10 книги, подходящи за коледен подарък
Не остава доста време до празниците, а както добре знаем, те са прелестен мотив да стоплим сърцето на околните си хора със важен и запаметяващ се подарък.
Книгата постоянно е превъзходен избор, тъй като литературното произведение е храна за душата, нова действителност, търсено прекарване.
Издателска къща „ Колибри “ ви показва специфична коледна селекция от 10 заглавия, с които да извършите празничното си всекидневие още по-вълнуващо.
1. „ Самоличност “
Милан Кундера
Жан-Марк сънува. Страх го е за Шантал, търси я, тича из улиците, най-после я вижда в тил, вижда я по какъв начин върви, по какъв начин се отдалечава.
Тича след нея, вика я. Още няколко крачки и ще я настигне, само че тя се обръща и Жан-Марк, изумен, вижда друго лице, непознато и неприятно лице.
Не е друга жена, Шантал е, неговата Шантал, няма никакво подозрение, само че неговата Шантал е с лице на непозната, и това е грубо, отвратително грубо.
Прегръща я, притиска я до себе си и повтаря, ридаейки
„ Шантал, дребна моя Шантал! “, като че ли желае, повтаряйки тези думи, да придаде на преобразеното лице предходния му загубен тип, изгубената му идентичност.
2. „ Три етажа “
Ешкол Нево
„ Три етажа “ на Ешкол Нево е игра с формата на самия разказ и с опитите на едно разнолико общество да открие своята еднаквост.
В жилищна постройка в предградията на Тел Авив се развиват три истории, като всяка от тях е разказана на някого под някаква форма – три монолога на три прочувствено разнообразни етажа.
Арнон живее на първия етаж със брачната половинка си и двете им дребни дъщери. Той споделя със остарял другар от армията паниката си за вероятността една от дъщерите му да е била полово измъчвана. На втория етаж Хани, млада майка с две деца, е наричана от съседите си „ вдовицата ”, тъй като брачният партньор ѝ непрекъснато пътува. Чувствайки се изцяло сама, тя написа писмо до своя близка другарка, в което разкрива страховете си. На последния етаж живее някогашният арбитър Девора, която поема по нов път в живота си в опит да се сдобри с отчуждения си наследник. Девора записва на остарял телефонен секретар известия до починалия си брачен партньор.
С всяко нанагорнище нагоре по етажите се приближаваме до кулминационната точка в нечий живот.
Трите етажа са освен рамката на този построен от три елементи разказ, те са и трите съществени етапи съгласно теорията на Фройд за личностното развиване.
„ Най-важното нещо е да приказваш с някого. В противоположен случай, останал самичък, човек няма визия на кой от трите етажа се намира. “
3. „ Бяла приказка “
Валери Петров
Казва се „ другар пръв “,
само че за какво е той подобен?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.
Високо в бялата планина имало дребна метеорологическа станция и в нея живеел един остарял метеоролог.
Той бил напълно самичък и когато му оставало свободно време, си съчинявал всякакви приказки и стихотворения.
Ето и в този момент, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял на открито, той си бил намислил нещо и към този момент го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение…
4. „ Хотел Ирис “
Йоко Огава
Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел сред продажница и мъж, трансферирал междинната възраст… Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и потегля по дирите му, с цел да се озове в уединена къща на дребен остров и да бъде увлечено във ураган от блян и призрачен сън.
По японски изискано, отлично владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта – ту богатство усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на яд и прояви на тъмни пристрастености от непрогледни дълбини.
„ Хотел „ Ирис “ е разказ за обич, предпочитание, мъчителна фамилиарност и смъртна гняв, за завладяващо послушание и безволево смирение, за оскърбление и себеунижение. И някъде там, на ловко уравновесената граница сред светлина и сянка покълва любовната приятност.
5. „ Моята булчинска рокля “
Съставител: Жанина Драгостинова
Ти си на 16 и първата ти обич преди малко е завършила трагично. Ти си на 27 и се радваш на постоянен партньор/ка, само че не бързаш да вдигаш женитба.
Ти си на 32 и имаш добра специалност с високи приходи, смяташ, че бракът е отживялост, само че не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която през днешния ден ще се дами. Ти си на 40 и си уверена, че си изтървала всички влакове.
Ти си на 43 и имаш два брака зад тила си, в този момент копнееш единствено за успокоение. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на щерка си.
Ти си на 64 и от време на време отиваш до дрешника, с цел да зърнеш булчинската си рокля, която да те поведе назад към младостта.
Ти си на 78 и си решила да разкажеш на внуците по какъв начин си срещнала с дядо им. Тази книга е за теб.
