0.1 процент инфлация ни дели от критерия за еврозоната
Сподели
Европейската комисия предвижда, че инфлацията в България през 2024 година ще бъде 3.1 %, което е с 0.1 % повече от нужния аршин от 3.0%, с цел да покрием условията за влизане в еврозоната.
В пролетната икономическа прогноза за България Европейска комисия регистрира очакване Брутният вътрешен продукт на страната да се усили до 1.9 % и да доближи с % повече през идната година.
Очакванията са бюджетният недостиг да бъде надлежно 2.8 и 2.9 % през 2024 и надлежно – 2025 година. Държавният дълг се чака да нарасне до 24.6% от Брутният вътрешен продукт.
Еврокомисията регистрира, че главните аргументи за инфлацията у нас са цените на енергоносителите и тези на храните. Като упованията са спадът на цените на външните пазари да окажат въздействие върху намаляването на инфлацията у нас.
По-рано през днешния ден Национален статистически институт, че месечната инфлация в страната е -0.3%, а годишната инфлация е 2.4%.
Инфлацията от началото на годината (април 2024 година по отношение на декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за интервала май 2023 – април 2024 година по отношение на интервала май 2022 – април 2023 година е 5.7%.
Вчера шефът на Българска народна банка, че към момента има опция страната ни да се причисли към еврозоната през 2025 година.
Според него страната се нуждае от ясно открита и устойчива проевропейска политическа структура и уточни четири цели, които би трябвало да бъдат реализирани.
Първата е възобновяване на политическите контакти по тематиката на най-високо ниво. Втората – връщане на пътя на фискалната консолидация. Третата – приемане най-бързо на Закона за въвеждане на еврото.
Четвъртата – ускорение на работата по оставащите условия и техническа подготовка, които са най-много от компетентността на държавното управление, тъй като Българска народна банка и банковият бранш ще бъдат подготвени преди края на актуалната година.
„ Ако този сюжет се материализира допустимо най-скоро след идните избори, възможностите ни да се присъединим към еврозоната през 2025 година остават мощни и изцяло реалистични “, сподели още шефът на Българска народна банка.
В същото време Еврокомисията регистрира по-добър напредък, от планувания в еврозоната.
В прогнозата на Европейската комисия от пролетта се планува напредък на Брутният вътрешен продукт през 2024 година от 1,0 % в Европейски Съюз и 0,8 %.
През 2025 година се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 1,6 % в Европейски Съюз и до 1,4 % в еврозоната.
Очаква се инфлацията по Хармонизираните показатели на потребителските цени (ХИПЦ) в Европейски Съюз да намалее от 6,4 % през 2023 година на 2,7 % през 2024 година и на 2,2 % през 2025 година В еврозоната се чака тя да се забави от 5,4 % през 2023 година на 2,5 % през 2024 година и на 2,1 % през 2025 година
Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2024 година Брутният вътрешен продукт е повишен с 0,3 % както в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната.
Тази агресия, следена в множеството страни членки, бележи края на продължителния интервал на икономическа застоялост, който стартира през последното тримесечие на 2022 година
Очаква се растежът на икономическата интензивност през тази и идната година да бъде свързан в огромна степен от устойчивото повишаване на частното ползване, като продължаващото повишаване на действителните заплати и на заетостта поддържа повишаването на действителните разполагаеми приходи.
Голямата податливост към икономисване обаче към момента възпира частично частното ползване.
За разлика от тях растежът на вложенията понижава. В резултат на негативния цикъл на жилищното строителство се чака слаб растеж на вложенията.
Инфлацията по ХИПЦ в еврозоната продължи внезапно да спада от регистрираната през октомври 2022 година върхова стойност от 10,6 % (на годишна база). През април тази година се чака да е достигнала най-ниското си ниво от 2,4 % за последните две години.
Като стартира от по-ниско от предстоящото ниво през първите месеци на тази година, инфлацията се чака да продължи да понижава и да доближи прогнозната си цел малко по-рано през 2025 година от плануваното в зимната междинна прогноза.
Дезинфлацията ще се дължи основно на неенергийните артикули и храните, до момента в който енергийната инфлация се покачва, а инфлацията при услугите понижава единствено последователно, паралелно с сдържан напън върху заплатите. Очаква се инфлацията в Европейски Съюз като цяло да следва сходна наклонност, макар че ще остане малко по-висока.
Въпреки забавянето на икономическата интензивност стопанската система на Европейски Съюз сътвори над два милиона работни места през 2023 година, като през последното тримесечие на годината нивата на интензивност и претовареност на хората на възраст 20—64 години доближиха нови рекордно високи стойности надлежно от 80,1 % и 75,5 %.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Европейската комисия предвижда, че инфлацията в България през 2024 година ще бъде 3.1 %, което е с 0.1 % повече от нужния аршин от 3.0%, с цел да покрием условията за влизане в еврозоната.
