си нямам никакъв споме. Щом срещнал нова обич, той ни напуснал и в никакъв случай повече не се появи в живота ми. Той даже не счете за належащо да ме поздрави за рождения ми ден.
Дори в детството си взех решение, че щом татко ми не поддържа връзка с мен, то евентуално просто е умрял. За детската ми душeвност беше по-лесно да възприема действителността по този метод. Майка ми в никакъв случай не ми е говорила за татко ми, само че грижливо пази в албум фотографията, на която той ме държи като мъничка в ръцете си.
Майка ми посвети целия си живот на мен; тя повече не се срещна с други мъже. Работеше по през целия ден, с цел да нямам потребност от нищо. Винаги ще съм й признателна за това.
Мама работеше като продавач в магазин денем, през уикендите работеше на пазара, а вечер шиеше неща за хората по поръчка.
Много рядко ни идваше на посетители нейната майка, моята баба, която живееше на село. Тя постоянно ни носеше доста дарове: мед, ядки, сладко и малко кисели краставички.
Макар че баба идваше при нас доста рядко, аз я обичах. Майката на татко ми живееше до нас на прилежащата улица, само че в никакъв случай не общуваше с мен.
След като приключих учебно заведение, влязох в университет и по едно и също време с това започнах да работя на ненапълно работно време. По това време майка ми към този момент работеше като занаятчия в колеж, само че в това време продължаваше да шие по поръчка.
С моите доходи започнахме да живеем малко по-добре.
После се случи нещо извънредно. Майка ми внезапно се разболя и стартира да се топи пред очите ми. Отиде си безусловно за няколко месеца.
След като тя си отиде, аз останах напълно сама и взех решение, че каквото и да става, би трябвало да завърша следването си. Дори не желая да си припомням пътя по който минах, тъй като тогава ми беше доста мъчно.
Но най-изненадващото предстоеше.
В това време се появи татко ми. Появи се на прага на жилището ми с един куфар в ръце. Едва го познах, защото го бях виждала единствено на онази фотография. Бе се трансформирал доста: бе станал провиснал и очевидно остарял.
— Дъще, какъв брой си пораснала и каква хубавица си станала! – стартира да се вайка татко ми. — Наистина ли не разпозна баща? Как ще посрещнеш остарелия си татко?
Бях толкоз шокирана от появяването му, че без да съзнавам даже го пуснах в жилището. Струваше ми се, че съм в призрачен сън.
Отидох в кухнята да му направя чай, а той се влачеше след мен и продължаваше да ми приказва нещо. Разказа ми по какъв начин втората му брачна половинка го оставила без нищо, а по-късно ми сподели, че имам и брат, който в този момент е на осемнадесет години.
Когато пристигнах малко на себе си, попитах татко си за аргументите за визитата му при мен.
Той стартира да се възмущава и да приказва, че е несериозно децата да питат бащите си за какво са пристигнали. И съобщи, че съм му липсвала.
Веднага го отвърнах:
— 20 години не се сети за мен, а внезапно бащинските ти усеща се пробудиха… Значи си живял нехайно, а след това, когато фамилията ти ти е било шута, си се присети за щерка си…
— Сега живееш сама, а аз нуждая се от място, където да пребивавам. Жена ми по този начин ме изигра, че останах без пукнат лев. Ти и аз сме семейство и би трябвало да се държим дружно. Няма да ме изхвърлиш на улицата, нали?
— О, ще те изхвърля и още по какъв начин. Ти не ми даде нищо в този живот, даже не ми се обади на рождения ми ден, а си се сетил в този момент? Благодарна съм ти, че ме посети, само че хайде, махай се от жилището ми!
Тогава татко ми побесня. Започна да ми крещи, опитваше се да засегне съвестта ми, само че аз му споделих, че в случай че не излезе от жилището ми, ще извикам полиция.
В един момент цялата добрина избяга от татко ми, той си потегли, затръшна вратата, а след него желаех да се изкъпя с антисептик. Чувствах се толкоз отвратена в душата си след идването му, че не мога да го опиша с думи.
Не желая да слушам за този паразит в никакъв случай повече.
