Близо 1/ 3 от българите живеят натясно и в лоши условия
Не по-малко от 2,5 милиона българи или 30 на 100 популацията живеят при неприятни жилищни условия под минималната жилищна повърхност от 15 кв. м на човек. Те евентуално имат право на помощ и на достъп до общинско жилище със спонсориран наем, обявиха социологът Стефан Кръстев и Росица Кратункова, чиновник по покровителство и връзка към съдружие " Лекари на света ", които показаха в петък отчет " Дом за всеки: задача (не)възможна ", направен взаимно с френската фондация " Абе Пиер ".
Според изводите в него е нужна нова държавна жилищна тактика, тъй като проблемине с неналичието на жилище визира освен ромите, които са най-уязвими, само че и турците и българите. Изключително належащо е да има общи политики, които да адресират всички нуждаещи се, без да ги етнизират и стигматизират в допълнение, показва се в отчета, представен от Българска телеграфна агенция.
Стефан Кръстев цитира проучване на Евростат, съгласно което хората, които живеят в пренаселени условия, в България са 41 %, в Европейски Съюз приблизително - 16 %. В пренаселено жилище с течащ покрив без баня, без вътрешна тоалетна у нас живеят два пъти повече хора, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз. 30 на 100 от българите не могат да изплащат в точния момент ипотеки, наеми, битови сметки или други разноски, свързани с поддържането на жилище. Това е повече от три пъти от междинното за Европа, разяснява Кръстев. Той заяви, че 30 % изпитват проблеми с поддържането на отопление в жилището, по отношение на 7 % за Европа. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне непрекъснато се усилва броят на хората, които аплайват за целева помощ за отопление. През последната година това са 5.27 % от популацията или повече от 340 хиляди души. Това е безспорен връх за програмата и демонстрира, че все по-голям % от българите изпитват действителни проблеми, свързани с жилищата си, сподели Кръстев.
В същото време България е една от страните в Европейски Съюз, в които повишаването на цените на жилищата е най-рязко – 50 % от 2015 до 2020 година За последните 30 години броят на обществените жилища е понижен до символичните 2,4 %, уточни Кръстев. Според заключенията от отчета институциите не показват воля и не дават запаси за решаването на проблемите в жилищната сфера.
От 2007 година двете районните оперативни стратегии (от 2007 до 2014 година и от 2014 година до 2020 г.) се оказват единственият мотор за една извънредно лимитирана по обсега си жилищна политика. За 10 години със средствата на тези две стратегии са издигнати 1429 обществени жилища, което е едвам 1,7 % от декларираната численост от 85 000 обществени жилища, които, съгласно разбора, съпътстващ последния план за национална жилищна тактика, биха били нужни, с цел да посрещнат потребностите на жителите. Според Кръстев една жилищна политика, която се гради само на лимитираните запаси на оперативните стратегии, води до незадоволителни резултати и даже утежнява обстановката на уязвимите хора.
Според изводите в него е нужна нова държавна жилищна тактика, тъй като проблемине с неналичието на жилище визира освен ромите, които са най-уязвими, само че и турците и българите. Изключително належащо е да има общи политики, които да адресират всички нуждаещи се, без да ги етнизират и стигматизират в допълнение, показва се в отчета, представен от Българска телеграфна агенция.
Стефан Кръстев цитира проучване на Евростат, съгласно което хората, които живеят в пренаселени условия, в България са 41 %, в Европейски Съюз приблизително - 16 %. В пренаселено жилище с течащ покрив без баня, без вътрешна тоалетна у нас живеят два пъти повече хора, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз. 30 на 100 от българите не могат да изплащат в точния момент ипотеки, наеми, битови сметки или други разноски, свързани с поддържането на жилище. Това е повече от три пъти от междинното за Европа, разяснява Кръстев. Той заяви, че 30 % изпитват проблеми с поддържането на отопление в жилището, по отношение на 7 % за Европа. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне непрекъснато се усилва броят на хората, които аплайват за целева помощ за отопление. През последната година това са 5.27 % от популацията или повече от 340 хиляди души. Това е безспорен връх за програмата и демонстрира, че все по-голям % от българите изпитват действителни проблеми, свързани с жилищата си, сподели Кръстев.
В същото време България е една от страните в Европейски Съюз, в които повишаването на цените на жилищата е най-рязко – 50 % от 2015 до 2020 година За последните 30 години броят на обществените жилища е понижен до символичните 2,4 %, уточни Кръстев. Според заключенията от отчета институциите не показват воля и не дават запаси за решаването на проблемите в жилищната сфера.
От 2007 година двете районните оперативни стратегии (от 2007 до 2014 година и от 2014 година до 2020 г.) се оказват единственият мотор за една извънредно лимитирана по обсега си жилищна политика. За 10 години със средствата на тези две стратегии са издигнати 1429 обществени жилища, което е едвам 1,7 % от декларираната численост от 85 000 обществени жилища, които, съгласно разбора, съпътстващ последния план за национална жилищна тактика, биха били нужни, с цел да посрещнат потребностите на жителите. Според Кръстев една жилищна политика, която се гради само на лимитираните запаси на оперативните стратегии, води до незадоволителни резултати и даже утежнява обстановката на уязвимите хора.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