В пролетната икономическа прогноза за България Европейска комисия регистрира очакване Брутният вътрешен продукт на страната да се усили до 1.9 % и да доближи с % повече през идната година.
Очакванията са бюджетният недостиг да бъде надлежно 2.8 и 2.9 % през 2024 и надлежно – 2025 година. Държавният дълг се чака да нарасне до 24.6% от Брутният вътрешен продукт.
Еврокомисията регистрира, че главните аргументи за инфлацията у нас са цените на енергоносителите и тези на храните. Като упованията са спадът на цените на външните пазари да окажат въздействие върху намаляването на инфлацията у нас.
По-рано през днешния ден Национален статистически институт, че месечната инфлация в страната е -0.3%, а годишната инфлация е 2.4%.
Инфлацията от началото на годината (април 2024 година по отношение на декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за интервала май 2023 – април 2024 година по отношение на интервала май 2022 – април 2023 година е 5.7%.
Вчера шефът на Българска народна банка, че към момента има опция страната ни да се причисли към еврозоната през 2025 година.
Според него страната се нуждае от ясно открита и устойчива проевропейска политическа структура и уточни четири цели, които би трябвало да бъдат реализирани.
Първата е възобновяване на политическите контакти по тематиката на най-високо ниво. Втората – връщане на пътя на фискалната консолидация. Третата – приемане най-бързо на Закона за въвеждане на еврото.
Четвъртата – ускорение на работата по оставащите условия и техническа подготовка, които са най-много от компетентността на държавното управление, тъй като Българска народна банка и банковият бранш ще бъдат подготвени преди края на актуалната година.
„ Ако този сюжет се материализира допустимо най-скоро след идните избори, възможностите ни да се присъединим към еврозоната през 2025 година остават мощни и изцяло реалистични “, сподели още шефът на Българска народна банка.
В същото време Еврокомисията регистрира по-добър напредък, от планувания в еврозоната.
В прогнозата на Европейската комисия от пролетта се планува напредък на Брутният вътрешен продукт през 2024 година от 1,0 % в Европейски Съюз и 0,8 %.
През 2025 година се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 1,6 % в Европейски Съюз и до 1,4 % в еврозоната.
Очаква се инфлацията по Хармонизираните показатели на потребителските цени (ХИПЦ) в Европейски Съюз да намалее от 6,4 % през 2023 година на 2,7 % през 2024 година и на 2,2 % през 2025 година В еврозоната се чака тя да се забави от 5,4 % през 2023 година на 2,5 % през 2024 година и на 2,1 % през 2025 година
Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2024 година Брутният вътрешен продукт е повишен с 0,3 % както в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната.
Тази агресия, следена в множеството страни членки, бележи края на продължителния интервал на икономическа застоялост, който стартира през последното тримесечие на 2022 година
Очаква се растежът на икономическата интензивност през тази и идната година да бъде свързан в огромна степен от устойчивото повишаване на частното ползване, като продължаващото повишаване на действителните заплати и на заетостта поддържа повишаването на действителните разполагаеми приходи.
Голямата податливост към икономисване обаче към момента възпира частично частното ползване.
За разлика от тях растежът на вложенията понижава. В резултат на негативния цикъл на жилищното строителство се чака слаб растеж на вложенията.
Инфлацията по ХИПЦ в еврозоната продължи внезапно да спада от регистрираната през октомври 2022 година върхова стойност от 10,6 % (на годишна база). През април тази година се чака да е достигнала най-ниското си ниво от 2,4 % за последните две години.
Като стартира от по-ниско от предстоящото ниво през първите месеци на тази година, инфлацията се чака да продължи да понижава и да доближи прогнозната си цел малко по-рано през 2025 година от плануваното в зимната междинна прогноза.
Дезинфлацията ще се дължи основно на неенергийните артикули и храните, до момента в който енергийната инфлация се покачва, а инфлацията при услугите понижава единствено последователно, паралелно с сдържан напън върху заплатите. Очаква се инфлацията в Европейски Съюз като цяло да следва сходна наклонност, макар че ще остане малко по-висока.
Въпреки забавянето на икономическата интензивност стопанската система на Европейски Съюз сътвори над два милиона работни места през 2023 година, като през последното тримесечие на годината нивата на интензивност и претовареност на хората на възраст 20—64 години доближиха нови рекордно високи стойности надлежно от 80,1 % и 75,5 %.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