6. „ Тъмни алеи “
Иван Бунин
Сборникът „ Тъмни алеи “, създаван с особена пристрастеност в продължение на осем години и публикуван в Париж през 1946-а, е кулминационната точка в креативното дело на Бунин. Сам писателят го дефинира като най-стойностното свое произведение, а откривателите – като неоспорим шедьовър в съветската и международната литература.
„ Тъмни алеи “ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, мъчително съхранена в паметта, само че само като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с тънък психологизъм и изисканост на стила, проникнати от елегантна страст, историите в сборника са разновидности на мистериозния разговор сред Тялото и Душата, внимателно проучване на границите в изобразяването на пристрастеността.
„ Тъмни алеи “ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в загатна и в хубостта на езика, само че безмилостно разрушена в повратите на историята.
За първи път сборникът „ Тъмни алеи “ се издава на български език в своята целокупност.
7. „ Басни “
Жан дьо Лафонтен
Басни от бележития френски класик, подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово.
Аз изучавам от делата
на всички майстори в поезията свята
и като тях устремявам се тя
да дава постоянно храна на мисълта…
Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската просвета и от френското национално творчество, Жан дьо Лафонтен (1621-1695) основава едни от най-хубавите мостри на баснята в международната литература.
По грациозен метод и в символичен жанр, с тъничък комизъм и подигравка или с привкус на ирония той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята ера.
8. „ Писма до Дядо Коледа “
Дж. Р. Р. Толкин
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с неустойчив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали превъзходни истории за завършения и пакости, за борби с гоблини и пиршества с елфи.
За вълнението на децата допринасял и методът на приемане на писмата – от време на време пуснати през комина, различен път донесени от пощальона, а един път оставени в дневната до свеж отпечатък от заснежен ботуш.
Всяка илюстрация, марка и плик, направени персонално от Дж. Р. Р. Толкин, съставляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга дружно с цялостния текст на писмата от 1920 до 1943 година.
„ Всички деца, чиято отвореност към нови светове не е била попарена от до момента с комиксови герои и просветени учители, ще се влюбят в тази книга. “
Тери Пратчет
9. „ Джеймс Джойс “
Една О‘Брайън
В тази биография Една О’Брайън, една от огромните модерни писателки на Ирландия, се пробва да направи сънародника си Джойс по-разбираем за общата аудитория. Тя се обръща към него в следващ опит да разтълкува творчеството му, проследявайки тежкия му житейски път. Не го прави с поклонение, даже тук-там се явява много недопечен негов съдник.
Една О’Брайън ни разказва Джойс като човек още от ранни години изтерзан от църквата, страната и фамилията, само че въпреки и смачкан от догмите им, човек съумял да напише произведения, които „ трогват сърцата на хора и ангели “. От нахален юноша, през „ хлътването му “ по Нора Барнакъл, бурната им полова връзка, децата, скиталчествата, безпътството, разврата и неспасяемото затъване в задължения до мъчителната му обвързаност към родния Дъблин, на който непрестанно се изяснява в обич. Необичайно дребна по размер (повечето биографии на Джойс са над 500) книгата на Една О’Брайън ни показва великия Джойс, без да ни икономисва нито едно от прегрешенията му по отношение на близки, деца и другари, които той без скрупули принася в жертва на творчеството си.
Тя обаче съумява да извади на напред във времето Джойс художника – като млад и като по-стар. Макар и дребна, книгата на Една О’Брайън е нещо като ключ към духа и изкуството на този неоспорим ирландски класик, която, в случай че сте негов обожател, ще изостри още повече апетита ви към творчеството му.
10. „ Вторият пол “
Симон дьо Бовоар
„ Вторият пол “ е извънредно обширно и съдържателно проучване на участта на дамата от най-далечни времена до модерната ера. Есе, метафизичен труд, историческо четиво, книгата преглежда женската орис от позиция на биологията, на психоанализата, на историческия материализъм и на екзистенциализма, наблюдава историята и митовете към „ женския въпрос “, в това число през погледа на писатели като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да премине към образуването на женската родова еднаквост.
„ Човек не се ражда жена, човек става жена “ – фамозната формула, дала началото на джендър проучванията в обществените науки, е ослепително предпазена посредством разбор на събитията в живота на дамата от детството, през зрелостта, до старостта, разбор, който потвърждава същността й на обществен конструкт, а не само на биологически обусловено създание.
След излизането си през 1949 година книгата провокира голям скандал, атакуват я отдясно, тъй като оспорва обичайна женска роля, и отляво, тъй като се афишира за надзор над раждаемостта и право на аборт. Симон дьо Бовоар става обект освен на рецензии, само че и на вулгарни обиди. Трябвало е да минат десетилетия, преди „ Вторият пол “ да се утвърди като фундаментален труд на феминистката философия, и до през днешния ден запазил своята новост.
